Ad Config - Website header

 

Article_top

Веселин Желев

Може ли изкушението на турските власти да върнат смъртното наказание да осуети прилагането на сделката с Европейския съюз от март, по силата на която Турция спря потока от нелегални мигранти към Европа?

Това беше най-често задаваният въпрос днес в Брюксел, когато външните министри на 28-те се събраха на редовния си Съвет и първа точка в дневния им ред беше положението в южната съседка на България. 

Ускоряването на присъединителните преговори на Турция беше едно от условията в съвместната декларация от 18 март, която подписаха тогавашният турски министър-председател Ахмет Давутоглу и държавните и правителствените ръководители на ЕС.

Но воденето на такива преговори е безпредметно, ако държавата-кандидатка за членство не отговаря на базисни изисквания, за да стане един ден част от ЕС. Турция отмени смъртното наказание през 2004 година, като условие ЕС да започне преговори с нея.

"Нека бъда много ясна за едно - никоя страна не може да стане членка на ЕС, ако въведе смъртно наказание", каза Федерика Могерини, върховна представителка на ЕС по външната политика и сигурността и заместник-председателка на Европейската комисия. 

Като такава Могерини наблюдава всички преговори за разширяване на ЕС. Той не предвижда да приема нови членки до края на мандата на тази Комисия през 2019 година. Преговорите с кандидатките обаче продължават заедно с европейското наблюдение върху техния напредък и финансирането за реформите им.

Никой в Европа още не говори за прекратяване или за замразяване на преговорите с Турция.

"Това (замразяването или прекратяването на преговорите - б.а.) не беше повдигнато нито от държавите-членки, нито от Комисията", каза Могерини след заседанието на министрите. "За Турция е да прецени дали да бъде страна-кандидатка влиза в бъдещите ѝ аспирации".

Тя припомни и че решенията за преговорите са в компетентността на друг съвет - на министрите по европейските въпроси.

Правилата на преговорите са такива, че за отварянето на всяка нова глава Турция трябва да изпълни определени условия, като постигнатото до момента не може да се връща назад. Ако това стане, ЕС трябва да реагира.

Проблемът е, че, за разлика отпреди три години, днес Европа е с вързани ръце. Тя зависи от турския президент Реджеп Тайип Ердоган за спирането на миграционния натиск.

Той може да използва всяко неизпълнение на ангажиментите ѝ от съвместната декларация като претекст страната му да не изпълнява своите - да приема обратно нелегални мигранти от гръцките острови, да контролира границите си, да изпълнява споразуменията за реадмисия. Нещо повече, Турция настоява и за безвизов режим с ЕС колкото може по-скоро. Той също е част от съвместната декларация.

Някои от критиците ѝ посочват, че тя недопустимо смесва изпълниението на строгите правила за разширяване на ЕС с конюнктурни договорености по частен проблем, колкото и болезнен да е той за Европа. Други отбелязват, че тя няма силата на международен договор, а е по-скоро политическа декларация, от която формално не произтичат правни задължения.  

От разваляне на сделката с ЕС Турция също би загубила - ЕС ѝ обеща 6 милиарда евро до 2018 година за програми в подкрепа на 2,7-те милиона сирийски и иракски бежанци на нейна територия.

Приоритетът на Ердоган не са нито 6-те милиарда евро, нито химеричното европейското членство на страната му някъде в далечното бъдеще. Неговият приоритет продължава да бъде вътрешен - укрепването на собствената му власт. Конкретно това сега означачава да промени конституцията, така че церемониалният президентски пост да получи истинска изпълнителна власт. 

Ердоган няма необходимото парламентарно мнозинство за това, но може да постави въпроса на референдум. Обстановката след опита за преврат консолидира привържениците му и генерира обществена енергия в дълбоко поляризираното спрямо управлението му турско общество.

Макар от две години да не е министър-председател, т.е. лидер с реални прерогативи, турският президент продължава да е неформалният лидер на страната си с чийто рейтинг никой друг политик не може да се сравнява.

Главната му цел е да формализира тази си позиция и основна пречка по пътя му е системата за сигурност - правосъдието, полицията, армията. Прокуратурата нанесе тежък удар върху партията и правителството му в края на 2012 година със сензационна серия разследвания за корупция срещу група министри на тогава още министър-председателя Ердоган.

Оттогава той неуморно напада магистратурата и полицията за връзки с твърдяна от него подмолна антидържавна конспирация начело с някогашния му съратник, а сега архивраг Фетула Гюлен, ислямски духовник живеещ в доброволно изгнание в САЩ.

Още през 2013 година правителството проведе чистка в полицията и прокуратурата и отне правомощия на регулатора на съдебната власт, който назначава съдиите.

Събитията се развиват и при система от медии, мнозинството от които правителството държи на "къса каишка" политически и икономически. То използва все още съществуващи законови клаузи, по които за най-малко инакомислие критикът на властта може да бъде обвинен в престъпление срещу нацията или в тероризъм и да получи тежко наказание.

Няма съмнения, че Ердоган ще използва събитията от 15 и 16 юли в Турция за радикална чистка в споменатите системи. Тя никога досега не му се е удала напълно. През март тази година върховният наказателен съд оправда 236 военни в продължил шест години процес за предполагаем техен заговор да съборят властта.

Масовите уволнения на съдии ден след неуспелия пуч изглеждат планирани, каза днес Йоханес Хаан, еврокомисар по политиката на съседство и преговорите за разширяване на ЕС.

"Изглежда поне, че сякаш нещо е  било подготвено. Налице са списъците, което показва, че то е било подготвено да бъде използвано на определен етап", каза той пред журналисти на влизане в днешния Съвет по външни работи в Брюксел. 

Турският външен министър Мевлют Чавушоглу реагира веднага в туитър с реплика, че коментарът на Хаан е "неприемлив" и "неразбираем".

 "Изглежда, че Хаан е далече от пълно разбиране за това какво се случва в Турция. Нашето  първостепенно очакване от ЕС и съюзниците ни е да подкрепят демократичния процес в Турция и твърдо да осъдят опита за преврат", написа той.

Въпросът е докъде е готов да стигне сега Ердоган и докъде западните партньори на страната му биха толерирали действията на властите ѝ.

"Страна, която има смъртно наказание, не може да бъде членка на ЕС и въвеждане на смъртно наказание в Турция би следователно означавало край на присъединителните преговори", каза днес германският правителствен говорител Щефен Зайберт.

Новият турски премиер Бинали Йълдъръм каза днес, че не бива да се вземат прибързани решения за връщане на смъртното наказание, но и че властите не могат да пренебрегват настояванията на народа. Призивите за връщане на екзекуциите са масови на митингите в подкрепа на властта след преврата.

Турция има споразумение за асоцииране и свободна търговия с ЕС от 1963 година. То е  първата ѝ стъпка към преговорите за членство, които започнаха през 2005 година. Напредъкът ѝ в тях  е микроскопичен. 

Досега е отворила 15 от 35 преговорни глави и е затворила само една - "Наука и изследвания". През 2006 година ЕС реши да блокира осем от главите заради отказа на Турция да отвори пристанищата и летищата си за кораби и самолети от Кипър, което е в нарушение на протокол към споразумението ѝ за асоцииране към ЕС. Между 2011 и 2013 година преговорите на практика не се водеха. За това допринесе турски бойкот на кипърското председателсво на ЕС през 2012 година. 

Извън проблемите с човешките права, основните свободи и върховенството на закона, дебела сянка върху европейските усилия на Турция хвърля окупацията на Северен Кипър от 1974 година досега. Препятствие от същата величина е продължаващият конфликт със 17-те милиона кюрди в югоизточната част на страната.  

 
Реджеп Ердоган. Снимка БГНЕС

Може ли изкушението на турските власти да върнат смъртното наказание да осуети прилагането на сделката с Европейския съюз от март, по силата на която Турция спря потока от нелегални мигранти към Европа?

Това беше най-често задаваният въпрос днес в Брюксел, когато външните министри на 28-те се събраха на редовния си Съвет и първа точка в дневния им ред беше положението в южната съседка на България. 

Ускоряването на присъединителните преговори на Турция беше едно от условията в съвместната декларация от 18 март, която подписаха тогавашният турски министър-председател Ахмет Давутоглу и държавните и правителствените ръководители на ЕС.

Но воденето на такива преговори е безпредметно, ако държавата-кандидатка за членство не отговаря на базисни изисквания, за да стане един ден част от ЕС. Турция отмени смъртното наказание през 2004 година, като условие ЕС да започне преговори с нея.

"Нека бъда много ясна за едно - никоя страна не може да стане членка на ЕС, ако въведе смъртно наказание", каза Федерика Могерини, върховна представителка на ЕС по външната политика и сигурността и заместник-председателка на Европейската комисия. 

Като такава Могерини наблюдава всички преговори за разширяване на ЕС. Той не предвижда да приема нови членки до края на мандата на тази Комисия през 2019 година. Преговорите с кандидатките обаче продължават заедно с европейското наблюдение върху техния напредък и финансирането за реформите им.

Никой в Европа още не говори за прекратяване или за замразяване на преговорите с Турция.

"Това (замразяването или прекратяването на преговорите - б.а.) не беше повдигнато нито от държавите-членки, нито от Комисията", каза Могерини след заседанието на министрите. "За Турция е да прецени дали да бъде страна-кандидатка влиза в бъдещите ѝ аспирации".

Тя припомни и че решенията за преговорите са в компетентността на друг съвет - на министрите по европейските въпроси.

Правилата на преговорите са такива, че за отварянето на всяка нова глава Турция трябва да изпълни определени условия, като постигнатото до момента не може да се връща назад. Ако това стане, ЕС трябва да реагира.

Проблемът е, че, за разлика отпреди три години, днес Европа е с вързани ръце. Тя зависи от турския президент Реджеп Тайип Ердоган за спирането на миграционния натиск.

Той може да използва всяко неизпълнение на ангажиментите ѝ от съвместната декларация като претекст страната му да не изпълнява своите - да приема обратно нелегални мигранти от гръцките острови, да контролира границите си, да изпълнява споразуменията за реадмисия. Нещо повече, Турция настоява и за безвизов режим с ЕС колкото може по-скоро. Той също е част от съвместната декларация.

Някои от критиците ѝ посочват, че тя недопустимо смесва изпълниението на строгите правила за разширяване на ЕС с конюнктурни договорености по частен проблем, колкото и болезнен да е той за Европа. Други отбелязват, че тя няма силата на международен договор, а е по-скоро политическа декларация, от която формално не произтичат правни задължения.  

От разваляне на сделката с ЕС Турция също би загубила - ЕС ѝ обеща 6 милиарда евро до 2018 година за програми в подкрепа на 2,7-те милиона сирийски и иракски бежанци на нейна територия.

Приоритетът на Ердоган не са нито 6-те милиарда евро, нито химеричното европейското членство на страната му някъде в далечното бъдеще. Неговият приоритет продължава да бъде вътрешен - укрепването на собствената му власт. Конкретно това сега означачава да промени конституцията, така че церемониалният президентски пост да получи истинска изпълнителна власт. 

Ердоган няма необходимото парламентарно мнозинство за това, но може да постави въпроса на референдум. Обстановката след опита за преврат консолидира привържениците му и генерира обществена енергия в дълбоко поляризираното спрямо управлението му турско общество.

Макар от две години да не е министър-председател, т.е. лидер с реални прерогативи, турският президент продължава да е неформалният лидер на страната си с чийто рейтинг никой друг политик не може да се сравнява.

Главната му цел е да формализира тази си позиция и основна пречка по пътя му е системата за сигурност - правосъдието, полицията, армията. Прокуратурата нанесе тежък удар върху партията и правителството му в края на 2012 година със сензационна серия разследвания за корупция срещу група министри на тогава още министър-председателя Ердоган.

Оттогава той неуморно напада магистратурата и полицията за връзки с твърдяна от него подмолна антидържавна конспирация начело с някогашния му съратник, а сега архивраг Фетула Гюлен, ислямски духовник живеещ в доброволно изгнание в САЩ.

Още през 2013 година правителството проведе чистка в полицията и прокуратурата и отне правомощия на регулатора на съдебната власт, който назначава съдиите.

Събитията се развиват и при система от медии, мнозинството от които правителството държи на "къса каишка" политически и икономически. То използва все още съществуващи законови клаузи, по които за най-малко инакомислие критикът на властта може да бъде обвинен в престъпление срещу нацията или в тероризъм и да получи тежко наказание.

Няма съмнения, че Ердоган ще използва събитията от 15 и 16 юли в Турция за радикална чистка в споменатите системи. Тя никога досега не му се е удала напълно. През март тази година върховният наказателен съд оправда 236 военни в продължил шест години процес за предполагаем техен заговор да съборят властта.

Масовите уволнения на съдии ден след неуспелия пуч изглеждат планирани, каза днес Йоханес Хаан, еврокомисар по политиката на съседство и преговорите за разширяване на ЕС.

"Изглежда поне, че сякаш нещо е  било подготвено. Налице са списъците, което показва, че то е било подготвено да бъде използвано на определен етап", каза той пред журналисти на влизане в днешния Съвет по външни работи в Брюксел. 

Турският външен министър Мевлют Чавушоглу реагира веднага в туитър с реплика, че коментарът на Хаан е "неприемлив" и "неразбираем".

 "Изглежда, че Хаан е далече от пълно разбиране за това какво се случва в Турция. Нашето  първостепенно очакване от ЕС и съюзниците ни е да подкрепят демократичния процес в Турция и твърдо да осъдят опита за преврат", написа той.

Въпросът е докъде е готов да стигне сега Ердоган и докъде западните партньори на страната му биха толерирали действията на властите ѝ.

"Страна, която има смъртно наказание, не може да бъде членка на ЕС и въвеждане на смъртно наказание в Турция би следователно означавало край на присъединителните преговори", каза днес германският правителствен говорител Щефен Зайберт.

Новият турски премиер Бинали Йълдъръм каза днес, че не бива да се вземат прибързани решения за връщане на смъртното наказание, но и че властите не могат да пренебрегват настояванията на народа. Призивите за връщане на екзекуциите са масови на митингите в подкрепа на властта след преврата.

Турция има споразумение за асоцииране и свободна търговия с ЕС от 1963 година. То е  първата ѝ стъпка към преговорите за членство, които започнаха през 2005 година. Напредъкът ѝ в тях  е микроскопичен. 

Досега е отворила 15 от 35 преговорни глави и е затворила само една - "Наука и изследвания". През 2006 година ЕС реши да блокира осем от главите заради отказа на Турция да отвори пристанищата и летищата си за кораби и самолети от Кипър, което е в нарушение на протокол към споразумението ѝ за асоцииране към ЕС. Между 2011 и 2013 година преговорите на практика не се водеха. За това допринесе турски бойкот на кипърското председателсво на ЕС през 2012 година. 

Извън проблемите с човешките права, основните свободи и върховенството на закона, дебела сянка върху европейските усилия на Турция хвърля окупацията на Северен Кипър от 1974 година досега. Препятствие от същата величина е продължаващият конфликт със 17-те милиона кюрди в югоизточната част на страната.  

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

"Отваря се друга страница в историята на Турция, за която най-неподходящата дума е „спокойствие” и това се отразява на целия регион. Това каза президентът на Радио и Агенция „Фокус” Красимир Узунов във връзка с опита за преврат в Турция в предаването „Нещо повече” по БНР. „Големият печеливш Ердоган може да се окаже големият губещ в бъдеще”, заяви Узунов. По думите му ,когато засегнеш 8-9 000 фамилии от турския елит, това неминуемо ще предизвика обратна реакция в бъдеще. „Отваря се друга страница в историята на Турция, за която най-неподходящата дума е „спокойствие”. Лошо е, че това се отразява за целия регион. Балканите няма да генерират спокойствие доста дълго време”, каза още той и допълни, че в тази връзка е дошла и информацията за снощното заседание на сръбското правителство, на което Сърбия ни обвини, че не си пазим границите. „То се прави в момент, когато има фокусирано внимание върху Балканите и всяка една Балканска новина се чете. Всеки търси в тази ситуация да извлече максимална изгода за себе си и да продаде своята позиция по-изгодно за стратегическа консумация", коментира Узунов. Той посочи, също, че на южния фронт на НАТО Турция е един незаменим съюзник. „Без да подценяваме присъствието на Гърция и на новите членове България и Румъния, Турция е може би най-важния и най-стратегически партньор на САЩ. Как ще се развият от тук нататък отношенията, докъде ще има отстъпки от едната и от другата страна е много трудно да се каже”, коментира Узунов." /Фокус/
Анонимен's picture
Анонимен

seTaabrat

като не ни харесва Ердоган и Турция, ще се разберем с ИДИЛ. Логика а ла Желев та КЪРТИ!
Анонимен's picture
Анонимен

Развеселен

нека ги натиснат и от НАТО
Анонимен's picture
Анонимен

Извод: да направим бързо голяма база на НАТО и САЩ около Елхово.Само така може да имаме сигурност.
Анонимен's picture
Анонимен

не

имам по-добра идея. Да дадем Граф Игнатиево(каква ирония) за въздушни удари срещу Ердоган?!!!
Анонимен's picture
Анонимен

Какво става бе, КлубЗ, почвахте да потъвате, май, и екипажът се разбягва, а?

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

За кого ще гласувате?