В края на миналата седмица "Уикилийкс" огласи лични имейли, откраднати от Националния демократически комитет (НДК). Експерти подозират, че документите са били получени от хакери, свързани с руското правителство. Шефът на кампанията на Хилъри Клинтън дори обвини руснаците, че се опитватда използват писмата, за да помогнат за избирането на Доналд Тръмп.

СЛУЖБИТЕ В САЩ ПОДОЗИРАТ РУСИЯ ЗА ХАКНАТАТА ПОЩА НА ДЕМОКРАТИТЕ

Оттогава хора от левицата и десницата се възмужават, че чуждо правителство се опитва да повлияе на американската политика. Този гняв е наивен. И преди чужди правителства са се опитвали да формират политиката на други страни. САЩ доведоха намесата си в изборите в други страни до своего рода изкуство. Те (ние) го правим, защото такива намеси могат да успеят, най-вече ако открият желаещи съучастници в набелязаната страна.

Проникването в имейлите от страна на руската държава не е първият случай, когато една велика сила се намесва в американската политика. В първите години на републиката опасенията от тайни френски операции, имащи за цел да въвлекат САЩ във война с Великобритания, накара президента Джон Адамс да подпише законите за чужденците и подстрекателството към бунт през 1798 г. Както отбелязва историкът Тимъти Нафтали, преди Пърл Харбър Великобритаания се опитва да насочи общественото внимание в САЩ срещу изолационисти като Чарлз Линдбърг и движението "Америка преди всичко".

КОЙ ХАКНА ЕЛЕКТРОННАТА ПОЩА НА ДЕМОКРАТИТЕ В САЩ?

Може би най-успешният опит от друга сила да упражни влияние върху вътрешната американска политика е направен по време на Студената война. Както си спомня Кристофър Андрю в "Мечът и щитът", "операциите за влияние" или разпространяването на дезинформация са основата на дейността на съветското разузнаване. Забележителните успехи включваха съветското раазпространяване на теории на конспирацията за убийството на президента Джон Ф. Кенеди и мръсотиите за личния живот на официални представители като Джон Едгар Хувър.

КГБ опита също да се възползва от междураковото напрежение в края на 60-те и началото на 70-те г. Операция през 1971 г. имаше за цел да разпали напрежението, като фабрикува расистки памфлети, уж създадени от Еврейската лига за защита, и ги пращаше по пощата до войнствени организации на афроамериканците. След убийството на Мартин Лутър Кинг КГБ поднови дейността си в разпространяването на теории на конспирацията, като пусна слуха, че правителството е замесено в смъртта му.

ЗАЩО ПУТИН МРАЗИ ХИЛЪРИ

Самите Съединени щати не са невинни откъм намеса в политиката на други страни. По време на Студената война страната ни подкрепяше преврати като тези в Гватемала през 1954 и Конго през 1961 г. И, подобно на СССР, САЩ се опитваха да влияят на резултатите от изборите.

През 1948 г. американските политически стратези се опасяваха, че подкрепяните от СССР комунисти ще вземат властта в Италия. В отговор, както пише Джон Гедис Смит в "Студената война: Нова история", ролята на току-що създаденото ЦРУ бе разпростряна извън събирането на разузнавателни данни, като на управлението бе позволено да дава пари и да оказва организационна подкрепа на проамерикански партии. Такава помощ може да е включвала фалшифициране на документи с цел дискредитиране на комунистическата партия.

Фаворизираната от Вашингтон партия спечели изборите в Италия. Такива намеси много скоро станаха стълп на политиката на глобалните сили. Дов Левин от Калифорнийския университет в Лос Анджелис пише в изданието "Интернешънъл стъдис куортърли", че Вашингтон и Москва открито са се намесвали в изборите в трети страни 117 пъти между 1946 и 2000 г. Понякога тези намеси са били открити, както случая, когато американските представители направиха всичко, за да демонстрират предпочитанията си към германския канцлер Конрад Аденауер на изборите във ФРГ през 1953 г. В други случаи намесите са пазени в тайна като американската подкрепа за политическите партии в Тайланд през 1969 г.

САЩ и СССР се месеха в изборите, защото намесата им работеше. Левин смята, че открита намеса от страна на една свръхсила е наклонила везните към предпочитания от тях резултат към близо 3 на сто от общия брой гласове. В оспорвани изори (като тези във ФРГ през 1972 или в Израел през 1992 г.) този ефект би могъл да бъде достатъчно голям, за да наклони баланса.

Изследването на Левин обаче навежда на мисълта, че и ние не трябва да преувеличаваме влиянието на намесите в изборите. Великите сили не могат просто да сервират изборите на техния идеален кандидат. В най-добрия случай те могат да пренасочат подкрепата от кандидата, срещу когото те са против, към най-популярния от кандидатите, когото те смятат за най-приемлив.

С други думи, дори ако Москва използва своите ресурси, за да подкрепи кандидатурата на Тръмп, това няма да означава, че Доналд Тръмп е манджурски1 (московски?) кандидат, готов да изпълни волята на Путин. Това може да означава просто, че Кремъл смята, че би могъл да извлече повече полза от президента Тръмп, отколкото от администрацията на Клинтън.

В по-общ план една намеса може да успее само ако някой в набелязаната страна реши да сътрудничи с външната сила. Американските и съветските намеси работиха само защото съперничещите свръхсили можеха да намерят партии, чиито възгледи (или алчност) будеха симпатии. Но СССР никога не се намеси успешно в американски избори, защото нямаше политическа фигура, която да желае да бъде асоциирана със СССР. Такова сътрудничество би било немислимо.

До тази седмица човек би си помислил, че подобно табу би важало за облагодетелстване от кражбата и разгласяването на документи от чуждестранен играч в опита му да повлияе на американските избори. Да се вярва на такива документи би изглеждало привлекателно, особено ако пикантни разкритие могат да отслабят съперник. Разбира се, такива документи лесно биха могли да бъдат подправени (както може да са подправени някои от изтеклите от НДК). И, което е най-важното, дори документите да са истински, тяхното разгласяване едва ли е полезно за обществото, след като външна сила решава какво даа бъде разпространено и кога в преследване на собствения си интерес.

Тогава най-добрата стратегия за националния интерес би била такива документи да бъдат оставени настрани. Щабът на Тръмп обаче избра тактиката на скандала, като самият кандидат призовава по туитър да се празнува провалът на демократите. Независимо дали изтичането на тези документи е резултат на действията на чуждо правителство, изборът на Тръмп повдига въпроса какъв ще бъде следващият скандал.

----

1"Манджурският кандидат" е роман от ричард Кондън. Героите са е участници във войната в Корея, отвлечени в китайската област Манджурия. Там мозъците им са промити чрез специални хипнотични и сугестивни методи, тихи оръжия и психотропни вещества. Единият от героите дори се кандидатира за вицепрезидент на САЩ.

* Авторът е професор в Масачузетския университет в Амхърст. Препечатваме статията му от в. "Вашингтон пост".