От процесите в Турция се интересувам, но не ги познавам толкова добре, че да направя компетентен и полезен за когото и да било анализ. Разсъждавам съпричастно и мога да имам само лично мнение. 

1. От това, че превратът не успя, не се променя абсолютното ми неприемане до отвращение на Ердоган - той е брутален популист, безпардонен играч, политик с диктаторски амбиции, деструктивен фактор за глобалната, континенталната, регионалната и националната (ни) сигурност.

2. Самият опит за преврат е лоша новина за Европа и България.

ЕРДОГАН В ИСТАНБУЛ: ТОВА ЩЕ БЪДЕ ПРИЧИНА ДА ПРОЧИСТИМ АРМИЯТА

3. Цялата високопарна теория за стратегическата дълбочина на довчерашния ердоганов премиер Ахмет Давутоглу фалира и се оказа, че е една не знам доколко стратегическа, но абсолютна плитчина, защото каквато и наука да ражда науката, каквато и геополитика да чертае геополитиката, каквато и политика да реди политиката, кокошата слепота на мегаломанията рано или късно води до провал на откъснатата от реалностите наука, скараната с разума геополитика и лишената от демократични ценности политика.

4. Понеже Ердоган е наш (на Запада) кучи син, то все ми се струва, че някой ден ще свърши по-скоро като Мубарак, отколкото като Кадафи...

Коментарът е от фейсбук профила на Николай Слатински. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z