Да, имаше и такива помияри (без извинение). Помияри, които в предизборната кампания имаха безочието на гърба на тези окаяни хора - миньорите в рудниците на цар Христо, да обещават, че ще му национализират мините, като дойдат на власт. Не знам кое е по-гнусно – да докараш честно работещи с двете си ръце до положение да се бият като скотове за пакетче кайма или да се възползваш от това и да им обещаваш небивалици.
За да можеш да забременяваш "сървайвърки" и да се поливаш с шампанско на Лазурния бряг. След което да се метнеш в аудито си, на което „сам си плащаш бензина“, и да подмокриш кожения салон със сълзите си, изплакани за бедните...
Срамно, долно, мерзко – това са думите ми и за едното, и за другото.
Но смятам, че тези хора, които са докарани дотам от една безочлива - че и некадърна в който бизнес се е захванала – обикновена мутра, грях няма да имат. А онези – другите, за тях не знам... Защото гладът е по-силен и от тока.
И моля никой да не ми коментира (от климатизираната редакция в София), как е недостойно да си продаваш гласа. Когато в ръцете ти има само купони за празен магазин, а ги няма и 100-те лева, които си изработил, вероятно по друг начин изглеждат нещата.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
