Ad Config - Website header

 

Article_top

Зоя Димитрова

Братство, общност, движение  или мрежа, държава в държавата, престъпна организация -  турците са разделени в мнението си за „Хизмет“, организацията на ходжа ефенди Гюлен, човека, чието име напоследък е замесено във всички скандали, преобърнали за по-малко от година  представата за Турция като процъфтяваща държава с бързо икономическо развитие, политическа стабилност и силна роля в регионалната политика, която може да служи за пример в съчетаването на умерения ислям с демократичните норми.

"ШПИГЕЛ" НА ГОСТИ ПРИ ГЮЛЕН

Конфликтът между досегашните съюзници прерасна в политическа криза, залогът за която е твърде голям - бъдещето на Турция. От едната страна е Реджеп Тайип Ердоган и обкръжението му в ислямистката Партия на справедливостта и развитието, която успешно управлява Турция повече от 12 години, а от другата - влиятелният проповедник Фетхуллах Гюлен, който живее в доброволно изгнание в САЩ и неговото вдъхновено от религията социално движение „Хизмет“ („Служба“).

ДЖОН КЕРИ: ТУРЦИЯ ДА ДАДЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА СРЕЩУ ГЮЛЕН

Пътят на Ердоган в политиката е добре известен - той е първият кмет ислямист на Истанбул, а след забраната на Партията на благоденствието на неговия ментор Неджметин Ербакан основава заедно с президента Абдулах Гюл (при публикуването на този текст в списание "Клуб Z" Гюл е президент, а Ердоган премиер на Турция - бел.ред.)* и група по-умерени ислямисти Партията на справедливостта и развитието. От 2002 година неговата партия управлява Турция, спечелвайки три пъти последователно парламентарни избори, всеки път с все по-висок резултат, държи кметските места в Истанбул, Анкара и на много ключови места в страната, а от 2007 година има и президент.

Кой е Фехтуллах Гюлен?

Проповедник и писател, живеещ в усамотение в САЩ, автор на над 50 книги, преведени на много езици, включително и на български, основател, а сега почетен председател на  Фондацията на писателите и журналистите в Турция. Владее арабски, персийски и османски език. Последовател е на турския богослов от кюрдски произход Саид Нурси от първата половина на миналия век, чиито тълкувания на Корана, събрани в 14-томното му съчинение „Рисале-и-Нур“, и сега се четат, изучават и разпространяват в Турция и в мюсюлманските общности по света.

Гюлен е роден през 1941 година в селце близо до град Ерзурум, Източна Турция, в семейство на имам. Още на 10 години получава званието хафъз - човек, който знае наизуст Корана. Първата си проповед изнася, когато е едва на 14 години.

Получава класическо религиозно образование и е бил имам и проповедник. Бил е арестуван и съден по обвинение в пропаганда срещу светската държава след намесата на военните в политическия живот през 1971 година. Заповед за задържането му издават и военните, извършили  преврата през 1980 година. Той се укрива и избягва ареста, продължава с проповедите, макар и извън структурата на Дирекцията по вероизповеданията. За известно време изнася проповеди и беседи в Германия. В Турция популярността и влиянието му растат. На една от проповедите в джамията „Султанахмет“ в Истанбул присъстват тогавашният премиер Сюлейман Демирел и министърът на външните работи Ихсан Сабри Чаглаянгил. В този период започва да пише, да издава списание и събира част от проповедите си в книга. През 90-те години има срещи с политици, сред които президентът Тургут Йозал, премиерите Тансу Чиллер, Месут Йълмаз и Бюлент Еджевит. Приет е и от Вселенския патриарх Вартоломей Първи в Истанбул, от главата на Римокатолическата църква  папа Йоан-Павел Втори във Ватикана и от главния сефарадски равин Бакши-Дорон. 

ФЕТХУЛЛАХ ГЮЛЕН - ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ХОРАТА (ВИДЕО)

През 1999 година Гюлен набързо заминава за САЩ, след като срещу него в Турция е повдигнато обвинение, че иска да подкопае турската република и е създал нелегална организация с цел установяване на ислямска държава и връщане на шериата. Според обвинението той е организирал тайни сбирки, на които е препоръчвал на последователите си да се внедрят в държавните институции - в полицията, в съдебната власт, в образователната система, в медиите и дори в армията, традиционния защитник на светската държава в Турция. Съветвал ги да прикриват привързаността си към радикалния ислям, да печелят доверие, да разширяват мрежата си, стигайки до най-високите етажи на властта, и да чакат да дойде часът за действие. Паралелно с това той и последователите му организирали отстраняването и дискредитирането на противниците си.  

Делото срещу Гюлен започва задочно през 2000 година и приключва през 2008-а по "липса на доказателства", когато вече в съдебната система са се установили много от неговите последователи, а на власт е Партията на справедливостта и развитието, с която движението е започнало да си партнира.  

От Пенсилвания, където живее повече от петнайсет години,

Гюлен се обявява за по-умерен ислям

адаптиран към съвременния свят, който се съчетава с демокрацията и светската държава. Той развива идеята на Нурси за диалог с другите религии, за толерантност и за обединяване на исляма и християнството срещу атеизма. Издига в култ образованието и препоръчва, ако има забрана за носене на забрадки в университета, по-добре е девойката да избере образованието пред стриктното религиозно предписание за външния вид. Създава мрежа от училища и културни институти в около 140 държави, повечето от които мюсюлмански или със значителни мюсюлмански малцинства. Училищата са близо 500 и в тях наред с останалите предмети се изучава и турски език. 

В Турция тези школи се наричат дерсханета и дават подготовка за приемните изпити в университетите. Там наред с учениците, получаващи допълнителни знания срещу заплащане, се обучават и бедни, но умни млади хора, понякога им се осигурява стипендия по време на следването, а след като завършат, получават подкрепа за развитието си. Паралелно на уроците младежите се запознават с учението на Гюлен, а принадлежността към братството им дава редица предимства в реализацията.

Така се изгражда мрежа от  консервативен образован елит, заемащ ключови места в бизнеса и институциите, чиито позиции и влияние след това „Хизмет“ може да използва. Намерението на Ердоган да затвори дерсханетата стана първото открито обвинение на премиера към гюленистите и тяхната роля в политическия живот на страната. След неколкомесечна остра полемика през миналия месец парламентът одобри закон за затварянето на частните училища от 1 септември 2015 година.

Според Ердоган силната съпротива на „Хизмет“ се дължи на това, че братството ще загуби един милиард долара приходи от училищата. Но затварянето им има и социално  измерение - то ще остави без работа 100 000 души.

Наред с училищата в Турция империята на Гюлен разполага с банка - Bank Asya, застрахователна компания, болници и няколко влиятелни медии - "Заман", вестника с най-голям тираж в страната и клонове в много европейски държави (миналата година той бе поставен под държавен контрол - бел. ред)*, включително и България, както и телевизионните канали Саманйолу и Ебру. Под егидата на „Хизмет“ са редица неправителствени и благотворителни организации в Турция, центрове за обучение и културни центрове, няколко десетки само в Германия, университетът „Фатих“ в Истанбул, както и университетите „Бурч“ в Сараево и „Епока“ в Тирана.

През 2008 година Фетхуллах Гюлен е включен от списание „Форин полиси“ в списъка на

100-те най-видни световни интелектуалци

а през 2013 година бе посочен от списание „Тайм“ като една от 100-те най-влиятелни личности в света.

В Турция  обаче има доста резерви към Гюлен и „Хизмет“. Малцината, напуснали движението и осмелили се да говорят, разказват, че то има структура на секта, стриктна йерархия и там се промиват мозъци. Противниците му не вярват в искреността му и смятат, че с благи думи за мир и любов крие истинската си цел - да бъде унищожена светската държава и да бъде наложен шериатът, както и че в мрежата си от училища подготвя кадри, които да ръководят бъдещата ислямска държава.

Гюлен винаги е заявявал, че няма политически амбиции,  но всъщност до разрива през миналата година движението му осигуряваше електорална подкрепа и обществено одобрение на Партията на справедливостта и развитието. Стратегическото им партньорство започна  от победата на Ердоган през 2002 година по една проста формула - Гюлен осигурява гласове, Ердоган пази хората му.   

Отношенията между тях обаче никога не са били напълно искрени или са почивали само на „алъш-вериша“. Според поверителен документ, публикуван през декември 2013 г. от турския вестник "Тараф", още през 2004 година Съветът за национална сигурност изпраща писмо, подписано от членовете му, включително от Ердоган и Абдуллах Гюл, тогава министър на външните работи, до правителството и президента, в което се иска  "да бъде сложен край" на дейността на движението на Фетхуллах Гюлен. В писмото се препоръчва да бъде следена дейността на Гюлен и на движението му вътре и извън страната и при необходимост да бъде информирано министерството на външните работи. На министерствата на вътрешните работи и образованието се препоръчва да бъдат наблюдавани за "съмнителна и незаконна дейност" дерсханетата. 

В основата на "брака по сметка" между Гюлен и Ердоган е желанието

да бъде отслабена армията

- гарант на кемалистката светска държава, която изолира ислямистите от активния политически живот. Армията прави три преврата, сваляйки правителства с ислямистки оттенък - през 1960,  1971 и 1980 година,  и организира безкръвното отстраняване или така наречения постмодерен преврат срещу първия премиер ислямист Неджметин Ербакан - ментора на Ердоган и Гюл. Голям удар срещу армията са двата  процеса - срещу организацията „Ергенекон“ и военнослужещите, замесени в операция „Чук“. На подсъдимата скамейка сядат десетки висши офицери - действащи и от запаса, а  резултатът е - една пета от турските генерали са вече в затвора. Наред с действителните заговорници под влиянието на гюленистите в съдебната система процесите служат и за саморазправа с военни, журналисти, университетски преподаватели и високопоставени служители в администрацията, които са срещу Гюлен, твърдят неговите противници. Ердоган директно потвърди това, обявявайки, че би подкрепил преразглеждането на присъдите на стотиците военни, осъдени по двата процеса, и правителството се зае да търси законови норми.

Укрепването на властта и успехите в икономически и политически план като че ли дадоха увереност на Ердоган, който не може да се оплаче от липса нито на амбиции, нито на авторитарност, да се еманципира от Гюлен и да започне да води политика, която не е съобразена с ходжата от Америка.

Анализаторите смятат, че първото сериозно изпитание  бе разривът с Израел, започнал в Давос през 2009 година с остра декларация на турския премиер, осъждаща поредна израелска операция в Палестина. Кризата между двете страни се задълбочи с инцидента в края на май 2010 година, когато израелски командоси нападнаха турски кораб, предвождащ международна флотилия с хуманитарна помощ за палестинците. Бяха убити 9 турци. Гюлен остро осъди акцията, организирана от хуманитарна организация, близка до турското правителство, и заяви, че Анкара трябвало да поиска разрешение от Израел за доставките.

Противници на режима на Ердоган организираха многократно
митинги и протестни шествия срещу корупцията в страната. На
техните плакати често можеше да се видят надписи „Вие сте крадци“.

Гюлен е критичен и към стъпките на Ердоган за утвърждаването му като регионален лидер, следвайки напълно самостоятелна политика, без да се съобразява с дългогодишния стратегически съюзник на Турция САЩ. Особено след идването на власт на Обама настъпи известно охлаждане в отношенията между Анкара и Вашингтон, на които Гюлен и движението му придават голямо значение. Освен от твърдата позиция спрямо Израел, която донесе на Ердоган дивиденти в Арабския свят, САЩ не са доволни и от прекомерното му сближаване в икономическата сфера с Русия, от подкрепата за Иран по време на санкциите, от съдействието за джихадистите в Сирия и връзките с „Мюсюлманските братя“ в Египет. Списъкът може да бъде продължен с избора на Анкара да купи китайски ракетни системи, със застоя в процеса към подобряване на отношенията с Армения, със споразумението с властите в кюрдския автономен район в Северен Ирак за строежа на петролопровод.

Във вътрешнополитически план

една от първите сериозни пукнатини

като че ли бе назначаването на Хакан Фидан за  шеф на турските разузнавателни служби МИТ - може би единствената институция, в която гюленистите нямат силно влияние. Фидан е доверено лице на Ердоган, който му повери дори тайните срещи с кюрдските сепаратисти, довели през пролетта на миналата година до примирие и започване на процес на решаване на кюрдския проблем. Съдът, където - както се твърди - влиянието на Гюлен е най-силно, постанови тогава арести на служители на МИТ заради връзки с бунтовниците, а Фидан бе повикан на разпит, но Ердоган забрани с правителствено разпореждане да бъдат разследвани без позволението на премиера висши служители на разузнаването.

Първите преки избори за президент и нескритият апетит на Ердоган впоследствие парламентарната република да бъде трансформирана в президентска, повишиха градуса на напрежението. Според анализатори Гюлен се опасява, че властта на Ердоган ще стане абсолютна, а процесът на ограничаване на свободите ще се задълбочи. Ердоган пък смята, че има „конспирация“ за отстраняването му  и зад този „заговор“ вижда наред с  „чуждестранните сили и медии“, „международното лихварско лоби“ и движението на Гюлен. Така Ердоган съзря дългата ръка на ходжата от Америка в протестите през пролетта и лятото на 2013 година, започнали срещу изсичането на няколко дървета в парка „Гези“ в Истанбул, но прераснали в масови демонстрации в цялата страна срещу авторитарния маниер на Ердоган, желанието му

да контролира дори личния живот на гражданите

и употребата на прекомерна сила при потушаването на протестите.

А корупционният скандал, избухнал на 17 декември 2013 г., когато бяха арестувани десетки длъжностни лица и бизнесмени, близки до властта, включително и синовете на трима министри, стана една от най-големите заплахи за 12-годишното управление на Ердоган и сложи началото на открита вражда с Гюлен. Ердоган обвини директно движението му, което нарича „организирана престъпна групировка“, че е изградило „държава в държавата“ чрез влиянието си в полицията и съдебната система и е започнало война срещу турската държава, манипулирайки антикорупционните разследвания, за да дестабилизира неговото правителство преди местните избори на 30 март и президентските през август 2014 г. Той окачестви разследването за корупция като „съдебен преврат“ и предприе невиждана дотогава чистка, уволнявайки и размествайки стотици полицейски началници, магистрати, високопоставени служители в някои министерства, в банковия надзор и дори в държавното турско радио и телевизия. Битката продължи с разпространението от двете страни на записи с неясен произход на телефонни разговори, компрометиращи  противника. 

Гюленистите отхвърлят обвиненията и наричат клевета твърденията за „паралелна държава“. Самият Гюлен заяви, че движението му се използва като изкупителна жертва, за да бъде отклонено вниманието от съмненията за корупция, които според него са основателни.

----

* Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през април 2014 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg с незначителни съкращения и редакции. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” ще излиза всеки месец и през 2016 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.

 
От най-близък съюзник Гюлен се превърна във враг номер 1 на Ердоган. Снимки ЕПА/БГНЕС.

Братство, общност, движение  или мрежа, държава в държавата, престъпна организация -  турците са разделени в мнението си за „Хизмет“, организацията на ходжа ефенди Гюлен, човека, чието име напоследък е замесено във всички скандали, преобърнали за по-малко от година  представата за Турция като процъфтяваща държава с бързо икономическо развитие, политическа стабилност и силна роля в регионалната политика, която може да служи за пример в съчетаването на умерения ислям с демократичните норми.

"ШПИГЕЛ" НА ГОСТИ ПРИ ГЮЛЕН

Конфликтът между досегашните съюзници прерасна в политическа криза, залогът за която е твърде голям - бъдещето на Турция. От едната страна е Реджеп Тайип Ердоган и обкръжението му в ислямистката Партия на справедливостта и развитието, която успешно управлява Турция повече от 12 години, а от другата - влиятелният проповедник Фетхуллах Гюлен, който живее в доброволно изгнание в САЩ и неговото вдъхновено от религията социално движение „Хизмет“ („Служба“).

ДЖОН КЕРИ: ТУРЦИЯ ДА ДАДЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА СРЕЩУ ГЮЛЕН

Пътят на Ердоган в политиката е добре известен - той е първият кмет ислямист на Истанбул, а след забраната на Партията на благоденствието на неговия ментор Неджметин Ербакан основава заедно с президента Абдулах Гюл (при публикуването на този текст в списание "Клуб Z" Гюл е президент, а Ердоган премиер на Турция - бел.ред.)* и група по-умерени ислямисти Партията на справедливостта и развитието. От 2002 година неговата партия управлява Турция, спечелвайки три пъти последователно парламентарни избори, всеки път с все по-висок резултат, държи кметските места в Истанбул, Анкара и на много ключови места в страната, а от 2007 година има и президент.

Кой е Фехтуллах Гюлен?

Проповедник и писател, живеещ в усамотение в САЩ, автор на над 50 книги, преведени на много езици, включително и на български, основател, а сега почетен председател на  Фондацията на писателите и журналистите в Турция. Владее арабски, персийски и османски език. Последовател е на турския богослов от кюрдски произход Саид Нурси от първата половина на миналия век, чиито тълкувания на Корана, събрани в 14-томното му съчинение „Рисале-и-Нур“, и сега се четат, изучават и разпространяват в Турция и в мюсюлманските общности по света.

Гюлен е роден през 1941 година в селце близо до град Ерзурум, Източна Турция, в семейство на имам. Още на 10 години получава званието хафъз - човек, който знае наизуст Корана. Първата си проповед изнася, когато е едва на 14 години.

Получава класическо религиозно образование и е бил имам и проповедник. Бил е арестуван и съден по обвинение в пропаганда срещу светската държава след намесата на военните в политическия живот през 1971 година. Заповед за задържането му издават и военните, извършили  преврата през 1980 година. Той се укрива и избягва ареста, продължава с проповедите, макар и извън структурата на Дирекцията по вероизповеданията. За известно време изнася проповеди и беседи в Германия. В Турция популярността и влиянието му растат. На една от проповедите в джамията „Султанахмет“ в Истанбул присъстват тогавашният премиер Сюлейман Демирел и министърът на външните работи Ихсан Сабри Чаглаянгил. В този период започва да пише, да издава списание и събира част от проповедите си в книга. През 90-те години има срещи с политици, сред които президентът Тургут Йозал, премиерите Тансу Чиллер, Месут Йълмаз и Бюлент Еджевит. Приет е и от Вселенския патриарх Вартоломей Първи в Истанбул, от главата на Римокатолическата църква  папа Йоан-Павел Втори във Ватикана и от главния сефарадски равин Бакши-Дорон. 

ФЕТХУЛЛАХ ГЮЛЕН - ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ХОРАТА (ВИДЕО)

През 1999 година Гюлен набързо заминава за САЩ, след като срещу него в Турция е повдигнато обвинение, че иска да подкопае турската република и е създал нелегална организация с цел установяване на ислямска държава и връщане на шериата. Според обвинението той е организирал тайни сбирки, на които е препоръчвал на последователите си да се внедрят в държавните институции - в полицията, в съдебната власт, в образователната система, в медиите и дори в армията, традиционния защитник на светската държава в Турция. Съветвал ги да прикриват привързаността си към радикалния ислям, да печелят доверие, да разширяват мрежата си, стигайки до най-високите етажи на властта, и да чакат да дойде часът за действие. Паралелно с това той и последователите му организирали отстраняването и дискредитирането на противниците си.  

Делото срещу Гюлен започва задочно през 2000 година и приключва през 2008-а по "липса на доказателства", когато вече в съдебната система са се установили много от неговите последователи, а на власт е Партията на справедливостта и развитието, с която движението е започнало да си партнира.  

От Пенсилвания, където живее повече от петнайсет години,

Гюлен се обявява за по-умерен ислям

адаптиран към съвременния свят, който се съчетава с демокрацията и светската държава. Той развива идеята на Нурси за диалог с другите религии, за толерантност и за обединяване на исляма и християнството срещу атеизма. Издига в култ образованието и препоръчва, ако има забрана за носене на забрадки в университета, по-добре е девойката да избере образованието пред стриктното религиозно предписание за външния вид. Създава мрежа от училища и културни институти в около 140 държави, повечето от които мюсюлмански или със значителни мюсюлмански малцинства. Училищата са близо 500 и в тях наред с останалите предмети се изучава и турски език. 

В Турция тези школи се наричат дерсханета и дават подготовка за приемните изпити в университетите. Там наред с учениците, получаващи допълнителни знания срещу заплащане, се обучават и бедни, но умни млади хора, понякога им се осигурява стипендия по време на следването, а след като завършат, получават подкрепа за развитието си. Паралелно на уроците младежите се запознават с учението на Гюлен, а принадлежността към братството им дава редица предимства в реализацията.

Така се изгражда мрежа от  консервативен образован елит, заемащ ключови места в бизнеса и институциите, чиито позиции и влияние след това „Хизмет“ може да използва. Намерението на Ердоган да затвори дерсханетата стана първото открито обвинение на премиера към гюленистите и тяхната роля в политическия живот на страната. След неколкомесечна остра полемика през миналия месец парламентът одобри закон за затварянето на частните училища от 1 септември 2015 година.

Според Ердоган силната съпротива на „Хизмет“ се дължи на това, че братството ще загуби един милиард долара приходи от училищата. Но затварянето им има и социално  измерение - то ще остави без работа 100 000 души.

Наред с училищата в Турция империята на Гюлен разполага с банка - Bank Asya, застрахователна компания, болници и няколко влиятелни медии - "Заман", вестника с най-голям тираж в страната и клонове в много европейски държави (миналата година той бе поставен под държавен контрол - бел. ред)*, включително и България, както и телевизионните канали Саманйолу и Ебру. Под егидата на „Хизмет“ са редица неправителствени и благотворителни организации в Турция, центрове за обучение и културни центрове, няколко десетки само в Германия, университетът „Фатих“ в Истанбул, както и университетите „Бурч“ в Сараево и „Епока“ в Тирана.

През 2008 година Фетхуллах Гюлен е включен от списание „Форин полиси“ в списъка на

100-те най-видни световни интелектуалци

а през 2013 година бе посочен от списание „Тайм“ като една от 100-те най-влиятелни личности в света.

В Турция  обаче има доста резерви към Гюлен и „Хизмет“. Малцината, напуснали движението и осмелили се да говорят, разказват, че то има структура на секта, стриктна йерархия и там се промиват мозъци. Противниците му не вярват в искреността му и смятат, че с благи думи за мир и любов крие истинската си цел - да бъде унищожена светската държава и да бъде наложен шериатът, както и че в мрежата си от училища подготвя кадри, които да ръководят бъдещата ислямска държава.

Гюлен винаги е заявявал, че няма политически амбиции,  но всъщност до разрива през миналата година движението му осигуряваше електорална подкрепа и обществено одобрение на Партията на справедливостта и развитието. Стратегическото им партньорство започна  от победата на Ердоган през 2002 година по една проста формула - Гюлен осигурява гласове, Ердоган пази хората му.   

Отношенията между тях обаче никога не са били напълно искрени или са почивали само на „алъш-вериша“. Според поверителен документ, публикуван през декември 2013 г. от турския вестник "Тараф", още през 2004 година Съветът за национална сигурност изпраща писмо, подписано от членовете му, включително от Ердоган и Абдуллах Гюл, тогава министър на външните работи, до правителството и президента, в което се иска  "да бъде сложен край" на дейността на движението на Фетхуллах Гюлен. В писмото се препоръчва да бъде следена дейността на Гюлен и на движението му вътре и извън страната и при необходимост да бъде информирано министерството на външните работи. На министерствата на вътрешните работи и образованието се препоръчва да бъдат наблюдавани за "съмнителна и незаконна дейност" дерсханетата. 

В основата на "брака по сметка" между Гюлен и Ердоган е желанието

да бъде отслабена армията

- гарант на кемалистката светска държава, която изолира ислямистите от активния политически живот. Армията прави три преврата, сваляйки правителства с ислямистки оттенък - през 1960,  1971 и 1980 година,  и организира безкръвното отстраняване или така наречения постмодерен преврат срещу първия премиер ислямист Неджметин Ербакан - ментора на Ердоган и Гюл. Голям удар срещу армията са двата  процеса - срещу организацията „Ергенекон“ и военнослужещите, замесени в операция „Чук“. На подсъдимата скамейка сядат десетки висши офицери - действащи и от запаса, а  резултатът е - една пета от турските генерали са вече в затвора. Наред с действителните заговорници под влиянието на гюленистите в съдебната система процесите служат и за саморазправа с военни, журналисти, университетски преподаватели и високопоставени служители в администрацията, които са срещу Гюлен, твърдят неговите противници. Ердоган директно потвърди това, обявявайки, че би подкрепил преразглеждането на присъдите на стотиците военни, осъдени по двата процеса, и правителството се зае да търси законови норми.

Укрепването на властта и успехите в икономически и политически план като че ли дадоха увереност на Ердоган, който не може да се оплаче от липса нито на амбиции, нито на авторитарност, да се еманципира от Гюлен и да започне да води политика, която не е съобразена с ходжата от Америка.

Анализаторите смятат, че първото сериозно изпитание  бе разривът с Израел, започнал в Давос през 2009 година с остра декларация на турския премиер, осъждаща поредна израелска операция в Палестина. Кризата между двете страни се задълбочи с инцидента в края на май 2010 година, когато израелски командоси нападнаха турски кораб, предвождащ международна флотилия с хуманитарна помощ за палестинците. Бяха убити 9 турци. Гюлен остро осъди акцията, организирана от хуманитарна организация, близка до турското правителство, и заяви, че Анкара трябвало да поиска разрешение от Израел за доставките.

Противници на режима на Ердоган организираха многократно
митинги и протестни шествия срещу корупцията в страната. На
техните плакати често можеше да се видят надписи „Вие сте крадци“.

Гюлен е критичен и към стъпките на Ердоган за утвърждаването му като регионален лидер, следвайки напълно самостоятелна политика, без да се съобразява с дългогодишния стратегически съюзник на Турция САЩ. Особено след идването на власт на Обама настъпи известно охлаждане в отношенията между Анкара и Вашингтон, на които Гюлен и движението му придават голямо значение. Освен от твърдата позиция спрямо Израел, която донесе на Ердоган дивиденти в Арабския свят, САЩ не са доволни и от прекомерното му сближаване в икономическата сфера с Русия, от подкрепата за Иран по време на санкциите, от съдействието за джихадистите в Сирия и връзките с „Мюсюлманските братя“ в Египет. Списъкът може да бъде продължен с избора на Анкара да купи китайски ракетни системи, със застоя в процеса към подобряване на отношенията с Армения, със споразумението с властите в кюрдския автономен район в Северен Ирак за строежа на петролопровод.

Във вътрешнополитически план

една от първите сериозни пукнатини

като че ли бе назначаването на Хакан Фидан за  шеф на турските разузнавателни служби МИТ - може би единствената институция, в която гюленистите нямат силно влияние. Фидан е доверено лице на Ердоган, който му повери дори тайните срещи с кюрдските сепаратисти, довели през пролетта на миналата година до примирие и започване на процес на решаване на кюрдския проблем. Съдът, където - както се твърди - влиянието на Гюлен е най-силно, постанови тогава арести на служители на МИТ заради връзки с бунтовниците, а Фидан бе повикан на разпит, но Ердоган забрани с правителствено разпореждане да бъдат разследвани без позволението на премиера висши служители на разузнаването.

Първите преки избори за президент и нескритият апетит на Ердоган впоследствие парламентарната република да бъде трансформирана в президентска, повишиха градуса на напрежението. Според анализатори Гюлен се опасява, че властта на Ердоган ще стане абсолютна, а процесът на ограничаване на свободите ще се задълбочи. Ердоган пък смята, че има „конспирация“ за отстраняването му  и зад този „заговор“ вижда наред с  „чуждестранните сили и медии“, „международното лихварско лоби“ и движението на Гюлен. Така Ердоган съзря дългата ръка на ходжата от Америка в протестите през пролетта и лятото на 2013 година, започнали срещу изсичането на няколко дървета в парка „Гези“ в Истанбул, но прераснали в масови демонстрации в цялата страна срещу авторитарния маниер на Ердоган, желанието му

да контролира дори личния живот на гражданите

и употребата на прекомерна сила при потушаването на протестите.

А корупционният скандал, избухнал на 17 декември 2013 г., когато бяха арестувани десетки длъжностни лица и бизнесмени, близки до властта, включително и синовете на трима министри, стана една от най-големите заплахи за 12-годишното управление на Ердоган и сложи началото на открита вражда с Гюлен. Ердоган обвини директно движението му, което нарича „организирана престъпна групировка“, че е изградило „държава в държавата“ чрез влиянието си в полицията и съдебната система и е започнало война срещу турската държава, манипулирайки антикорупционните разследвания, за да дестабилизира неговото правителство преди местните избори на 30 март и президентските през август 2014 г. Той окачестви разследването за корупция като „съдебен преврат“ и предприе невиждана дотогава чистка, уволнявайки и размествайки стотици полицейски началници, магистрати, високопоставени служители в някои министерства, в банковия надзор и дори в държавното турско радио и телевизия. Битката продължи с разпространението от двете страни на записи с неясен произход на телефонни разговори, компрометиращи  противника. 

Гюленистите отхвърлят обвиненията и наричат клевета твърденията за „паралелна държава“. Самият Гюлен заяви, че движението му се използва като изкупителна жертва, за да бъде отклонено вниманието от съмненията за корупция, които според него са основателни.

----

* Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през април 2014 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg с незначителни съкращения и редакции. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” ще излиза всеки месец и през 2016 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

ВЪПРОСЧЕ

"Гюлен винаги е заявявал, че няма политически амбиции, но всъщност до разрива през миналата година движението му осигуряваше електорална подкрепа и обществено одобрение на Партията на справедливостта и развитието." ТОГАВА КАК ТАКА Е СЕКТА КОЯТО ПОДКПАВА РЕЖИМА НА ЕРДОГАН.
Анонимен's picture
Анонимен

като се скарат вътре в партията кой е по-умен и можещ, партията се цепи и всеки се провъзгласява за правилния лидер, доскорошни съратници стават врагове заради властта - примери и у нас много, няма партия, която да не се е разцепила, даже и "столетната БКП". Жаждата за власт у някои хора е много силна, лошото е когато са посредствени личности с мания за величие.
Анонимен's picture
Анонимен

Развеселен

Гюлен е Троцки, но Ердо е неговият Сталин
Анонимен's picture
Анонимен

"Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали", четете ги другаде.
Анонимен's picture
Анонимен

"Отваря се друга страница в историята на Турция, за която най-неподходящата дума е „спокойствие” и това се отразява на целия регион. Това каза президентът на Радио и Агенция „Фокус” Красимир Узунов във връзка с опита за преврат в Турция в предаването „Нещо повече” по БНР. „Големият печеливш Ердоган може да се окаже големият губещ в бъдеще”, заяви Узунов. По думите му ,когато засегнеш 8-9 000 фамилии от турския елит, това неминуемо ще предизвика обратна реакция в бъдеще. „Отваря се друга страница в историята на Турция, за която най-неподходящата дума е „спокойствие”. Лошо е, че това се отразява за целия регион. Балканите няма да генерират спокойствие доста дълго време”, каза още той и допълни, че в тази връзка е дошла и информацията за снощното заседание на сръбското правителство, на което Сърбия ни обвини, че не си пазим границите. „То се прави в момент, когато има фокусирано внимание върху Балканите и всяка една Балканска новина се чете. Всеки търси в тази ситуация да извлече максимална изгода за себе си и да продаде своята позиция по-изгодно за стратегическа консумация", коментира Узунов.
Той посочи, също, че на южния фронт на НАТО Турция е един незаменим съюзник. „Без да подценяваме присъствието на Гърция и на новите членове България и Румъния, Турция е може би най-важния и най-стратегически партньор на САЩ. Как ще се развият от тук нататък отношенията, докъде ще има отстъпки от едната и от другата страна е много трудно да се каже”, коментира Узунов." /Фокус/
Анонимен's picture
Анонимен

да

междувременно Гюлен съзаде ИДИЛ и е духовен водач на новия Ислямски халифат. Сега очакваше да добави и Турция към земите от Сирия и Ирак!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета