Ad Config - Website header

 

Article_top

Клуб Z

МАЙК ТОМСЪН, БИ БИ СИ

Когато едно място е обсаждано в продължение на години и гладът дебне по улиците, възможно е да решим, че тамошните хора биха имали слаб интерес към книгите. Но се оказва, че ентусиасти пълнят подземна библиотека в Сирия с томове, спасени от бомбардирани сгради и читателите преминават през снаряди и куршуми, за да я достигнат.

След стръмно стълбище, под летящи шрапнели, бомби и снайперистки куршуми, има голяма и слабо осветена стая. Заровена дълбоко под разрушена от бомба сграда, тя е дом на тайна библиотека, осигуряваща знание, надежда и вдъхновение за мнозина в обсаденото дамаско предградие Дарая.

„Видяхме, че е жизнено важно да се създаде нова библиотека, така че да можем да продължим образованието си – казва Анас Ахмад, бивш студент, който е един от основателите. – Поставихме я в подземието, за да я предпазим от унищожението, на което са подложени толкова много други сгради тук.“

Обсадата на Дарая от правителствени и проасадски сили започна преди близо четири години. Оттогава Анас и други доброволци, много от които бивши студенти, чието следване е спряло заради войната, са събрали повече от 14 хиляди книги на всяка тема, която можем да си представим.

За същия период над 2000 души – много от които цивилни – са убити. Но това не спира Анас и приятелите му да обхождат опустошените улици за още и още материали, които биха могли да попълнят рафтовете на библиотеката.

„В много случаи ние събираме книги от домове, ударени от бомба или снаряд. По-голямата част от тези места са близо до фронтовата линия, така че е много опасно – казва той. – Трябва да минаваме през бомбардирани сгради, за да се скрием от снайперистите. Необходимо е да сме изключително внимателни, защото те понякога ни преследват с поглед и дуло, предвиждайки къде ще е следващата ни стъпка.“

Анас Ахмад, един от основателите на библиотеката.

На пръв поглед идеята за хора, които рискуват живота и здравето си, за да събират книги за библиотека, изглежда странно. Но Анас обяснява, че това помага на общността по различни начини. Доброволци, работещи в болницата, ползват медицинските книги от библиотеката; недовършили обучението си учители си служат с тях, за да готвят класове; млади стоматолози опират до лавиците за съвет как да направят пломба или да извадят зъб.

Около 8 хиляди души от 80-хилядното население на Дарая е избягало. Но сега вече никой не може да напусне.

След като временното примирие пропадна през месец май, снарядите и бомбите връхлитат обсадената зона почти ежедневно. По същата причина дълго беше невъзможно журналисти да влязат в Дарая, така че провеждах интервюта по „Скайп“ – разговорите ми многократно бяха прекъсвани от разтърсващи експлозии, толкова силни, че смущаваха колоните в студиото ни.

Местоположението на библиотеката е тайна, защото Анас и останалите доброволци се опасяват, че би станала водеща цел на нападателите, ако научат къде се намира.

Но дори и така, подземието се намира в зона, считана за твърде опасна за деца. Младо момиче, Ислам, ми казва, че прекарва почти цялото си време на закрито, играе игри в опит да игнорира дълбаещия глад в стомаха си и чете книги от библиотеката, донесени ѝ от приятели.

Тя ми обяснява, че няма никаква представа каква е причината за кръвопролитията около нея.

„Всичко, което знам, е, че просто стрелят по мен – ми казва. – Седя си и гледам някое място, което е бомбардирано. Мисля си – защо го правят? Понякога чувам, че някой е починал заради раните си и се питам: „Защо той умря? Какво е направил?“ Не знам.“

Ислам чете на майка си.

 Има едно дете, което обаче посещава библиотеката всеки ден – защото живее в съседство. За 14-годишния Амджад е по-безопасно да е там, отколкото над земята, и с течение на времето ентусиазмът му по мястото му е спечелил ролята на „заместник-библиотекар“.

В един от нашите скайп-разговори Анас ми казва, че както начинаещи учители, лекари и стоматолози търсят технически или академични книги, мнозина просто четат, защото обичат. По-голямата част от художествената литература е от известни арабски писатели – като поета и драматург Ахмед Шауки, известен като Принца на поетите, или сирийския автор ал-Танауи, който създава хроники на бунтовете в арабския свят. Но Анас добавя, че има и много интерес към имена, които са по-познати на Запад.

„Чел съм някои книги от френски автори, но харесвам „Хамлет“ най-много – казва Абдулбасет Алахмар, друг бивш студент в средата на 20-те си години. – Стилът на писане на Шекспир е просто красив. Той описва всеки един детайл така живо, сякаш съм на кино и гледам филм пред себе си. Бях толкова обсебен от „Хамлет“, че започнах да го чета по време на работа. Накрая трябваше да си наложа да спра.“

Но, питам го аз, в обсадения град, до който са достигали едва два хуманитарни конвоя за последните четири години, няма ли да има повече смисъл книжните ентусиасти да прекарват времето си в търсене на храна вместо на литература?

„Вярвам, че мозъкът е като мускул – отговаря той. – И четенето определено прави моя по-силен. Просветеният ми мозък храни душата ми също. В известен смисъл библиотеката ми върна живота. Помогна ми да срещна хора по-зрели от мен, хора, с които да беседвам и от които мога да науча много. Бих казал, че точно както тялото се нуждае от храна, така и душата – от книги.“

На пръв поглед идеята за хора, които рискуват живота и здравето си, за да събират книги за библиотека, изглежда странно.

Оказва се, че дори и в значително по-слабо въоръжената Свободна сирийска армия, която има сложната задача да защитава града, са запалени читатели.

„Кълна се, че библиотеката заема специално място в сърцата си – казва Омар Абу Анас, бивш студент, сега мобилизиран да защитава родното си място. – И всеки път, когато има обстрел около нея, се молим да не я засегне.“

Всеки път, когато се отправя към фронтовата линия, той първо се снабдява с няколко книги. Голяма част от времето си прекарва с оръжие в едната ръка и томче в другата:

„В сърцето на предната линия имам нещо, което може да се нарече мини-библиотека. Нося няколко книги и ги поставям там. И така, стоя на мястото шест или седем часа и чета.“

Много от бойните му другари също имат подобни мини-библиотеки, казва той и добавя, че почти на всеки отбранителен пост, които са на разстояние 50-ина метра, може да се видят купчинки книги.

„Така, например, когато приключа с четенето на нещо, мога да притичам до съседния пост и да го заменя за друга книга, която не съм чел. Това е чудесен начин за обмяна на идеи, освен на книги.“

Обсадата на Дарая от правителствени и проасадски сили започна преди близо четири години. Оттогава Анас Ахмад и други доброволци, много от които бивши студенти, чието следване е спряло заради войната, са събрали повече от 14 хиляди книги на всяка тема, която можем да си представим.

За съжаление на Омар, неговите бойни другари и хората от Дарая, те скоро може да имат много малко време за четене. За последните две седмици сирийските правителствени сили и техните съюзници от Хизбулла са се разположили в цялата земеделска земя около предградието и дори в някои от отдалечените жилищни райони.

Мъж, с когото говоря, прогнозира, че след почти четири години обсада, Дарая може да падне до дни.

Засега обаче, Омар казва, че библиотеката помага за укрепването на защитните сили на града, както и на решимостта на жителите му.

„Книгите ни мотивират да продължаваме. Четем как в миналото, когато всеки е обръщал гръб на някой народ, той все пак се е справял. Така че и ние можем. Те ще помогнат на живота ни, след като Асад си отиде. Можем да го планираме само чрез книгите. Искаме да бъдем свободен народ. И да се надяваме, че чрез четене ще го постигнем.“

Площад Славейков 

 
Омар Абу Анас, бивш студент, сега мобилизиран да защитава родното си място. Тои и други бойци си носят книги на фронтовата линия. Снимки МАЛЕК

МАЙК ТОМСЪН, БИ БИ СИ

Когато едно място е обсаждано в продължение на години и гладът дебне по улиците, възможно е да решим, че тамошните хора биха имали слаб интерес към книгите. Но се оказва, че ентусиасти пълнят подземна библиотека в Сирия с томове, спасени от бомбардирани сгради и читателите преминават през снаряди и куршуми, за да я достигнат.

След стръмно стълбище, под летящи шрапнели, бомби и снайперистки куршуми, има голяма и слабо осветена стая. Заровена дълбоко под разрушена от бомба сграда, тя е дом на тайна библиотека, осигуряваща знание, надежда и вдъхновение за мнозина в обсаденото дамаско предградие Дарая.

„Видяхме, че е жизнено важно да се създаде нова библиотека, така че да можем да продължим образованието си – казва Анас Ахмад, бивш студент, който е един от основателите. – Поставихме я в подземието, за да я предпазим от унищожението, на което са подложени толкова много други сгради тук.“

Обсадата на Дарая от правителствени и проасадски сили започна преди близо четири години. Оттогава Анас и други доброволци, много от които бивши студенти, чието следване е спряло заради войната, са събрали повече от 14 хиляди книги на всяка тема, която можем да си представим.

За същия период над 2000 души – много от които цивилни – са убити. Но това не спира Анас и приятелите му да обхождат опустошените улици за още и още материали, които биха могли да попълнят рафтовете на библиотеката.

„В много случаи ние събираме книги от домове, ударени от бомба или снаряд. По-голямата част от тези места са близо до фронтовата линия, така че е много опасно – казва той. – Трябва да минаваме през бомбардирани сгради, за да се скрием от снайперистите. Необходимо е да сме изключително внимателни, защото те понякога ни преследват с поглед и дуло, предвиждайки къде ще е следващата ни стъпка.“

Анас Ахмад, един от основателите на библиотеката.

На пръв поглед идеята за хора, които рискуват живота и здравето си, за да събират книги за библиотека, изглежда странно. Но Анас обяснява, че това помага на общността по различни начини. Доброволци, работещи в болницата, ползват медицинските книги от библиотеката; недовършили обучението си учители си служат с тях, за да готвят класове; млади стоматолози опират до лавиците за съвет как да направят пломба или да извадят зъб.

Около 8 хиляди души от 80-хилядното население на Дарая е избягало. Но сега вече никой не може да напусне.

След като временното примирие пропадна през месец май, снарядите и бомбите връхлитат обсадената зона почти ежедневно. По същата причина дълго беше невъзможно журналисти да влязат в Дарая, така че провеждах интервюта по „Скайп“ – разговорите ми многократно бяха прекъсвани от разтърсващи експлозии, толкова силни, че смущаваха колоните в студиото ни.

Местоположението на библиотеката е тайна, защото Анас и останалите доброволци се опасяват, че би станала водеща цел на нападателите, ако научат къде се намира.

Но дори и така, подземието се намира в зона, считана за твърде опасна за деца. Младо момиче, Ислам, ми казва, че прекарва почти цялото си време на закрито, играе игри в опит да игнорира дълбаещия глад в стомаха си и чете книги от библиотеката, донесени ѝ от приятели.

Тя ми обяснява, че няма никаква представа каква е причината за кръвопролитията около нея.

„Всичко, което знам, е, че просто стрелят по мен – ми казва. – Седя си и гледам някое място, което е бомбардирано. Мисля си – защо го правят? Понякога чувам, че някой е починал заради раните си и се питам: „Защо той умря? Какво е направил?“ Не знам.“

Ислам чете на майка си.

 Има едно дете, което обаче посещава библиотеката всеки ден – защото живее в съседство. За 14-годишния Амджад е по-безопасно да е там, отколкото над земята, и с течение на времето ентусиазмът му по мястото му е спечелил ролята на „заместник-библиотекар“.

В един от нашите скайп-разговори Анас ми казва, че както начинаещи учители, лекари и стоматолози търсят технически или академични книги, мнозина просто четат, защото обичат. По-голямата част от художествената литература е от известни арабски писатели – като поета и драматург Ахмед Шауки, известен като Принца на поетите, или сирийския автор ал-Танауи, който създава хроники на бунтовете в арабския свят. Но Анас добавя, че има и много интерес към имена, които са по-познати на Запад.

„Чел съм някои книги от френски автори, но харесвам „Хамлет“ най-много – казва Абдулбасет Алахмар, друг бивш студент в средата на 20-те си години. – Стилът на писане на Шекспир е просто красив. Той описва всеки един детайл така живо, сякаш съм на кино и гледам филм пред себе си. Бях толкова обсебен от „Хамлет“, че започнах да го чета по време на работа. Накрая трябваше да си наложа да спра.“

Но, питам го аз, в обсадения град, до който са достигали едва два хуманитарни конвоя за последните четири години, няма ли да има повече смисъл книжните ентусиасти да прекарват времето си в търсене на храна вместо на литература?

„Вярвам, че мозъкът е като мускул – отговаря той. – И четенето определено прави моя по-силен. Просветеният ми мозък храни душата ми също. В известен смисъл библиотеката ми върна живота. Помогна ми да срещна хора по-зрели от мен, хора, с които да беседвам и от които мога да науча много. Бих казал, че точно както тялото се нуждае от храна, така и душата – от книги.“

На пръв поглед идеята за хора, които рискуват живота и здравето си, за да събират книги за библиотека, изглежда странно.

Оказва се, че дори и в значително по-слабо въоръжената Свободна сирийска армия, която има сложната задача да защитава града, са запалени читатели.

„Кълна се, че библиотеката заема специално място в сърцата си – казва Омар Абу Анас, бивш студент, сега мобилизиран да защитава родното си място. – И всеки път, когато има обстрел около нея, се молим да не я засегне.“

Всеки път, когато се отправя към фронтовата линия, той първо се снабдява с няколко книги. Голяма част от времето си прекарва с оръжие в едната ръка и томче в другата:

„В сърцето на предната линия имам нещо, което може да се нарече мини-библиотека. Нося няколко книги и ги поставям там. И така, стоя на мястото шест или седем часа и чета.“

Много от бойните му другари също имат подобни мини-библиотеки, казва той и добавя, че почти на всеки отбранителен пост, които са на разстояние 50-ина метра, може да се видят купчинки книги.

„Така, например, когато приключа с четенето на нещо, мога да притичам до съседния пост и да го заменя за друга книга, която не съм чел. Това е чудесен начин за обмяна на идеи, освен на книги.“

Обсадата на Дарая от правителствени и проасадски сили започна преди близо четири години. Оттогава Анас Ахмад и други доброволци, много от които бивши студенти, чието следване е спряло заради войната, са събрали повече от 14 хиляди книги на всяка тема, която можем да си представим.

За съжаление на Омар, неговите бойни другари и хората от Дарая, те скоро може да имат много малко време за четене. За последните две седмици сирийските правителствени сили и техните съюзници от Хизбулла са се разположили в цялата земеделска земя около предградието и дори в някои от отдалечените жилищни райони.

Мъж, с когото говоря, прогнозира, че след почти четири години обсада, Дарая може да падне до дни.

Засега обаче, Омар казва, че библиотеката помага за укрепването на защитните сили на града, както и на решимостта на жителите му.

„Книгите ни мотивират да продължаваме. Четем как в миналото, когато всеки е обръщал гръб на някой народ, той все пак се е справял. Така че и ние можем. Те ще помогнат на живота ни, след като Асад си отиде. Можем да го планираме само чрез книгите. Искаме да бъдем свободен народ. И да се надяваме, че чрез четене ще го постигнем.“

Площад Славейков 

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

таралеж

Народ,който зачита книгите,няма да загине,каквито и проблеми да има.За разлика от нашия,който на думи се гордее с кирилицата,а на практика презира и литературата,и изкуството.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво се случва в съдебната система според вас?