Германия трябваше да е изключението от антиутопията, разказана от Мишел Уелбек в „Подчинение“. Действието в романа се развива през 2022 г. по време на кандидатпрезидентска кампания, в която традиционните партии са загубили електората си и крайнодесните са на път да завладеят Елисейския дворец. Тероростичното насилие окървавя улиците, фашисти се бият със салафити на всеки ъгъл и се появява политик ислямист като последна преграда пред авторитаризма. Малко преди да бъде публикувана книгата изглеждаше като яростна провокация напълно откъсната от реалността. Тя излезе на пазара на 7 ьнуари 2015 г., в деня, в който маскирани нахлуха в редакцията на „Шарли ебдо“ , застреляха редактори, защото се бяха осмелили да осмеят пророка Мохамед и нещата се промениха.

Днес,икономиката на континента е в криза, крайно десните популисти са във възход от Атина до Осло, а Великобритания се движи към хаотично отделяне от ЕС. Сред всичко това Германия изглеждаше като последния бастион на стабилността в Европа. Ориентираният към експорт бизнес на страната е в страхотна форма, политици центристи контролират управелнието и повечето избиратели изглежда, че задържат спечеленото трудно отвращение към политически експерименти.  

Изглеждаше и че страната се справя сравнително добре с интергацията нановодошлите. Въпреки че отношенията между германците и турските имигранти са напрегнати, в никоя част на страната не е имало такива крайни изостряния на напрежението както в кварталите на Париж, Лондон или Малмьо. И докато терористите нанасяха удари във Франция, Белгия и Дания, те по някакси пропускаха големите пространства между тях.  Затова и изглеждаше, че ако има място, в което да има успешна интеграция на имигрантите, това ще е Германия. Че обикновените хора постепенно ще придобият истинско мултиетническо чувство за идентичност. И накратко различните катастрофи, които предрича Уелбек, ще останат само в романа.

През последните няколко месеца бежанската криза постепенно започна да подкопава чувството на Германия като остров на спокойствието сред все по-неспокойни води. Обещанието на Ангела Меркел да остави вратите на страната отворени да всеки, който бяга от Ирак и Сирия, скоро стана непопулярно. След като тълпа – от основно мъже имигранти – ограбиха и сексуално нападнаха жени в навечерието на Новата година в Хамбург и Кьолн, подкрепата за крайно дясната партия „Алтернатива за Германия“ рязко нарасна, като тя отбеляза рекорден успех във важни местни избори. За първи път в следвоенна история национално социолотическо изследване показа, че общо подкрепата за двете най-голечи партии е по-малка от 50%.  Логиката на момента – силният страх от имигранти, отслабването на политическия център, разцветът на авторитарното дясно –започна да дава лоши резултати. И все още, Германия оставаше, ако не благословена изненада, то поне държавата, което изглеждаше най-вероятно да намери изход от кризата.

След това започна кървава, хаотична, объркваща серия от нападения. Миналия понеделник афганистанец нападна с брадва пътниците в регионален влак близо до Вюрсбург и рани двама. Миналия петък германски  тийнейджър от ирански произход в състояние на амок  застреля смъртоносно девет души и рани още 35. Миналата неделя сутрин сирийски бежанец нападна минувачи в Ройтлингер с мачете, уби бременна жена и рани още двама. Накрая, миналата неделя вечер друг сирийски бежанец рани 15 души след като се самовзриви в бар в Ансбах. Това беше първито ислямистко взривяване на германска земя.

Едва ли има съмнение, че атаките ще бъдат използвани от десните популисти. От началото на бежанската криза страховете за сигурността на обикновените германци бяха в основата на популистката съпротива срещу политиката на отворени врати на Меркел. Инсинуациите, че канцлерката се интересува повече от съдбата на чужденците, отколкото от сигурността на гражданите винаги е била най-тежкото обвинение срещу нея. Затова и „Алтернатива за Германия“ спечели толкова голяма подкрепа, когато започнаха да се въртят съобщенията за сексуалните нападения от бежанци – някои действителни, други изфабрикувани. Така е защото партията най-накрая можеше да посочи конкретно доказателство за обвиненията си, че гостоприемството към бежанците прави Германия лесна мишена за терористите.

Други събития, свързани с особеностите на партийната система в Германия, също ще отслабят още Меркел. По време на нейния мандат като председател на традиционно консервативния Християн-демократичен съюз и за неудоволствие на много партийни активисти Меркел твърдо закова партията в политическия център.  Ропотът срещу Меркел е най-силен в Християн-социалистическия съюз, които за повечето цели функционера като филиал в Бавария на националната партия, въпреки че формално запазва независимостта си. През последните месеци някои коментатори дори започнаха да се чудят дали Християн-социалистическият съюз може официално да скъса с Меркел, което щеше да е безпрецедентен партиен разрив. Това е все така твърде малко вероятно. Но все пак фактът, че три от четирите скорошни инцидента станаха в Бавария ще даде сила на гласа на Хорст Зеехофер,  антиимигрантски настроения министър- председател на провинциалното правителство и най-влиятелния критик на Меркел вътре в партията.

Става все по-трудно да се предвиди как Меркел ще се справи с натиска. Сега има два възможни сценария: или завива на дясно, за да удовлетвори партията си или запазва сегашния курс и рискува да бъде отстранена от своите собствени последователи. И в двата случая, дните на нейното сравнително лесно доминиране в германската политическа система са преброени. Тя все повече изглежда като останка от отминала епоха, която е устояла на политическата смърт заради голямата инерция. Какво идва след като тя посрещне неизбежната си съдба, всеки може сам да предположи.

Като се има предвид тези развития, едва ли ще има значение, че някои от фактите са много по-сложни, отколкото изглеждат от разстояние. Давид Сонболи, стрелецът от Мюнхен, излиза, че не е ислямист, а по-скоро поддръжник на „Алтернатива за Германия“. Роден в Мюнхен, с родители иранци, той мрази мюсюлманите и Kanaken – обидна дума, която обикновено в немския се използва за турските имигранти. Той е вдъхновен от Андраш Брайвик, норвежкия нео нацист, който уби 77 души преди пет години в деня на атаката в Мюнхен. По време на стрелбата Томас Салби, работник на строежи с тежък баварски акцент, се опитва да му отвлече вниманието като му подхвърля обиди от балкона си. „Трябва да ти отрежат главата, задник такъв“, крещи той.

„Проклети турци“, отговаря стрелецът.

„“Проклет Kanaken,”  крещи мъжът на балкона.

 

„Аз съм германец“, настоява убиецът.

Но въпреки това възражение, той тръгва към смъртта с това последно унижение. Той полага всички усилия на тази сцена, за да покаже, че извършва акт на крайнодесен тероризъм срещу чужденците, но въпреки това страната интерпретира случая като атака на още един учежденец срещу германците. И неговата истинска мотивация  изглежда, че няма да променят политическите последици от действията му. В интервю пед вестник няколко дни след позорния си диалго със стрелеца, Солби посочва ясен виновник да насилието: „Меркел пуска всеки в страната ни. Единственото, което казва е: можем да го направим, можем да го направим“.

В една сцена на „Подчинение“ разказвачът се надсмива на добронамерените анализатори, които оприличават всеки, посмял да посочи дълбочината на европейската политическа криза, на Касандра. Както той посочва, от отвличането на Елена до падането на Троя, Касадра точно предсказва идващото нещастие. „Тя беше пример за песимистични прогнози, които се сбъдват, така че му се струваше, че журналистите от център-ляво се самозаблуждаваха за истината подобно на троянците“.

Ясно е, че не съвсем ненатрапчиво Уелбек се предлага като европейската Касандра. Досега е показал прилика с древната героиня, на която отдава почит. И все пак развръзката, която той описва, е малко вероятно да се осъществи. В Германия ,както и в Европа като цяло, големият дебат за това как да се постъпи с имигрантите мюсюлмани бавно става централен- и тези, които се опитват да доминират, а не тези, които се застъпват за подчинението, най-вероятно ще спечелят. В края, единствените, които имат полза от скорошната ескалация на напрежението ще са крайно десните.

Яша Мунк е преподавател по политическа теория в Харвардския университет и сътрудник на фондация „Карнеги“ в Нова Америка.