Това, разбира се, не е 1937 година. Точкови атаки на Държавна сигурност срещу номенклатурните вили, действащ с благословията на властта престъпник на една ръка разстояние от върховния следовател, кутии от обувки с улики, претърсвани от оперативните работници - тук по стените се мяркаат сенките не на Ежов и Берия, а на Гдлян и Иванов1. Това не е сталинизъм, това е андроповщина. Не е 1937, а 1983 година.

ОРУЕЛОВАТА "1984" В МОСКВА

Играта на исторически паралели, разбира се, е проява на лош вкус, но не по-голяма, отколкото портрет на началника на руските митници в образа на Михаил Круг2. Да отговорим на лошия вкус с лош вкус и да си поиграем. Олимпиада, Афганистан, край н "разведряването" със Запада - всичко това се знае. Но какво ще се получи, ако вземем по-малко очевидното?

През 18-те брежневски години СССР тихо гниеше, при това се рееха знамена, не стихваха аплодисментите, лееха се песни, а от закритите с щори прозорци на "Лубянка" случващото се бе наблюдавано от суровата Държавна сигурност. Тя гледаше със смръщени вежди и разбираше всичко. Разбираше всичко, т.е. знаеше, че всичко гние, и, изглежда, знаеше какво да прави. Когато умря Брежнев, генерален секретар стана началникът на държавната сигурност, но това не бе пуч, не бе силово завземане на властта, това даже в минимална степен засягаше ролята на личността в съветската история. Номенклатурата, колкото и да бе разложена, не бе изгубила базовите си инстинкти, самата тя искаше андроповщината, искаше, както му казваха тогава, ред. Идването на Андропов на власт не бе идване на власт на КГБ. Това разбираше самата съветска власт, самата партия - трябва нещо да се направи. Тя избра за ролята на управител по време на криза чмовек, на чието на мръщено лице бе изписано, че той знае как трябва.

И ето че той зае номенклатурния връх. И какво стана с него? Ето какво - спряха да функционират бъбреците му. Вместо ред дойде хемодиализа. вероятно така трябва да възприемаме цялата андроповска кампания за борба срещу брежневската номенклатура - като добавка към реанимационните процедури, с които Андропов бе зает в продължение на цялото си 15-месечно царуване. В този си вид кампанията вече не може да бъде кампания, тя може да бъде само истерия. Ето ги хаотичните акции - и хайките в баните и бръснарниците, и разстрела на директора на Елисеевския магазин, и оставката на Шчолоков, и "узбекското дело", и чистката в управляваната от Медунов Кубан3. Неизвестно защо у нас е прието да се отнасяме към това като към реализирането на някакъв обмислени  последователен план, на не би могло да има нищо обмислено и последователно в изпълнение на вожд, свързан с изкуствен бъбрек. Съвременниците, изглежда, не можаха да се отърсят от отдавна създалото се почтително отношение към всемогъщите чекисти, оттук и грешката във възприятието им, но в агонията никой не е всемогъщ. И сега, повече от 30 години по-късно, е време да признаем, че андроповщината бе агония и че перестройката в най-безумните си и фантастични прояви бе програмирана именно тогава, когато андроповският ЦК чрез ръцете на Държава сигурност се опитваше да въведе свой ред в страната, на която вече нищо не можеше да помогне.

Ако сравним всичко това с днешна Русия, принципната разлика е само една - при нас не умираше Брежнев, но при нас е по-смешно. Путин нали е съветски човек - събра в себе си и сталинските, и хрушчовските, и брежневските качества. Той е и автократ, и ексцентрик, и господар на застоя. Путин-Сталин бомбардира Чечня, хвърли в затвора Ходорковски и отмени изборите. Путин-Хрушчов забавлява поданиците си по "преките линии", летя с жерави, показа на Запада "Кузькина мать"4. Путин-Брежнев дружеше с виолончелисти и гимнастици, раздаваше ордени, не възразяваше срещу лекия култ към личността, откриваше олимпиада, воюваше в Украйна, изтегляше войските от Сирия. Дойде редът на Путин-Андропов, при когото Гдлян и Иванов пристигат с обиски в Следствения комитет и в митницата, като смятат, че няколко ареста стигат и страната ще оживее.

Макар че в действителност нищо не е така. Всички мислеха, че е кампания, а то било агония.

Путин съчетава в себе си качествата и навиците на
няколко съветски ръководители. Снимка ЕПА/БГНЕС

И ако вървим с тази формула по-нататък, след Путин-Андропов ще дойде и веднага ще изчезне Путин-Черненко, а след него - Путин-Горбачов, при когото всичко ще се срине с гръм и трясък, а самият той вероятно няма да се измъкне изпод развалините и вероятно ще ни бъде жал за страната, но в този миг вероятно няма да има за какво и за кого да жалим. Вероятно това вече може да се счита за най-реалистичната позитивна политическа програма. Да, разбира се, с Русия още дълго време няма да се случи нещо хубаво и всички възможности нещо да се направи са безнадеждно прахосани именно от Путин (от Путин-Путин), за да няма объркване). И ако можем сега да искаме нещо и да се надяваме на нещо в руската политика, е на тези хора да не им е добре. На всички тях - от Белих до Белянинов, от Бастрикин до Бортников5. Нека се впият един на друг в гърлата със зъби, да се хвърлят взаимно в затвора, за де отказват от своите "така наречени колеги", да размахват пред тях снимки от поредните обиски, да разбиват с общи усилия онази система, в която те бяха новото дворянство, аристокрацията, елитът, каквито ще да са били. Това е най-простата, ако щете - народната представа за справедливостта. Когато руски високопоставен представител на силовите структури се оттегли, като замине за Лазурния бряг и жевее там в собствения си замък като някакъв Ротшилд, това е несправедливо. Справедливо е, когато руският високопоставен функционер на силовите структури се оттегли и се превърне в оклюмал пенсионер с анцуг и изпънати колена, който, като пийне, ще ни разкаже каква страна сме осрали. Ето това би било справедливо.

Номенклатурната държава, в която властта и нацията съществуват отделно една от друга и нямат общи интереси, е обречено на самоунищожение и това вече не е игра на исторически паралели, това е базов принцип на съществуването на такава държава. Там след Брежнев винаги ще дойде Андропов, след Андропов - Черненко, а след това - перестройката и всичко ще бъде сринато. Няма нужда да им помагаме, няма нужда да им пречим, можем дори да не гледаме какво е скрито в кугиите им за обувки - всичко ще се случи само.

-----------------

1Николай Ежов и Лаврентий Берия са вътрешни министри по времето на Сталин. По тяхно време са извършени най-масовите и кървави репресии в СССР.
Телман Гдлян и Николай Иванов оглавяват следствена група, разследваща корупцията по върховете в СССР през 70-те и 80-те г. Оказа се обаче, че често показанията на обвиняемите са изтгръгнати след заплахи и изнудване.

2Михаил Круг е известен руски певец, автор на знаменитата песен за централния затвор в град Владимир.

3Споменатите случаи са от времето,у когато на власт в СССР е Юрий Андропов.
Органите на реда извършват хайки в бръснарници и бани в търсене на хора, които отсъстват от работа в работно време.
Юрий Соколов - управителят на знаменития Елисеевски магазин в Москва, е арестуван седмица преди смъртта на Леонид Брежнев по внушение на Андропов. Съден е за получаване на подкупи. В действителност обаче системата е измислена от висшите партийни кръгове, а той е изкупителна жертва. Разстрелян е, но това става вече по времето на Константин Черненко.
Николай Шчолоков е вътрешен министър по времето на Брежнев. След като идва на власт,  Андропов започва да го разследва за корупция. Шчолоков е  принуден да подаде оставка и се самоубива.
"Узбекското дело" всъщност са серия от дела за корупция срещу ръководството на Узбекската ССР през 70-те и 80-те г. на ХХ век.
Сергей Медунов е партиен функционер от областта Кубан. Издигнат е за шеф на Краснодарския краеви комитет на КПСС от близкия си приятел Брегнев. Андропов обаче го сваля по обвинение в корупция.

4Идиомът "Кузькина мать" е непреводим на български език. На руски се използва като заплаха. Това е един от любимите изрази по адрес на Запада на Никита Хрушчов.

5Никита Белих бе губернатор на Кировска област, а Андрей Белянинов - шеф на Федералната митническа служба. И двамата бяха уволнени тази седмица от постовете си по обвинение в корупция.
Александър Бастрикин е председател на Следствения комитет на Руската федерация (СКРФ), а Александър Бортников - директор на Федералната служба за сигурност (ФСБ), наследник на КГБ.

* Олег Кашин е руски журналист, водещ на предаване по независимата телевизия "Дожд". Коментарът му е публикуван в блога на радио "Свобода", откъдето го препечатваме.