В Донбас няма вече живот. Източна Украйна е една европейска Северна Корея. Ако си намериш работа, заплатите са между 25 и 45 евро месечно. Но и да имаш пари, няма какво да купиш. Хората гладуват, а властта държат лакеи на Кремъл и престъпници.

Това разкриват за “Билд” украинци, попаднали в капана “Донбас”. Най-тиражният германски всекидневник публикува поредица от свидетелски показания на осем души. Те живеят в „народните републики“ на Путин – Донецката (ДНР) и Луганската (ЛНР). Истинските им имена се пазят в тайна заради сигурността на осмелилите се да говорят.

В днешния си брой „Билд“ предлага споделеното от 45-годишен мъж, представен като Едуард.
Той живее със съпругата, двете си дъщери и родителите си. От две години районът е окупационна зона.

„Това, което имаме тук като управление, трудно може да се нарече правителство. Тези хора се подчиняват на заповедите на руската армия и не са нищо друго освен пионки“, споделя Едуард.

Заповедите от Москва били сурови. Забрани за напускане на домовете и въоръжени войници по улиците бележели всекидневието.

„Живеем под тотален контрол“, споделя мъжът. 

Хората не можели дори да избират храната си. Въведени били минимални дажби за мляко, месо и риба, но тези храни дори не достигали до редовите граждани.

„Понякога се опитваме да получим нещо от тези хранителни продукти, за да зарадваме децата си. Отдавна не можем да им купим шоколад, нито други захарни изделия. Житни култури и зеленчуци е храната в окупираната зона“, твърди Едуард. 

Все още имало хляб, но цената му растяла непрестанно, докато заплатите се понижавали драстично.

„Това вече не е живот. Просто оцеляваме“, казва с болка бащата на две деца.

Според него хората прекарвали по-голямата част от деня в размисъл как да припечелят по нещо, за да могат да купят малко храна за семействата си. Но дори и да имаш пари, не можеш да си позволиш нищо друго, освен хранителни стоки:

„Качеството на живот се срина. Такова нещо не съм виждал през целия си живот.“

А и да искаш да се трудиш, работа в окупираната зона нямало. Самообявилите се републики финансирали професии в сферата на администрацията. Но и там заплатите били между 25 и 45 евро месечно.

„Повечето предприятия преустановиха дейността си. Почти всички хора  обедняха. Инфраструктурата се срина. От две години не функционират банки, железници и поща, а там, където ги има, дейността им е минимална“, разказва Едуард.

Наред с това ставало все по-трудно да се измъкнеш от трудното и тъжно всекидневие на окупираната зона:

„От две години гледаме и слушаме единствено руска пропаганда и лъжи. Отдавна ти е втръснало. Най-хубавото в живота ни е четенето на книги. Те предлагат единствената възможност да научиш нещо и да се усъвършенстваш.“

По ирония на съдбата образователната система все още не се е сринала. Въпреки това и в тази област имало проблеми. Почти половината от преподавателите се опитвали да достигнат до свободна Украйна. Въпреки, че преподавателската дейност в някои училища и университети продължавала, свидетелствата и дипломите не се признавали извън окупационната зона.

Много хора били наясно с положението си. Пред тях имало един единствен въпрос – кога всичко това ще свърши. Те искали да живеят в една свободна Украйна. Имало обаче и такива, които се ловели на въдицата на руската пропаганда.

Близо 40 на сто от обкръжението на Едуард вярвали на онова, което говорели новите властимащи и военните в Донбас, както и на видяното по телевизията.

„Единственото, което имаме тук, са контрольори и криминални престъпници. Зад заблудата, че имало ред по улиците, се крият престъпници, които обират хората, за да забогатяват“, гневи се Едуард.

Той няма и помен от съмнение кой носи отговорност за трагичното положение:

„Всичко, което се случва тук, е заповядано от Москва. Най-лошото, което съм преживял, бяха последните две години и краят му не се вижда.”

Той прави паралел между живота в “народните републики” в Източна Украйна и Северна Корея. И при двете ставало въпрос за военен социализъм, насаден бил култ към личността. Не бивало обаче да се забравя, че Северна Корея не била окупирана от чужда държава. Това била главната разлика с украинския Донбас.