Въпреки съпротивата на 11 държави-членки, Европейската комисия съобщи днес, че поставя за обсъждане законодателни промени, които ще задължат фирмите, командироващи работници в други държави на Европейския съюз, да им плащат и да ги осигуряват по правилата на приемащата страна. 

Предлаганата промяна в директивата за командированите работници, приета през 1996 година, отразява оплакванията на по-богатите страни в ЕС от т.нар. "социален дъмпинг". Под това понятие се разбира наемането на работници от Източна Европа със заплащането и социалните права, които те имат в своите страни. 

След 2014 година отпаднаха и последните ограничения за достъпа до целия трудов пазар на ЕС. Те се отнасяха за работната сила от България и Румъния. Сега такива ограничения има само за приетата през 2013 година Хърватия. Западноевропейските работници се оплаква от нелоялна конкуренция от изток. Работният час струва средно 40 евро в Дания, 39 евро в Белгия, но 8,40 евро в Полша, 4,60 евро в Румъния и 3,80 евро в България по данни на Евростат.  

Синдикатите в по-богатите страни от Западна Европа протестират срещу навлизанено на евтина работна ръка от Източна, която подкопава заплащането и социалните права, договорени с държавите и работодателите. В Белгия например многкратно шофьорите на ТИР-ове организират демнострации срещу масовото наемане на техни колеги от България, Румъния, Полша.

България беше между 11 държави-членки, които през май се противопоставиха на промените. Те смятат, че налагането на униформени социални условия противоречи на принципите на единния пазар, включително на свободното движение на работна сила и на конкуренцията. Освен това социалната политика, включително по заплащането, е преобладаващо в националното поле на компетентност. 

Договорът от Лисабон включва т.нар. контролен механизъм за субсидиарност, според който Комсията е задължена да преразгледа законодателно предложение, ако парламентите на една трета от държавите-членки поискат това. Субсидиарността е един от основополагащите принципи на ЕС. Той означава, че Съюзът законодателства само за това, за което те му възложат.

"Нашето предложение не се меси на държавите-членки. Каквото се прилага за местните работници, ще се прилага и за командированите", каза еврокомисарката по заетостта и социалните въпроси Мариане Тисен.

"Ревизията на спомената директива предвижда , че "за командированите работници ще се прилагат същите правила относно заплащането и условията на труд като за местните работници", казва в съобщение Комисията.

В момента в бласти като здравеопазване и безопасност за командированите работници важат същите правила като тези за работниците от приемащата държава членка, посочва тя.

"Работодателят обаче не е длъжен да плаща на командирования повече от минималната ставка на трудовите възнаграждения в приемащата страна. Това може да доведе до различия в заплащането между командированите и местните работници и в крайна сметка — до нелоялна конкуренция между дружествата", се казва в съобщението. "Това означава, че за извършването на една и съща работа често пъти на командированите работници се заплаща по-малко, отколкото на другите работници".

Ревизията предвижда всички правила във връзка с възнаграждението, които се прилагат по принцип за местните работници да бъдат прилагани и за командированите работници.

Това означава възнаграждението да включва не само минималните ставки на заплащане, но и други елементи, като например премии или надбавки, когато ги има.

Правилата, установени със закон или с общоприложими колективни споразумения, да станат задължителни за командированите работници във всички икономически сектори, предлага Комисията.

Проектът дава възможност на държавите членки да предвидят разпоредби подизпълнителите да да плащат на своите работници също както главният изпълнител, като това става по недискриминационен начин: за националните и за трансграничните подизпълнители трябва да важи едно и също правило.