„Ребята, давайте жить дружно!“ (Момчета, хайде да живеем дружно!)
Добрият котарак Леополд

Съдийското самоуправление

 

Май само това остана от предложената с фанфари и пръски шампанско в началото на кабинета Борисов 2 съдебна реформа. Моля, свестете еврокомисаря Вера Йоурова, ако е припаднала от възторг...

Реформата свършва днес. Но не бързайте да ѝ се радвате.

ОКОНЧАТЕЛНО: СЪДИЙСКОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ ЩЕ ГО БЪДЕ

Ирония е, че прословутото съдийско самоуправление, или с две думи – повече неща да се решават от общите събрания, обра и доста негативи. Ако си представяте тържество на демокрацията, не бързайте – на практика то е единственото нещо, срещу което са се изказвали единодушно и тримата големи в системата – председателите на ВКС и ВАС Лозан Панов и Георги Колев, плюс главния прокурор Сотир Цацаров. Последният даде прост пример – районен съд с председател и двама „подчинени“ (макар че няма йерархия), в който въпросните двама представляват общо събрание и бламират всяко действие на административния ръководител. Само че отговорността за всичко носи той, защото е спечелил конкурс и се води председател на съда.

"Фактически се стига до това - изземване на функции без споделяне на отговорност - нещо, което според мен не е намерен балансът", описа простичко рисковете Лозан Панов.

Не е пресилено да се каже, че в цялата псевдо реформа (както и да бъде тя опакована за пред западните партньори), безспорен пробив е единствено мечтата на Христо Иванов: един магистрат – един глас при избора на членове на ВСС...

ВСС ли казахме? Та... Ако питате защитниците, ще ви кажат, че е пробив и лишаването им от кариерен бонус – да се връщат след 5-те години престой на съдебния Олимп автоматично повишени в ранг. За да съм честен: това ми се струва като „планирана жертва“, която бяха готови от началото да принесат на олтара на популизма. Нещо като онова - че нямало да взимат пари за участие в комисии.

В личен план съм се чудил и какво толкова ще промени разделянето на ВСС на съдийска и прокурорска колегия. Настоящето показва, че този единствен очеваден резултат след 2-те години „напредък в застой“ и промяна на Конституцията с 204 гласа донесе... Това, че ВСС пак си „изиграва нещата докрай, така както са си решили...“

ЩЕ СИ ИЗИГРАЕМ НЕЩАТА ДОКРАЙ - ТАКА КАКТО СМЕ РЕШИЛИ

Разквартирувано изцяло в съдебната колегия, рехавото опозиционно малцинство от 5 (+1) души не може да прокара нито едно важно решение. С 8 "за" продължават да минават странни назначения, които изцяло изглежда да не са взети в залата на ул. "Екз. Йосиф" след дебат и по вътрешно убеждение. За прокурорската колегия и общия 24-членен пленум въобще няма какво да говорим.

Но, като споменахме парламентарното мнозинство от 204, то бе наречено от някои като бившия министър Христо Иванов „мнозинството Цацаров“.

Защо на Цацаров? Защото на 9 декември 2015 г. Иванов хвърли оставка, именно след като монолитно народните представители се влюбиха и приеха предложение от „джуджето“ АБВ, касаещо начина на разпределение на двете колегии на ВСС. Да си признаем, че беше наивно от страна на Христо Иванов да се надява, че ще се пребори за "патова" прокурорска колегия: 5 души от парламента срещу 5 от прокуратурата и следствието.

Макар и любителска, това е снимката-герб на съдебната реформа: Богдана Желявска от "дрийм тим" на СГС и Явор Хайтов от БДЦ кроят реформата в правната комисия на НС. Снимка Лора Филева, "Дневник".

Ако ще разсъждаваме, нека наложим и изказванията на Борисов, че реформите – каквито и да са, - са „за след Цацаров“. Направени още докато имаше страх нещо наистина да се случи... Интересно е, че вече не се чуват такива неща от Борисов. (А самият Цацаров приветства напълно корекциите на Закона за съдебната власт в частта за прократурата, б.р.).

Добавете казаното от самия Иванов по-късно – вече като не-министър, че многократно му е било намеквано от същия автор, че няма да става нищо, което не е  съгласувано с главния прокурор.

Ето затова написах мотото на добрия котарак Леополд – за живеенето дружно... Колкото онова е възможно, толкова и промени.

А що се отнася до анонсираното от правосъдното министерство с последния пакет от промени: прокуратурата да е единна, но не централизирана...

„Прокурорите и следователите вече няма да са подчинени на главния прокурор. Подчинеността остава само за административните ръководители...“ (цитат от мотивите, б.р.)

Едно изречение, което всеки би нарекъл виртуозно попадение. Само не казва на кого са подчинени административните ръководители.

 

И като им тръгна една карта...

 

Това пък е друг популярен израз за случая,  в който бай Ганьо седнал да играе карта с лордове, но разбрал, че за западните партньори е под достойнството след края на раздаването да броят и да доказват кой какво е имал.

Проведената „реформа“, освен че изяде главата на един несистемен и външен за политическата (и съдебната) върхушка министър, демонстрира на практика и нещо друго - мощта на кафявата баданарка срещу съмите върхове на правото, висши съдии, дори съсловни организации, които отказват да се подчиняват на Централата.

Имаше неправителствени организации, които предлагаха независим зам.-главен прокурр по румънски модел, имаше и такива, които застанаха да защитават сегашния... Който пък с радост пращаше честитки и гостуваше, на медии, от които и майката на издателя сигурно се срамува.

Като казах „западни партньори“, се сетих и друго. След като комбинацията кафяви медии - ВСС – части от парламента направи безпрецедентен опит да подмени цялата действителност и огромен процент от обществото да вярва, че Механизмът за сътрудничество и проверка и други лостове на ЕК са просто зли жандарми, които ни гледат в паничката, се стигна до друг парадокс. В Брюксел отидоха главният прокурор Сотир Цацаров и председателят на ВАС Георги Колев (плюс кои евродепутати – сетете се сами) да убеждават самия Брюксел в същото.

Телевизията на Пеевски Канал 3 излъчваше директно турнето на Цацаров, Колев и Ко в Брюксел през март.

Забележително е, че участваше и Теодора Точкова – новият шеф на Инспектората, същия орган, на който по силата на „съдебната реформа“ се дават почти права на НКВД – да гони със светена вода (и „светени“ декларации) лошите вещици. 

За протокола трябва да отбележим, че свръхправата се шляеха ту в Инспектората, ту в новото мегазвено на Кунева (разбирай – всички Филип-Златанови тефтерчета – на едно бюро). Което още не е тръгнало - като плод на "реформата".

Изкушавам се да добавя – за щастие...