Ad Config - Website header

 

Article_top

Пол Кругман

Ако бъде избран, дали Доналд Тръмп ще бъде човекът на Владимир Путин в Белия дом?

Това би трябвало да е абсурден и възмутителен въпрос. Защото въпреки всичко, той трябва да е патриот – дори носи шапка, с която обещава да направи Америка отново велика.

Но ние говорим за абсурден и възмутителен кандидат. И развитието на кампанията на Тръмп напоследък кара не един и двама експерти по външна политика да се чудят по какъв начин Путин държи републиканския кандидат и дали това влияние ще продължи, ако той спечели.

Не говоря за самото възхищение от поведението на Путин – Тръмп е впечатлен от „силата“ на де факто диктатора и би искал да му подражава. Говоря обаче за индикациите, че Тръмп като президент ще следва всъщност пропутинска външна политика за сметка на съюзниците на Америка и самите интереси на Америка.

Не казвам това, за да отричам, че Тръмп наистина се възхищава от Путин. Напротив, той не веднъж е хвалел силния човек в Русия, често по екстравагантен начин. Например, когато Путин публикува статия срещу американското чувство за изключителност, Тръмп я нарече „шедьовър“. Но възхищението от путинизма не е нещо необичайно в партията на Тръмп. Доста преди неговата кандидатура, завистта към Путин сред десницата бе широко разпространена.

100 ДНИ ПО-КЪСНО: СВЕТЪТ СРЕЩУ ДОНАЛД

Поне за едно нещо – Путин не е някой, който се тревожи за дреболии като международното право, когато реши да нападне някоя страна. Той е „това, което наричаме лидер“, обяви Руди Джулиани след като Русия нахлу в Украйна.

Ясно е също, че хората, които скандираха „Вкарай я в затвора“ (по време на Националната конвенция на републиканците, публиката скандираше това по адрес на Хилъри Клинтън – б.р.) - да не споменавам съветника на Тръмп, който призова Хилъри Клинтън да бъде екзекутирана – се възхищават от начина, по който Путин се разправя със своите политически опоненти и критици. Между другото, докато „Сикрет сървиз“ разследва коментарите за екзекуция на Клинтън, единственото, което щабът на Тръмп реши да каже, е, че „не се съгласява с това изявление“.

А много хора от десницата изглежда изпитват странно, дори зловещо, възхищение от личния стил на Путин. Ръш Лимбо, например, обяви, че докато е разговарял с Барак Обама, „Путин вероятно е бил гол до кръста и тренирал Тай Чи“.

Всичко това е – или би трябвало да бъде – силно тревожно. Какво биха казали медиите, ако главните фигури от Демократическата партия редовно изразяваха възхищение от левичарски диктатори? Но това, което сега виждаме от Тръмп и компания, не е просто подражание, а започва да изглежда като сервилност.

Първо беше случаят с Украйна, по който републиканските лидери винаги са имали твърда позиция и са критикували Барак Обама се недостатъчно действия. Например Джон Маккейн обвини президента в „слабост“. Платформата на Републиканската партия трябваше да включва текст, който да потвърди тази позиция, но това не се случи по настояване на екипа на Тръмп.

После дойде интервюто на Тръмп пред The New York Times, в което наред с други неща, той обяви, че дори Русия да нападне страни от НАТО, той ще помогне, само ако тези съюзници – които сме задължени да защитаваме по силата на договор - са „изпълнили своите задължения към нас“.

Част от това се дължи на дълбокото презрение на Тръмп към политиката и неговата очевидна неспособност да разбере, че не можеш да управляваш Съединените щати така, както той управлява разнебитената си бизнес империя. Много пъти сме чували за навика му да задушава доставчиците си, да извлича печалба дори от банкрутирали предприятия, да гледа на договорите просто като на лист хартия, на безспорни финансови задължения – като на отправна точка за преговори. Знаем, че той гледа на данъчната политика по същия начин. Вече е споменавал за идеята си да предоговори дълга на САЩ. Защо тогава да се изненадваме, че той не гледа на дипломатическите задължения като на задължения?

Но има ли и още нещо? Има ли някакво директно влияние?

Знаем, че Пол Манафорт, шефът на кампанията на Тръмп, е работил като консултант за различни диктатори и е бил четири години на заплата към Виктор Янукович, бившият президент на Украйна и близък съюзник на Путин.

Имаме причини да се питаме и за личните финансови интереси на Тръмп. Не забравяйте, че не знаем нищо за истинското състояние на бизнес империята му, а той отказва да публикува какви данъци е плащал, което може да ни каже повече. Знаем, че той има значителни, а може би и тъмни, отношения с богати руснаци и руски фирми. Може да кажете, че това са частни играчи, а не правителството, но в централизирания капиталистически рай на Путин това разграничение не означава нищо.

По принцип личните мотиви на Тръмп не би трябвало да имат значение. Трябва да се ужасяваме от това, че кандидат на една от големите партии предлага да зарежем съюзниците си, точно както трябва да се ужасяваме и когато същият кандидат предлага да се ослушваме за финансовите задължения на Америка. Но тук има нещо много странно и притеснително и не трябва да го игнорираме.

...

Пол Кругман е американски икономист, носител на Нобелова награда. Коментарът му е от The New York Times. Преводът е на Клуб Z.

 
Снимка EPA/БГНЕС

Ако бъде избран, дали Доналд Тръмп ще бъде човекът на Владимир Путин в Белия дом?

Това би трябвало да е абсурден и възмутителен въпрос. Защото въпреки всичко, той трябва да е патриот – дори носи шапка, с която обещава да направи Америка отново велика.

Но ние говорим за абсурден и възмутителен кандидат. И развитието на кампанията на Тръмп напоследък кара не един и двама експерти по външна политика да се чудят по какъв начин Путин държи републиканския кандидат и дали това влияние ще продължи, ако той спечели.

Не говоря за самото възхищение от поведението на Путин – Тръмп е впечатлен от „силата“ на де факто диктатора и би искал да му подражава. Говоря обаче за индикациите, че Тръмп като президент ще следва всъщност пропутинска външна политика за сметка на съюзниците на Америка и самите интереси на Америка.

Не казвам това, за да отричам, че Тръмп наистина се възхищава от Путин. Напротив, той не веднъж е хвалел силния човек в Русия, често по екстравагантен начин. Например, когато Путин публикува статия срещу американското чувство за изключителност, Тръмп я нарече „шедьовър“. Но възхищението от путинизма не е нещо необичайно в партията на Тръмп. Доста преди неговата кандидатура, завистта към Путин сред десницата бе широко разпространена.

100 ДНИ ПО-КЪСНО: СВЕТЪТ СРЕЩУ ДОНАЛД

Поне за едно нещо – Путин не е някой, който се тревожи за дреболии като международното право, когато реши да нападне някоя страна. Той е „това, което наричаме лидер“, обяви Руди Джулиани след като Русия нахлу в Украйна.

Ясно е също, че хората, които скандираха „Вкарай я в затвора“ (по време на Националната конвенция на републиканците, публиката скандираше това по адрес на Хилъри Клинтън – б.р.) - да не споменавам съветника на Тръмп, който призова Хилъри Клинтън да бъде екзекутирана – се възхищават от начина, по който Путин се разправя със своите политически опоненти и критици. Между другото, докато „Сикрет сървиз“ разследва коментарите за екзекуция на Клинтън, единственото, което щабът на Тръмп реши да каже, е, че „не се съгласява с това изявление“.

А много хора от десницата изглежда изпитват странно, дори зловещо, възхищение от личния стил на Путин. Ръш Лимбо, например, обяви, че докато е разговарял с Барак Обама, „Путин вероятно е бил гол до кръста и тренирал Тай Чи“.

Всичко това е – или би трябвало да бъде – силно тревожно. Какво биха казали медиите, ако главните фигури от Демократическата партия редовно изразяваха възхищение от левичарски диктатори? Но това, което сега виждаме от Тръмп и компания, не е просто подражание, а започва да изглежда като сервилност.

Първо беше случаят с Украйна, по който републиканските лидери винаги са имали твърда позиция и са критикували Барак Обама се недостатъчно действия. Например Джон Маккейн обвини президента в „слабост“. Платформата на Републиканската партия трябваше да включва текст, който да потвърди тази позиция, но това не се случи по настояване на екипа на Тръмп.

После дойде интервюто на Тръмп пред The New York Times, в което наред с други неща, той обяви, че дори Русия да нападне страни от НАТО, той ще помогне, само ако тези съюзници – които сме задължени да защитаваме по силата на договор - са „изпълнили своите задължения към нас“.

Част от това се дължи на дълбокото презрение на Тръмп към политиката и неговата очевидна неспособност да разбере, че не можеш да управляваш Съединените щати така, както той управлява разнебитената си бизнес империя. Много пъти сме чували за навика му да задушава доставчиците си, да извлича печалба дори от банкрутирали предприятия, да гледа на договорите просто като на лист хартия, на безспорни финансови задължения – като на отправна точка за преговори. Знаем, че той гледа на данъчната политика по същия начин. Вече е споменавал за идеята си да предоговори дълга на САЩ. Защо тогава да се изненадваме, че той не гледа на дипломатическите задължения като на задължения?

Но има ли и още нещо? Има ли някакво директно влияние?

Знаем, че Пол Манафорт, шефът на кампанията на Тръмп, е работил като консултант за различни диктатори и е бил четири години на заплата към Виктор Янукович, бившият президент на Украйна и близък съюзник на Путин.

Имаме причини да се питаме и за личните финансови интереси на Тръмп. Не забравяйте, че не знаем нищо за истинското състояние на бизнес империята му, а той отказва да публикува какви данъци е плащал, което може да ни каже повече. Знаем, че той има значителни, а може би и тъмни, отношения с богати руснаци и руски фирми. Може да кажете, че това са частни играчи, а не правителството, но в централизирания капиталистически рай на Путин това разграничение не означава нищо.

По принцип личните мотиви на Тръмп не би трябвало да имат значение. Трябва да се ужасяваме от това, че кандидат на една от големите партии предлага да зарежем съюзниците си, точно както трябва да се ужасяваме и когато същият кандидат предлага да се ослушваме за финансовите задължения на Америка. Но тук има нещо много странно и притеснително и не трябва да го игнорираме.

...

Пол Кругман е американски икономист, носител на Нобелова награда. Коментарът му е от The New York Times. Преводът е на Клуб Z.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Да напомня, че това гнусно леке за пари дойде да пиари Цв.В. и Орешарски. http://www.corpbank.bg/news_554.html
Анонимен's picture
Анонимен

Бихте ли ни обяснили, защо смятате, че е гнусно леке, защото ние не знаем.
Анонимен's picture
Анонимен

Не познавам някой, който да седи на една маса с Цв.В. и да е е гнусно леке, като почнем от Ваньо Драгалевский.
Анонимен's picture
Анонимен

Доста

Тъпичко за американец. Тази шизофрения ,че са нещо СВРЪХ европейско ще ги погуби. Всъщност политическата дестабилизация е следствие на ИКОНОМИЧЕСКАТА.В Европа могат да се напишат хиляди книги по Икономика, важното е какво става със световната валута. Напреди имаше "анти тръстово" законодатество , регулации срещу монополите. Всичко е пометено по АМЕРИКАНСКИ модел с фондове регистрирани в самотни острови. Трмп обеща достойнство за обикновените американци, това май означава връщане на регулациите срещу "отвратителните черти на капитализма". Бил Гейтс ...има стабилна морална рамка и представлява "добрите американски нрави", ами ако нямаше този морал ....и се занимаваше с ЛОШИ неща ??? Там е заровено кучето !
Анонимен's picture
Анонимен

Тръмп

"Трмп обеща достойнство за обикновените американци, това май означава връщане на регулациите срещу "отвратителните черти на капитализма". " - май не си чел предизборната ми програма, ние ще сме типично републикански кабинет. Свободна търговия, ниски данъци, големи заеми, преебавка за народа, правим всичко, както ни го е завещал големият Роналд "Алци" Рейгън.
Анонимен's picture
Анонимен

Нещо

Съм ЧЕЛ. Регулациите срещу монополите на са отменяни ,макар и да са обезсилени от други правила. Тези игрички със ХЕДЖ ФОНДОВЕТЕ, май са на привършване.
Анонимен's picture
Анонимен

Kомунягите само капитализми и хедж фондове им са в главите. Гериатрията в републиканската партия си преряза гърлото с това чучело. Вкара в играта трета партия, което е поредната крачка към пълен политически и икономически хаос. В момента либертарианците имат 13% електорална подкрепа, сигурно ще покрият нужните 15 до ноември спрямо предоставените кандидати - Дучето и Цола. Може и да е за добро. До тогава Круз ще вкара в конгреса още млади консерватори. Борбата е трудна, но възможна.
Анонимен's picture
Анонимен

Подкрепа за Тръмп

Не виждам никаква разлика между путинизма и грозното лице на съвременното либераство - еднакво вредни са за човечеството. Не можете да ме убедите, че всичко що не е даване на гъза към бежанци, педали и пр. е путинизъм. Това са двете страни на една и съща грозна монета. И комунизмът и неговият сегашен модерен вариант в Путинова Русия, и глобализаторският неолиберален модел са еднакво вредни за нациите, еднакво вредни за развитието на народите.
Тръмп има много недостатъци, но който иска модела Клинтън за пети мандат - прав му път. Доказа се, че той е вреден не само за Америка, но за целия свят. Трудно може да олицетвориш едновременно тоталната слабост на Обама и вечната намеса къде ли не по света, довела до милиони жертви. Сори, писна ни вече от света на Клинтън и медиите като Таймс. Време е за нещо друго.
Анонимен's picture
Анонимен

socialen

САЩ също не се интересуват от международното право - Ирак - когато искат да нападнат някоя държава. Неолибералните, евроатлантически, демократизаторски NGOта, финансирани от Вашингтон, са оплели световна мрежа и са отговорни за хиляди преврати и диктаторски режими. Както и за разпада на Украйна.
Анонимен's picture
Анонимен

socialen

Американците биват баламосвани с двата кандидата на американската Олигархия. Без Тръмп Х. Клинтън няма да има никакъв шанс да бъде избрана, защото е от Естаблишмънта. Уол Стрийт хвърля милиони за нейното избиране, защото тя е благоприятно настроена към дерегулацията на финансовия сектор и байлаутовете към него с парите на Данъкоплатеца, когато профукат милиардите.
Анонимен's picture
Анонимен

socialen

Кругман е прав като посочва, че Тръмп е анархокапиталист, описан от Айн Ранд.
Анонимен's picture
Анонимен

socialen

Синът на Джо Байдън, Хантър, получи от Виктор Янукович на концесия най-голямото газово находище в Украйна.
Анонимен's picture
Анонимен

socialen

Американският президент трябва да се интересува от амениканския народ, а не от експорта на Англосаксонска, пазарнолиберална, анархокапиталистическа, асоциална Демократизация в Света. Който успее да го направи, ще бъде уважаван в Света. Нашите неолиберални, евроатлантически, англосаксонски "анализатори" от корумпираните с вашингтонски грантове софийски NGOта се страхуват именно от това - да им спрат грантовете. Клинтън е известна с това, че има раздава милиони за подкрепа на Демократизацията и затова я подкрепят. Тръмп им каза, че ще им спре кранчето и затова го плюят.
Анонимен's picture
Анонимен

socialen

Тръмп ще пере мръсното пране на Хилъри Кънев и нейния клан пред очите на Целия Свят до ноември.
Анонимен's picture
Анонимен

И гащите на Мелания също.
Анонимен's picture
Анонимен

Вуйчо

Няма кой да му плати за да плюе Путин и Русия.
Анонимен's picture
Анонимен

Развеселен

Кругман е левичар, отявлен левичар, а Тръмп каза, че иска да победи Клинтън на избори, не да я вкарва в зандана. Дишайте спокойно.
Анонимен's picture
Анонимен

socialen

Кругман смята в конкретния случай, че Клинтън е по-малкото зло и затова я подкрепя. Но Клинтън е достатъчно голямо зло, защото е тясно обвързана от 40 години с именно тези, които забатачиха Света в пезпрецедентна политическа, военна и икономическа криза, невиждана от 1945 година.
Анонимен's picture
Анонимен

socialen

От т.н. Здравна реформа на Клинтън през 90 години, единственият, който извлече печалба беше Уол Стрийт. Резултатът беше, че при идването Обама през 2008 година, близо 42 милиона американци бяха без здравна застраховка, 37 милиона американци с такава, от която се страхуваха да отидат на лекар, защото няма да могат да платят останалите 70% от лечението! И това в най-богатата страна в Света!
Анонимен's picture
Анонимен

Нашит социален приятел си разшири отведнъж речника с цели 5-6 думи, което е без прецедент
Анонимен's picture
Анонимен

в дебелата книга

"Моят живот" Бил Клинтън разказва всичко - от детството, началото на полит. дейност от "дребен" щат, програмата си "Health care" - socialen казва истината, и пр.;разходка до соц.Чехия и СССР/демек Съветския съюз/, та и до историйките как Хил. го сваля /извинявам се/ и го оженва за себе си... И разни други работи научава човек от 950 страници особен /голям/ формат.Обаче иска четене, а нЕма време.
Анонимен's picture
Анонимен

socialen

Американската Олигархия издигна двама боклуци за кандидат - президент и принизи надпреварата до това, кой е по-малкият боклук. Изборът е, обаче, Холера или Проказа.
Анонимен's picture
Анонимен

socialen

Именно това е Фасадната Демокрация / Плутокрацията, наложена днес от Америка в Целия Свят - турят ти да избираш двама боклуци и ви оставят да се карате, кой е по-малкият боклук, и да нюсе радвате, че избирате.
Анонимен's picture
Анонимен

socialen

Двупартийната система на САЩ е обзета от Олигархията и Олигархията винаги печели накрая, независимо кой от двата кандидата на. Олигархията печели.
Анонимен's picture
Анонимен

Сикрет сървиз

Известно е ,че Президента на САЩ се назначава от Военно промишления комплекс. Така ,че не се притеснявайте това демокрацията .......е само за ...... фон на шоуто.
Анонимен's picture
Анонимен

Jack Daniels

Това в АОНСУ ло ви го разправяха или в клуба по интереси към руското посолство
Анонимен's picture
Анонимен

Сикрет сървиз

Това го знам от академията на Християни в действие CIA
Анонимен's picture
Анонимен

Катастрофирайте го.
:)'s picture
:)
:)

:)

Треперете мерзавци! Идваме!
Анонимен's picture
Анонимен

!

поредния полудял Путьофилист ...в Тръмп щом виждаш шанс да станеш Задунайска губерния , означава само едно - и психиатър не може да ти помогне

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?