За разлика от европейците, у които голямо количество оръжие край тях предизвиква дискомфорт, израелците се чувстват сигурни, когато се намират до въоръжени сътрудници на правоохранителните органи. Тези сътрудници охраняват търговски центрове, кафенета и паркинги, където преглеждат личните вещи и багажа, даа не би да намерят в тях взривни устройства. Трупа ученици, тръгнали на екскурзия, ще бъде придружавана от човек с оръжие - такъв е законът.

Сигурността трябва да бъде гарантирана навсякъде. Много военнослужещи вземат оръжието си в отпуск и си го носят в кафенето, в магазина, когато теглят пари от банкомата. Въоръжени са и много обикновени граждани - електротехниците в Тел Авив, главите на семействата, разхождащи се с децата в парка или заминали в командировка.

Но това е само част от борбата, която Израел води срещу тероризма. От деца израелците биват учени да забелязват подозрителни обекти. Подозрително може да бъде всичко - празна консерва от бира на пътя, странно паркирана кола, колелата на розов велосипед, който вече няколко дни стои безстопанствен до оживено кръстовище. Отрядите за бързо реагиране работят без почивка, като нерядко блокират цели улици, ако бъде открита например някаква чанта. Израелците често използват този факт като правдоподобно обяснение при закъснение.

Конфиденциалността е понятие, непознато на израелците. В страната не се провеждат дискусии по повод на това до каква лична информация спецслужбите могат или не могат да получат достъп. Мнозина в Израел смятат, че телефонните из разговори се подслушват, а електронната им кореспонденция се чете. И са готови да платят тази цена.

В Германия, където конфиденциалността на информацията е изключително чувствителна тема, се питат не позволяват ли израелците да бъдат ощетени в основните си права? Нещата не са толкова прости. Израел също си дава сметка за опасността от прекалено разширени пълномощия на спецслужбите. Правят се опити да бъде усилен контролът върху дейността им. Така задържаните трябва да застанат пред съдия още в първото денонощие след задържането. Наистина, в екстремни ситуации, когато става дума за предотвратяване на атентат, сътрудниците на спецслужбите могат да откажат на задържаните правна помощ. Става дума и за допустимостта на умерен физически натиск, т.е. разрешени мъчения.

От Израел човек може да се научи на още три неща. Първо, на осъзнаване, че без значение какви са мерките за сигурност не съществува абсолютна защита - атентати стават и в тази страна. Второ, за израелците радостта от живота и демокрацията са също толкова важни, колкото и сигурността им. Дори в случай на конкретна заплаха от атентат нито футболен мач, нито фестивал на открито ще бъдат отменени.

И трето, много трудно е да бъде спазен балансът между потребността от сигурност на еврейското мнозинство и равноправието на арабското малцинство. Те се идентифицират със своите роднини - палестинците, водещи борба за свобода. Отношението на арабското малцинство към правоохранителните органи на страната се основава по-скоро на страха, отколкото на уважението.

Атмосферата, в която арабите биват възприемани като врагове, става част от дяволския затворен кръг, където малцинството бива дискриминирано или изолирано, а след това наистина застава на страната на врага. Но пък забраната на строителството на джамии в Израел е също толкова немислима, колкото и ограничаването на свободата на словото.

-----

* Авторът е израелски лекар и журналист. Препечатваме статията му от германския вестник "Ди Велт".