Часове след публикуването на информацията за това, че държавата е избрала две от т. нар. кафяви медии, за да провежда чрез тях „пилотна разяснителна кампания“ за подготовката на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 година, институциите не могат да дадат отговор:

Кой, как и защо е избрал да изхарчи точно по този начин пари на данъкоплатците и колко точно са парите?

КАФЯВИ МЕДИИ ДА ПОЛУЧАВАТ ОТ ДАНЪЦИТЕ НИ?! МОООЖЕ...

Понеже тази история се превръща в поредния повод за размяна на обвинения във форуми и социални мрежи, вероятно е време да си кажем отново някои неща. Най-лесно е да напишеш анонимно под някоя информация, че едни медии воюват с други медии, че едни не получават и завиждат на други, които получават, че масовостта е по-важна от смисъла... И отново, че някой сега го е яд, че също не е в играта, че всички са маскари, че да си се разправят там помежду си, какво ни бърка това нас...

Не може данъкоплатците да подпомагат медии, които не се съобразяват с журналистическата етика.

Огромното мнозинство български медии приеха преди 12 години, че ще спазват Етичния кодекс – т. е. че ще се стараят да публикуват точна и проверена информация; че ще се стараят винаги да дават думата на засегнатите; че ще осигуряват право на отговор; че ще се стараят с продукцията си да не подбуждат или насърчават омраза и насилие. И още редица подобни прости правила, които разграничават в цял свят медиите от бухалките.

Когато данъкоплатците подпомагат издания, които с груб и просташки език заливат с измислици всеки, който не е симпатичен на боса; които никога не търсят човека, преди да го залеят с помийната кофа; които не признават лично достойнство и човешко отношение; които заливат публиката със страховити измислици, чиято единствена цел е паниката; които веят знамето на омразата и възхваляват насилието, тогава нещо не е наред.

Не може Европа да подпомага тези, които воюват срещу Европа.

България ще бъде за първи председател на Съвета на Европейския съюз. България ще бъде за първи път в центъра на европейската политика – най-малкото географски. България ще застане гордо начело на общността, която цени свободата, достойнството, човешките права; която се крепи на върховенството на закона, за да създаде условия за мир и просперитет; която решава споровете с уважение и диалог, а не с потисничество и изнудване.

Когато данъкоплатците на тази Европа подпомагат издания, които отричат основополагащите европейски ценности; които водят последователна политика на профанизиране и паникьосване на публиката; които стават проводник на дезинформационна атака, целяща да разколебае европейците от техния светоглед, тогава също нещо не е наред.

Вероятната собственост на Делян Пеевски е най-малкият проблем тук - тя по-скоро е обяснение защо се е стигнало до такова решение. 

Следващият по важност проблем се вижда, ако погледнем от малко по-далеч: идеята изобщо държавата (т .е. данъкоплатците) да финансират нещо, е свързана с обществената полза. Финансираш библиотеки, защото е важно и защото пазарът тук не е достатъчен. Не финансираш бардак, защото не е важно и защото пазарът тук е напълно достатъчен. 

А най-големият проблем е, че ни управляват хора, които не могат да разберат къде е проблемът.