Психолозите го наричат "избирателно възприятие": възприемаме онази информация, която очакваме, и игнорираме всичко останало. Точно това се случва с мнозина днес на тема "терор".

„Защо пак криете истината?” – почервенели от възбуда хора с изцъклени очи тези дни още по-стръвно се нахвърлят върху медиите, когато някъде се подпали стар куфар или мъж убие приятелката си при битова свада. И в Германия, и в България, и в Полша, и във Франция, къде ли не, средностатистическият европеец има чувството, че живее на ръба на апокалипсиса. Че наоколо му всеки момент избухват бомби, джихадисти се самовзривяват с възгласи „Аллах Акбар” или налитат с ятагани срещу русокоси християнки, че непосредствено предстои завземането на континента от орди брадати и кръвожадни мюсюлмани.

А всъщност нищо такова няма. Да, през изминалите седмица имаше няколко отвратителни атентата, при които загинаха десетки невинни хора, а в повечето случаи отговорността поеха главорезите от „Ислямска държава”. Но покрай тези потискащи събития хората несъзнателно привиждат ислямисткия сатана зад всяко кьоше, а и ние – журналисти и медии – участваме във всеобщата изнервеност и правим централни новини от дребни случки, които иначе биха попаднали някъде в най-затънтената хроника или направо биха изпаднали от новинарския поток.

Социалните мрежи и безбройните пишман журналисти в интернет безмилостно пришпорват традиционните медии и ги карат да участват в безсмислената и непрофесионална надпревара кой по-бързо ще се добере до (обикновено силно преувеличени или направо измислени) новини за поредно кръвопролитие. Само да припомня лъжите за трима атентатори и за поредица от престрелки в Мюнхен, които плъзнаха из мрежата малко след атентата в Олимпийския търговски център – извършен, впрочем, не от ислямист, а от луд фашист.

Да мислим трезво

Накратко: в момента изнервената и напрегната публика има чисто субективното очакване за катастрофа и възприема крайно избирателно (тоест – тежко изкривено) новините наоколо си. Хора, успокойте се и претеглете здравомислещо новините! Ето една от тях, която непрекъснато забравяме: броят на жертвите от тероризъм в Европа намалява, а ислямистите избиват в стотици пъти повече свои единоверци в мюсюлманските страни, отколкото немюсюлмани в останалия свят.

Коментарът е публикуван в "Дойче веле".