Автономия в центъра на Кьолн (СНИМКИ)

Съвсем без правила, особено в Германия, не може. Пред Автономния център в Кьолн, който по никакъв начин не е олицетворение на най-перфектния ред обаче, една млада дама грижливо почиства с четка и лопатка тротоара, защото го смята за нужно.

Събеседникът ми Макс пък, от когото очаквам да науча колкото може повече за това общество там, ме моли да отложим малко разговора – защото трябва да довърши градежа на тоалетната за хора с увреждания, каквато трябва да има. Разбирам, че едно от момичетата, което посещава центъра, е инвалид – всичко е заради нея.

Какво друго имат на разположение членовете, или по-точно може би съмишлениците на Автономния център? Преголям двор, в който има място и за велосипеди, и за растения, и за инсталации. А край него – различни постройки, предимно бивши гаражи, които днес приютяват ателиета, работилници, барче, зали за изложби и за спортни занимания.

Макс работи в Bikekitchen: ремонтира колелата на нуждаещите се, но не само това – част от мисията му (с която се занимава напълно доброволно) е да предаде своето ноу-хау на другите, за да могат един ден те и сами да си поправят велосипедите. Интересът никак не е нисък, както впрочем и към останалите възможности, предлани от Автономния център – например помещението с дрехи и вещи „втора ръка”, от които всеки може да си хареса нещо, без да плаща за него нищо.

Акцентът обаче е повече върху политическите (и други) дискусии и различните творчески изяви – филмови прожекции, театрални представления, изложби, концерти. Да, да излагат своите картини или да изпълнят своите песни в Автономния център ще дойдат тези, които надали са намерили другаде подобна сцена, но пък това от своя страна е гаранция, че биха се харесали на публиката, която идва да ги види точно тук – противниците на всички конвенционални форми.

Те са и противници на много от утвърдените ценности и могат да се сторят някому странни, но същевременно будят респект с праволинейността си и упоритостта, с която отстояват позициите си. Те са срещу расизма, срещу фашизма и срещу десните радикали, поддържат хората в неравностойно положение и бежанците, застъпват се за правата на всички, които не са непременно хетеросексуални. Всеки петък, например, има специален курс по филипинска система за самозащита, предназначен за феминистки и лесбийки. Във вторник вечер пък е отворен информационният пункт към центъра, в който желаещите могат да се просветят по вълнуващите ги теми благодарение на разнообразната литература. Данни за точния брой на автономните естествено няма, знае се само по колко души идват на купоните – между 1000 и 2000. Всеки е добре дошъл – вратите на центъра са широко отворени и никой няма да бъде върнат, ако спазва неписаните правила на играта.

Все пак как се финансира Автономният център, имайки предвид неизбежните разходи? Основно чрез дарения, и то не само на пари, а и на всякакви други неща, обяснява Макс, не пропускайки да подчертае, че който работи за благото на центъра, го прави напълно безплатно. Един от хората например е превърнал в своя кауза събирането на хранителни продукти с изтичащ или изтекъл срок, които след това се раздават на нуждаещите се, запознати много добре с адреса.

Както стана дума в началото – мястото, където се събират автономните, сега е в центъра на Кьолн, с благословията на общината. Но това не винаги е било така – всичко започва преди шест години с „окупацията“ на един изоставен заводски стол в покрайнините, към който никой друг нямал интерес. И градските власти в крайна сметка склонили да оставят там „нашествениците”, с които сключили и договор. При създаването си Автономният център се дефинира като „самоуправляващо се некомерсиално средище за политика, изкуство и култура”. И именно от това са обединени съмишлениците му, които се наместват в бившия стол със своите вкусове и възгледи за живота. В продължение на няколко години не пречат на никого, докато неотдавна не се налага да ги прогонят – в името на модернизацията на обекта. Автономните обаче не остават безпризорни – общината тутакси им предоставя друго място, на което да се събират, при това съвсем не по-лошо.

Регистрирани инциденти и до днес няма, с изключение на едно подхвърлено веднъж от злосторници празно винено шише.

„Нямаме никакви конфликти и със съседите”, допълва Макс, още повече, че край сегашното местоположение на Автономния център няма близки жилищни сгради и по-шумните купони, които продължават до зори, не пречат на никого.

Все пак за напитките в барчето поне би трябвало да се плаща, предполагам. Да, има ценоразпис за определени неща, но немалко от възможните поръчки се получават срещу дарение – кой колкото даде.

Накратко – Автономният център в Кьолн е място, което трудно би могло да се уподоби на някое друго. И може би най-добре го описва мотото, изписано на една от стените: свят, в който има място за много светове.