Може ли изкушението на турските власти да върнат смъртното наказание да осуети прилагането на сделката с Европейския съюз от март, по силата на която Турция спря потока от нелегални мигранти към Европа?

Това беше най-често задаваният въпрос днес в Брюксел, когато външните министри на 28-те се събраха на редовния си Съвет и първа точка в дневния им ред беше положението в южната съседка на България. 

Ускоряването на присъединителните преговори на Турция беше едно от условията в съвместната декларация от 18 март, която подписаха тогавашният турски министър-председател Ахмет Давутоглу и държавните и правителствените ръководители на ЕС.

Но воденето на такива преговори е безпредметно, ако държавата-кандидатка за членство не отговаря на базисни изисквания, за да стане един ден част от ЕС.

"Нека бъда много ясна за едно - никоя страна не може да стане членка на ЕС, ако въведе смъртното наказание", каза днес Федерика Могерини, върховна представителка на ЕС по външната политика и сигурността и заместник-председателка на Европейската комисия. 

Като такава Могерини наблюдава всички преговори за разширяване на ЕС. Той не предвижда да приема нови членки до края на мандата на тази Комисия през 2019 година. Преговорите с кандидатките обаче продължават заедно с европейското наблюдение върху техния напредък и финансирането за реформите им.

Никой още не говори за прекратяване или за замразяване на преговорите с Турция. Техните правила обаче са такива, че за отварянето на всяка нова глава тя трябва да изпълни определени условия, като постигнатото до момента не може да се връща назад. Ако това стане, ЕС трябва да реагира.

Проблемът е, че, за разлика отпреди три години, днес Европа е с вързани ръце. Тя зависи от турския президент Реджеп Тайип Ердоган за спирането на миграционния натиск.

Той може да използва всяко неизпълнение на задълженията ѝ от съвместната декларация като претекст страната му да не изпълнява своите - да приема обратно нелегални мигранти от гръцките острови, да контролира границите си, да изпълнява споразуменията за реадмисия. Нещо повече, Турция настоява и за безвизов режим с ЕС колкото може по-скоро. Той също е част от съвместната декларация.

Критиците ѝ посочват, че тя недопустимо смесва изпълниението на строгите правила за разширяване на ЕС с конюнктурни договорености по частен проблем, колкото и болезнен да е той за Европа.  

От разваляне на сделката с ЕС Турция също би загубила - ЕС ѝ обеща 6 милиарда евро до 2018 година за програми в подкрепа на 2,7-те милиона сирийски и иракски бежанци на нейна територия.

Приоритетът на Ердоган не са нито 6-те милиарда евро, нито химеричното европейското членство на страната му някъде в далечното бъдеще. Неговият приоритет продължава да бъде укрепването на собствената му власт. Конкретно това сега означачава да промени конституцията, така че церемониалният президентски пост да получи истинска изпълнителна власт. 

Ердоган няма необходимото парламентарно мнозинство за това, но може да постави въпроса на референдум. Обстановката след опита за преврат консолидира привържениците му и генерира обществена енергия в дълбоко поляризираното спрямо управлението му турско общество.

Макар от две години да не е министър-председател, турският президент продължава да е неформалният лидер на страната си с чийто рейтинг никой друг политик не може да се сравнява.

Главната му цел е да формализира тази си позиция и основна пречка по пътя му е системата за сигурност - правосъдието, полицията, армията. Прокуратурата нанесе тежък удар върху партията и правителството му в края на 2012 година със сензационна серия разследвания за корупция срещу група министри на тогава още министър-председателя Ердоган.

Оттогава той неуморно напада магистратурата и полицията за връзки с твърдяна от него подмолна антидържавна конспирация начело с някогашния му съратник, а сега архивраг Фетула Гюлен, ислямски духовник живеещ в доброволно изгнание в САЩ.

Още през 2013 година правителството проведе чистка в полицията и прокуратурата и отне правомощия на регулатора на съдебната власт, който назначава съдиите.

Събитията се развиват и при система от медии, мнозинството от които правителството държи на "къса каишка" политически и икономически. То използва все още съществуващи законови клаузи, по които за най-малкото инакомислие критикът на властта може да бъде обвинен в престъпление срещу нацията или в тероризъм и да получи тежко наказание.

Няма съмнения, че Ердоган ще използва събитията от 15 и 16 юли в Турция, за радикална чистка в споменатите системи. През март тази година върховният наказателен съд оправда 236 военни в продължил шест години процес за предполагаем техен заговор да съборят властта.

Въпросът е докъде е готов да стигне сега турският президент и докъде основните западни съюзници на страната му - ЕС и САЩ ще толерират действията му.

"Страна, която има смъртно наказание, не може да бъде членка на ЕС и въвеждане на смъртно наказание в Турция би следователно означавало край на присъединителните преговори", каза днес германският правителствен говорител Щефен Зайберт.

Новият турски премиер Бинали Йълдъръм каза днес, че не бива да се вземат прибързани решения за връщане на смъртното наказание, но и че властите не могат дълго да пренебрегват настояванията на народа. Призивите за връщане на екзекуциите са масови на митингите в подкрепа на властта след преврата.

Турция има споразумение за асоцииране и свободна търговия с ЕС, което е първа стъпка към преговори за членство, от 1963 година. Тя започна преговори за членство през 2005 година, но напредъкът ѝ в тях  е микроскопичен. 

Досега е отворила 15 от 35 преговорни глави и е затворила само една - "Наука и изследвания". През 2006 година ЕС реши да блокира осем от главите заради отказа на Турция да отвори пристанищата и летищата си за кораби и самолети от Кипър, което е в нарушение на протокол към споразумението ѝ за асоцииране към ЕС. Между 2011 и 2013 година преговорите бяха на практика блокирани. 

Извън човешките права и свободите, върховенството на закона, дебела сянка върху европейските усилия на Турция хвърля окупацията на Северен Кипър от 1974 година досега. Препятствие от същата величина е продължаващият конфликт със 17-те милиона кюрди в югоизточната част на страната.