През последното столетие в тази страна продължава противопоставянето между светското и религиозното направление в политиката. Традиционно ислямската държава беше радикално преустроена и модернизирана от Кемал Ататюрк през 20-те години на миналия век. Именно Ататюрк премахна халифата, установи републиканска форма на управление и с твърди методи създаде светския фундамент на турската държава.

ФАЛШИВ ПРЕВРАТ, КОЙТО ЩЕ ПОМОГНЕ НА ФАЛШИВИЯ РИЦАР НА ДЕМОКРАЦИЯТА

Не един път са били предприемани меки опити за връщане към „традиционните ценности“. Но всеки път в защита на светската държава е заставала армията, без особено да се церемони с ислямистите. Ако на генералите им се стореше, че се появява заплаха за реставрация на халифата, те със силови методи отстраняваха от властта увлеклите се в религиозен популизъм политици.

Дълго време Реджеп Ердоган предизвикваше раздразнение у тази част на турското общество, която не едно десетилетие защитава неприкосновеността на светските принципи. Но Ердоган се опитва да стане лидер на „исламския свят“. През годините на своето управление той рязко засили ролята на религията в управлението на държавата, а критиците все по-често го наричат ислямски диктатор.

Чудно ли е тогава, че в тази връзка у военните са се натрупали немалко претенции към турския президент.

Самият Ердоган прекрасно разбираше, откъде трябва да чака заплахата. Всички помнят военния преврат през 1980 година, когато властта в страната за три години бе в ръцете на генералите. Пресни са спомените и за събитията от 1997 година, когато под натиска на военните премиерът Ербакан бе принуден да подаде оставка, а партията му бе разпусната (в тази партия тогава беше и Ердоган).

КОЛКО ПРЕВРАТА Е ИМАЛО ДОСЕГА В ТУРЦИЯ

Затова в последните години главата на турската държава организираше и планирано поддържаше натиск върху армейското ръководство. Провеждаше чистки сред генералите, на отговорните позиции бяха назначавани лоялни на Ердоган хора, недоволните офицери бяха уволнявани.

Но в края на краищата независимо от всички тези усилия за укрепване на лоялността в редиците на военните, ситуацията се взриви. В нощта срещу събота, 16 юли, военните извадиха по улиците на Анкара и Истанбул бойната техника и дори нанесоха удари с бойни вертолети по стратегически значими обекти. И въпреки това на сутринта стана ясно, че пучът им е обречен на неуспех.

Да, армията играе особена роля в Турция, която се свежда не само до националната отбрана, но и до защита на светската държава. Въпреки това военният преврат е сериозна и крайно отговорна работа. Както се казва: метежът никога не е успешен, успешният метеж се нарича по друг начин.

Съдейки по хронологията на събитията от онази нощ, изпълнението на военните беше, ако не спонтанно, то поне крайно лошо подготвено.

ПУТИН ИМА КАКВО ДА НАУЧИ ОТ ЕРДОГАН

Първо, офицерите, които започнаха въстанието всъщност не създадоха практически механизъм, за да вземат властта. Нито президентът, нито премиерът бяха задържани, или поне блокирани. Въпреки, че Ердоган не можеше да кацне на летището, той имаше връзка със своето правителство. Преимерът Йълдъръм издаваше нареждания на лоялните сили за сигурност, правеше изявления пред обществото и журналистите, призовавайки привържениците си към активни действия. В действителност военните не можаха да вземат под контрол нито едно ключово учреждение: бяха нанесени удари по телевизията и парламента, които нямаха практическо значение, но вбесиха хората.

Войниците, попаднали в метежа, слабо разбираха какво се случва, духът им бе нисък. При първата сериозна съпротива на основните сили, метежниците хвърлиха оръжие и вдигнаха ръце.

Второ, очевидно на въстанието липсваше социална база. Лидерите на метежниците не подготвиха обществоното мнение, а разчитаха изключително на силата. В резултат въоръжените действия не получиха подкрепа от нито една значима обществено-политическа формация: дори опонентите на Ердоган се обявиха против насилствената смяна на властта.

Такава позиция заеха и ръковдството на ООН, и западните страни, включително САЩ. В защита на Ердоган излязоха хиляди хора, които застанаха пред танковете и опитаха да разоръжат войниците. Стрелбата в тъплата и убийството на невъоръжени протестиращи, автоматично дадоха на Ердоган усещане за морално превъзходство.

ЕРДОГАН ПРОДЪЛЖАВА ДА Е ПОЛИТИК С ДИКТАТОРСКИ АМБИЦИИ

Малко вероятно е да си струва търсенето на конспиративна следа в тези събития, но в крайна сметка провалилият се преврат е коз в ръцете на Ердоган. По-скоро това е случай, в който глупостта върви ръка за ръка с провокацията. Метежът ще стане идеален повод за засилване на личната власт на турския президент и основание за натиск върху опонентите, както и за репресии не само спрямо онези, които го започнаха, но и спрямо критиците на правителството, които нямат никакво отношение към него.

Говорейки пред журналистите в онази нощ Ердоган достатъчно честно призна, че за случилото се трябва да благодари на Аллах, защото сега нищо няма да спре правителството да проведе мащабна чистка в армията. Ръководството на страната вече заговори за промяна на Конституцията и връщане на смъртното наказание. При това Ердоган се оказа с важен политически коз: получи възможност да засили личната си власт, но под лозунга за защита на демокрацията срещу заплахата от хунта.

Събитията от онази нощ могат да се превърнат в най-важния епизод от съвременната история на Турция. Ако Ердоган покаже твърдост и последователност, той може да отслаби ролята на армията като гарант на Конституцията, като едновременно с това намали рисковете за себе си. Ако това се случи, в Турция може да започне пълен процес на ревизия на „завоеванията на Ататюрк“. А това е прекият път към връщане на религиозната държава.

----

* Иля Яшин е руски политик, зам.-председател на Партия на народната свобода (ПАРНАС). Текстът му е публикуван в в независимото интернет списание „Спектр.Пресс“. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.