Къде е посланикът ни в Турция Надежда Нейнски, та къде... Защо не говори по медиите, докато в южната ни съседка тече опит за военен преврат. Опозиция и определени медии се интересуват от публичните изяви от ден първи, но рядко питат за свършената работа на терен, от която би могла да зависи сигурността на българските граждани, които се намират в Турция в този момент. А тази работа в ситуация на опасности далеч не е задължително да е точно в медиите...

Отговорът къде е г-жа Нейнски, какво прави и защо не говори публично в последните дни като начало може да се намери в Закона за дипломатическата служба - достъпно четиво и за политици, и за всеки, който има интерес:

Ето какво пише в него, като започнем от определението за правомощията на дипломатите:

Чл. 2. (1) Дипломатическата служба е специализирана държавна администрация под ръководството на министъра на външните работи, която включва Министерството на външните работи и задграничните представителства на Република България като негови структурни звена.

(2) Дипломатическата служба е специален вид държавна служба за осъществяване на външната политика и международните отношения на Република България.

(3) Дипломатическата служба подпомага Народното събрание, президента на републиката, Министерския съвет, министъра на външните работи при осъществяването на техните правомощия в областта на външната политика на Република България и международните отношения.

Дотук би трябвало да е ясно кой е шефът, когато става дума за дипломати, без значение от техния ранг. Посланик, разбира се, е най-високият ранг, а с него върви и отговорността. 

Още по-интересен е следващият текст от закона, който третира именно медийните изяви. Ето какво гласи той:

Чл. 50. Официални изявления от името на дипломатическата служба правят министърът на външните работи, говорителят на Министерството на външните работи и заместник-министрите.

(2) Служителят в дипломатическата служба няма право да прави публични изявления от името на службата, освен ако не е упълномощен от министъра на външните работи или постоянния секретар.

(3) Служителят в дипломатическата служба няма право да дава обещания или да поема задължения, с които се обвързва дипломатическата служба, без да е оправомощен от министъра на външните работи.

Сега вече трябва да е ясно защо г-жа Нейнски не е говорила публично нито в нощта на преврата, нито в дните след това. На четвъртия ден, макар че опозицията говори отпреди това по темата, пред журналисти в Брюксел, където е на заседание на външните министри от ЕС, Даниел Митов потвърди, че той не е разрешил на посланика ни в Турция да говори официално и публично. 

"Не става въпрос за конвенционална ситуация. Вярно е, аз наредих изрично на госпожа посланик Нейнски да не говори по медиите. Нито един посланик в такава ситуация не може да си позволи да прави публични изявления. Публичните изяви и послания се централизират в случая. Вие знаете, че МВнР събираше всичката информация, давахме регулярно информация на медиите, инструкции до българските граждани. За нас беше най-важно да се погрижим за хората, които могат да изпаднат в беда - български граждани, които се намират в Турция. Задачата на госпожа Нейнски като посланик е била да координира и да следи именно това, а не да дава изявления по медиите".

Той самият също се позова на закона, както и ва наредба, вътрешен правилник и негови заповеди по въпроса, припомняйки, че "в това няма нищо необичайно".

"Това не е конвенционална ситуация, това не е нормален консулски случай. Тече опит за преврат в съседна държава, всяка една публична изява, било на посланик, било на генерален консул или на някого другиго може да бъде интерпретирана погрешно и да доведе до опасност за живота и здравето както на дипломатическите ни служители, така и на български граждани, намиращи се по това време в Турция. Това са сериозни неща, затова се централизират посланията. В случая само премиерът Борисов е имал право да прави изказване, подкрепен от външния министър, министъра на отбраната, от службите и т.н. на базата на събраната информация", добави министърът.

По думите му не е ималои друг посланик на която и да е страна, който да е правил изявление по националните си медии от Истанбул или от Анкара в тази ситуация, а "задачата на посланик Нейнски е била да се грижи за кризисните щабове в консулствата и в посолството и да държи връзка с българските граждани и да помага в случая да се решават конкретни казуси - тя е правила това, което е трябвало да прави. Според министъра политически коментари в нощ като онази не се правят, никой не може да поставя този ред под въпрос.

От министерството предишния ден още заявиха, че г-на Нейнски е на работното си място и върши работата си. И казаха, че официални заявки от медии за официален разговор с посланика от опреденели медии не е имало.  

В неделя все пак официални изявления от български дипломат се появиха - от генералния консул на България в Истанбул Ангел Ангелов. Той бе цитиран от БНР, бТВ и др. в неделя (на третия ден след старта на събитията в Турция - б.р.) да обяснява за ситуацията с българи в Истанбул.

Ако следваме логиката на закона и тази на министър Митов, изявлението на консула би трябвало да е било с негово позволение или по негово нареждане. Защо за "говорител" на ситуация, в която можеше да се изказва само премиерът с помощ от министрите, е бил избран генералният консул, а не посланикът - вероятно знае самият министър. Каква е причината за решението дотогава информация през медиите за българите, намиращи се в Турция, да се подава само през МВнР - също.

Все въпроси, които не са към посланика. Пак не към него е казусът, ако някой в медиите не познава или пренебрегва стандартите в професията си и не зачита правилата за говорене "он" и "оф" микрофоните.