Китай иска да бъде страна с пазарна икономика. Поне на хартия. На 11 декември се навършват 15 години, откакто държавата стана член на Световната търговска организация (СТО). Сега ЕС ще трябва да предостави на Китай статута на пазарна икономика. Но ЕС се противи.

И, както показват новите цифри, за това има сериозни основания. Защото Китай в голяма степен е държавна икономика. Още по-зле - този факт я превръща в бреме з световната финансова система. В близките години огромният дълг може да съсипе страната.

Въпреки това в Поднебесната империя, изглежда, всичко върви по реда си. Спуканият балон на пазара на акциите вече не оказва значително влияние, пазарът на недвижими имоти се възстановява и данните за ръста съответстват на целта, определена от правителството. През второто тримесечие обемът на производството се увеличи с 6,7 на сто.

Но това е само видимата страна. Вътре всичко изглежда съвсем различно.

"В поредно разочарование се превърна забавянето на държавните инвестиции през юни, - казва Въй Яо, експерт по Китай в инвестиционната банка Societe Generale. - Но най-много трябва да се безпокоим от непрекъснатото влошаване на [нивото на] инвестициите на частния сектор."

 

Ръст само в държавния сектор

 

Защото в сравнение с миналата година инвестициите в този сектор намаляха за първи път от 2004 г. Частният сектор в икономиката инвестира с 0,7 на сто по-малко. Абсолютно различна изглежда ситуацията в държавния сектор. Там инвестициите се увеличиха с цели 24 на сто. Такива показатели не е имало от времето на финансовата криза, когато правителството се бореше срещу спада с помощта на огромни дотационни програми.

Това означава, че ръстът на икономиката сега зависи само от държавните инвестиции. И те по правило биват предоставяне във вид на кредит. Но това обикновено се извършва не от правителството в Пекин, а чрез държавните предприятия. Затова държавният дълг официално остава на ниско ниво и е едва около 44 на сто от икономическото производство.

От друга страна, дългът на китайските компании сега е около 150%, докато в Европа или САЩ той е примерно само 100%. Общият дълг на Китай (държавата, юридическите и физическите лица) е равен почти на 280 на сто от БВП- В Германия тази цифра е 220%.

Още по-голямо безпокойство буди фактът, че новите дългове в Китай е все по-сложно да бъдат покрити. По оценки на Ручир Шарма - главен експерт в Morgan Stanley Investment Management, на всеки един долар от допълнителния ръст на стария кредит сега трябват 6 долара от новия кредит. Дълговете растат и плащанията по тях на практика не се извършват.

 

Проблемът е в стремителния ръст на дълга

 

"Нивото на дълга та Китай постоянно расте", казва Щефан Кройцкамп, главен инвестиционен стратег в Deutsche Asset Management, инвестиционна дъщерна компания на Deutsche Bank. Но сложността е не толкова в нивото на дълга, колкото в скоростта, с която той расте.

Стремителният ръст на дълга напомня на 2000-2009 г. И когато в историята става подобно увеличаване на дълга, в бъдеще обикновено възникват проблеми. Най-добър пример за това е кредитният балон в САЩ, който се увеличаваше до 2007 г. и се спука, когато кредитополучателите вече не можеха да обслужват кредитите си. В крайна сметка това доведе до разклащане на цялата световна финансова система.

Според оценката на Международния валутен фонд (МВЭ) 15,5 на сто от корпоративните кредити в Китая се намират под заплаха. Компаниите не печелят достатъчно, за да плащат проценти. Става дума за кредити на стойност, равна примерно на 1,3 трилиона долара.

Последиците могат да засегнат и Германия

 

Въпреки това тази ситуация съществено се различава от финансовата криза, която бе придизвикана от критичната ситуация на  пазара за недвижими имоти в САЩ.

"Китай няма външен дълг, - казва Алфред Рьоли, главен инвестиционен стратег на швейцарската частна банка Pictet. - Затова той може да се справи с високото ниво на задлъжнялост."

Реймънд Чан от Allianz Global Investors, директор по инвестициите и акциите в Азия, изтъква, че 95 на сто от дълга на Китай е в юани. Затова рискът от заразяване на световната финансова система е доста нисък.

Това обаче не означава, че Чан не вижда никакви рискове.

"В най-лошия случай това може да доведе до развитие на събитията като в Япония", предупреждава той.

Япония има огромен дълг, но тя, както и преди, без проблеми се справя с него, защото почти всички кредитори са в страната. Но цената, която страната плаща за това вече почти две десетилетия, е икономическият застой и дефлацията. И въпреки огромните усилия Япония не успява да излезе от тази спирала.

Но такъв сценарий за китай би имал крайно негативни последици за световната икономика. Закото на Китай в момента се пада близо една четвърт от световния ръст. Ако икономиката на страната тази година отбележи ръст например от 6,5 на сто, това ще съответства на добавената стойност от около 700 милиарда долара.

В стабилни условия икономиката на Германия вероятно ще отбележи ръст само за 50 милиарда долара. Ако Китай като икономически двигател на световната икономика се забави, това ще има тежки последствия - най-вече за Германия, чиито компании в значителна степен зависят от износа в Китай.

Но най-голямо безпокойство може да предизвика фактът, че през последните седмици дори китайските медии критикуват стремителния ръст на дълга и го представят като потенциална заплаха за финансовата система на Китай. Ако такиа рискове вече се обсъждат в страната, където медиите в значителна степен са подчинени на идеологията. Следователно тази тема мече не може да бъде скрита.

------

* Авторът е финансов кореспондент на германския вестник "Ди Велт", където е публикувана статията.