Борисов казал, че ще има предсрочни избори, ако загуби президентските. И всички почваме да анализираме, все едно е казал кой знае какво. А то е очевидно – ако ГЕРБ падне на президентските избори, ясно, че това е провал. Нищо особено. По-вероятно е да не падне, но за това вижте по-надолу.

След това Борисов казал, че ще има рокади в кабинета. И ние пак се връзваме. А по този начин той просто маха вниманието от липсата на президентската кандидатура на ГЕРБ. От болния въпрос: Защо Борисов чака?

Ще изброя предположенията си в съвсем произволен ред:

Първо. Защото се чуди какво ще направи Слави Трифонов. Една кандидатура на Трифонов би объркала сметките сериозно. Тогава за Борисов ще стане доста сложно.

Второ. Защото се чуди дали ако се кандидатира за президент след пет години, вече няма да е късно, рейтингът да се е поизносил. Наистина се чуди и няма план.

Трето. Защото иска да види какво ще стане с общия ляв кандидат. Едно е срещу евентуално набрал инерция общ ляв да пуснеш Цачева, друго е да пуснеш Дончев, трето – себе си. Съвсем примерно.

Четвърто. Разбира се, не иска да пуска кандидат по-рано, защото го е страх от предварително оплюване. Пардон, реторика.

Пето. Защото вече не е лесно механично да произведеш някого в президент. Хората на ГЕРБ вече си натежаха на местата и не е толкова лесно бързо да им се намират заместници. А и сигурно на никого не му се ходи в президентството.

Шесто. Защото се търси хем побеждаващ кандидат, хем някой, който няма да се еманципира утре. Трудна работа.

Седмо. Бавят се и всички други. Просто всичките ниши толкова се надребниха, че събирането им зад общи кандидати не е хич лесно.

През това време все по-ясно става, че Брекзит може да изтегли българското председателство на ЕС шест месеца по-рано. С това отпада и голямото притеснение на властта, че трябваше да правим избори по време на председателството.

И така перспективата за предсрочни избори догодина може съвсем да се изпари.

Или пък точно обратното – ако на Борисов му се прииска да ползва инерция от предполагаемо успешните президентски избори и съвсем да си разчисти терена. Досега обаче Борисов не е правил подобни неща. Те видимо не са му по вкуса.

Предсрочните избори у нас са като онзи прословут завод за боклука. Помните ли го? Все предстоеше и все не идваше. Толкова свикнахме с мисълта, че ще ги има, че забравихме да мислим.

Да видим кой има интерес от избори сега или напролет. Западът – очевидно не. Партньорите гледат на това правителство като на стабилизиращ фактор в ключовото място и време, в което сме.

ГЕРБ – едва ли. Кога друг път ще имат толкова министри потенциални бушони от коалиционните партньори. Да, вярно, трудничко се управлява с постоянни спазарявания. Но ГЕРБ налучкаха ваксата.

Въпросните коалиционни партньори и плаващи подкрепи пък меко казано не искат никакви избори. По-специален е случаят с патриотите. Ако направят чувствителен резултат и – например – се наредят пред реформаторски кандидат, могат да пожелаят повече влияние върху властта или пък самият Борисов да се притесни. Тук отново може да стане актуална темата с рокадите. Но колкото и антисистемно да изглеждат, патриотите засега са всъщност един от най-системните играчи.

Партньорите на ГЕРБ дори се множат. Напоследък дори „Атака” зазвуча услужливо към ГЕРБ и някак позабрави говоренето за Русия.

Колкото до Русия, легитимирането на БСП или АБВ, евентуална обща лява кандидатура и т.н. могат да разбъркат картите, но колко ли пък силен може да е този общ кандидат? Ако въобще го има.

Евентуален нов проект около ДСБ не е невъзможен, но стартовите позиции също не изглеждат кой знае колко вдъхновяващо. Инерцията след напускането на Христо Иванов и ДСБ като че ли е отмината, макар че Христо Иванов се активира сега, а Радан Кънев през около пет седмици заговаря за предсрочни избори. Сега може би ДСБ ще се опита да прехвърли отговорността за евентуален слаб кандидат на Реформаторския блок върху останалите партии и да потърси оттласкване от Блока. Но както и да го гледаме, нов проект около ДСБ трудно ще създаде ситуация за предсрочни избори.

С две думи: ако Трифонов не се кандидатира, например, Борисов, макар и трудно, може да изкара пълния си мандат.

...

Първан Симеонов е политолог, изпълнителен директор на "Галъп интернешънъл".