Ad Config - Website header

 

Article_top

Клуб Z

Броят на задължителните изпити за национално външно оценяване след 4-ти и 7-ми клас ще бъде намален и на тях учениците ще се оценяват не по шестобалната система, а ще получават точки. Това предвижда проектът на Държавния образователен стандарт за оценяване резултатите от обучението на учениците, представен официално днес от зам.-министъра на образованието Диян Стаматов.

Минималният брой на текущите оценки за един учебен срок ще бъде намален на две. Учителите ще трябва да се аргументират защо поставят определена оценка на даден ученик.

Учениците ще могат да се явяват на изпити, на които да повишат годишните си оценки след седми, единадесети и дванадесети клас. 

Целта на стандарта е прилагането на новия закон за предучилищното и училищното образование, който влиза в сила от 1 август.

От 2019 г. в точки ще се формира и балът за кандидатстване в математически гимназии след четвърти клас и за влизане във всички гимназии след седми клас.

Годишните балообразуващи оценки от свидетелството за завършване на съответния клас ще се превръщат в точки, като шестицата ще носи 50 точки, петицата - 39, четворката - 26, а тройката - 15. Това на практика значи, че шестица в дипломата ще има два пъти по-малка тежест от отличен резултат на теста, ако максималният брой точки е 100. Максималният бал може да е 500, даед пример Стаматов. В него ще влиза утроен резултат от теста по български или този по математика, резултатът от другия тест и двете годишни оценки.

Броят на задължителните изпити след четвърти и след седми клас се намалява на два - по български език и литература и по математика. От новата учебна година образователното министерство дава възможност след седми клас да има избираем изпит по чужд език.

Изпити за национално външно оценяване ще се държат и в десети клас, когато учениците ще завършват първия гимназиален етап. Независимо дали имат малък или по-голям брой точки като резултат на тях, гимназистите ще получават "свидетелство за завършен етап" с годишните оцеки по предметите. Точките от изпитите ще са важни само за учениците от обединените училища, които ще трябва да кандидатстват в гимназии или в средни училища.

Тестовете ще бъдат не по предмети, а по теми - "грамотност в областта на четенето", "математическа грамотност", "грамотност в областта на природните науки", "обществени и граждански компетентности", "компетентности по чужд език" и "дигитални компетентности". Вероятно първите два ще са задължителни, а останалите - по избор.

Дванадесетокласниците ще продължават да се явяват на матури.

Стандартът предвижда още оценките от матурите да се преобразуват в международната скала за оценяване ECTS, ако учениците имат нужда при кандидатстване в чужбина. 

Като цяло изпитите ще бъдат изработвани така, че да са съобразени и да се доближават до международните изследвания като PISA, TIMMS, PIRLS. Дава се възможност министърът на образованието и науката да насрочва национално външно оценяване по различен предмет или за различен клас, ако е необходимо системата да оцени как се справят учениците по новите учебни програми.

Зам.-министър Стаматов посочи, че в момента се обмисля догодина петокласниците да държат изпит по география, за да се прецени резултатът от реформата.

 
Диян Стаматов. Снимка БГНЕС

Броят на задължителните изпити за национално външно оценяване след 4-ти и 7-ми клас ще бъде намален и на тях учениците ще се оценяват не по шестобалната система, а ще получават точки. Това предвижда проектът на Държавния образователен стандарт за оценяване резултатите от обучението на учениците, представен официално днес от зам.-министъра на образованието Диян Стаматов.

Минималният брой на текущите оценки за един учебен срок ще бъде намален на две. Учителите ще трябва да се аргументират защо поставят определена оценка на даден ученик.

Учениците ще могат да се явяват на изпити, на които да повишат годишните си оценки след седми, единадесети и дванадесети клас. 

Целта на стандарта е прилагането на новия закон за предучилищното и училищното образование, който влиза в сила от 1 август.

От 2019 г. в точки ще се формира и балът за кандидатстване в математически гимназии след четвърти клас и за влизане във всички гимназии след седми клас.

Годишните балообразуващи оценки от свидетелството за завършване на съответния клас ще се превръщат в точки, като шестицата ще носи 50 точки, петицата - 39, четворката - 26, а тройката - 15. Това на практика значи, че шестица в дипломата ще има два пъти по-малка тежест от отличен резултат на теста, ако максималният брой точки е 100. Максималният бал може да е 500, даед пример Стаматов. В него ще влиза утроен резултат от теста по български или този по математика, резултатът от другия тест и двете годишни оценки.

Броят на задължителните изпити след четвърти и след седми клас се намалява на два - по български език и литература и по математика. От новата учебна година образователното министерство дава възможност след седми клас да има избираем изпит по чужд език.

Изпити за национално външно оценяване ще се държат и в десети клас, когато учениците ще завършват първия гимназиален етап. Независимо дали имат малък или по-голям брой точки като резултат на тях, гимназистите ще получават "свидетелство за завършен етап" с годишните оцеки по предметите. Точките от изпитите ще са важни само за учениците от обединените училища, които ще трябва да кандидатстват в гимназии или в средни училища.

Тестовете ще бъдат не по предмети, а по теми - "грамотност в областта на четенето", "математическа грамотност", "грамотност в областта на природните науки", "обществени и граждански компетентности", "компетентности по чужд език" и "дигитални компетентности". Вероятно първите два ще са задължителни, а останалите - по избор.

Дванадесетокласниците ще продължават да се явяват на матури.

Стандартът предвижда още оценките от матурите да се преобразуват в международната скала за оценяване ECTS, ако учениците имат нужда при кандидатстване в чужбина. 

Като цяло изпитите ще бъдат изработвани така, че да са съобразени и да се доближават до международните изследвания като PISA, TIMMS, PIRLS. Дава се възможност министърът на образованието и науката да насрочва национално външно оценяване по различен предмет или за различен клас, ако е необходимо системата да оцени как се справят учениците по новите учебни програми.

Зам.-министър Стаматов посочи, че в момента се обмисля догодина петокласниците да държат изпит по география, за да се прецени резултатът от реформата.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Фатмак

След като резултатите показват, че образованието е практически съсипано, какво прави министершата? Естествено, в изблик на бюрократична гениалност, маха оценките, за да не се виждат резултатите на "демократичните" "реформи". Ебати и позора е за 26 години да се съсипят 50 години прогрес.
Анонимен's picture
Анонимен

Не ни трябват толкова умни млади хора, нали ще правим нова армия, кой ще иде ако са много умни, нали Стояне- фатмако български.
Анонимен's picture
Анонимен

Фатмак

Е как не ви трябват, бе, нали ще градите "иновативна" икономика, базирана на "ноу-хау" и "винету-хау", поне според приказките на мекерето-президент. Кой е Стоян, между другото?

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Лично за вас успешна ли беше 2017 г.?