Навършването на 65-годишна възраст в Обединеното кралство означаваше задължително пенсиониране и началото на безкраен празник. Но през 2016 година тази възраст показва и нещо друго – членство в групата на най-масово подкрепилите Брекзит избиратели.

Близо 60% от британците над 65 години гласуваха за напускане на Европейския съюз – най-високият дял за всички възрастови групи, според две различни проучвания. Иронията тук обаче е, че тези хора разчитат главно на пенсии, парите за които обаче започнаха значително да намаляват след референдума, пише Bloomberg.

Общият дефицит на фондовете за фиксирани пенсии - обикновено финансирани от работодателите, които обещават конкретна месечна сума след пенсионирането – се покачи от 820 на 900 милиарда паунда още на следващия ден след референдума, показват данни на консултантската компания Hymans Robertson. В следващите седмици дефицитът нарасна до 935 милиарда паунда.

Това се дължи основно на рязкото поевтиняване на доходността по британските държавни, както и корпоративни облигации. Т.нар. фиксирани пенсии са над 47% от корпоративните пенсионни фондове, три-четвърти от чиито портфейли са съставени от държавни облигации или такива в местната валута – британската лира.

Тази графика разкрива много ясно тенденциите – синята линия показва дефицита на пенсионните фондове, а червената сочи доходността на държавните облигации. Както се вижда, точно датата на референдума е начало на отдалечаването на линиите.

Това обаче може да не е единственият проблем за пенсионерите. Въпреки че централната Bank of England се въздържа да намали лихвите или да увеличи изкупуването на активи, първите сигнали за бъдещето на британската икономика изобщо не са розови. Ако се наложат допълнителни количествени облекчения – т.е. изваждане на още пари - за успокоение на пазарите, „това ще означава допълнително намаляване на доходността по облигациите, което ще направи още по-трудно осигуряването на пенсиите“, коментира пред Bloomberg бившият министър за пенсиите Рос Олтман.

„Дефицитът ще бъде още по-голям, ако държавните облигации поевтинеят още“.

Според Олтман, проблемът не са само облигациите, но и всяко влошаване на икономиката. Очакваният ръст на БВП на Великобритания е 1,5% тази година и едва 0,7% за следващата 2017 година. Прогнозите преди гласуването за Брекзит бяха съответно за 1,8 и 2,1%.

По-слаба икономика означава фирмите да имат по-малко възможности да отделят допълнителни пенсионни вноски, особено когато дефицитът на фондовете расте. Това е възможно да застраши изплащането на пенсиите в бъдеще и така страната да попадне в омагьосан кръг.

Ако фирмите трябва да плащат по-високи пенсионни вноски, докато печалбата им намалява, това ще ги отслаби още повече“, коментира Олтман.

С други думи: това е лоша новина за най-големите фенове на Брекзит.