Зелена вода, разлагащи се водорасли на брега, непоносима смрад – така очевидци описват състоянието на залива Сеногда в езерото Байкал. Само преди пет години това беше една от най-популярните дестинации за почивка на туристите и жителите на намиращия се наблизо Северобайкалск. Днес хората идват тук само за някой доброволен съботник.

За първи път през 2011 г. става ясно, че във водата на най-дълбокото езеро на Земята, има прекалена концентрация на водорасли, които постепенно го превръщат в блато, разказва пред „Спектр.Пресс“ ученият Ирина Максимова, секретар на Научния съвет за Байкал към Сибирския отдел на Руската академия на науките. Медиите наричат тези водорасли направо жабурняк.

Така изглеждат водораслите, които превземат Байкал, от птичи поглед.

Става въпрос за комплекс от влакнести водорасли, които в последните пет години интензивно се размножават в крайбрежната зона на Байкал. В състава им влизат и синьо-зелени водорасли, които при определен етап от развитието си отделят опасни за човека токсини, потвърждава ръководителката на проекта „Байкалска експедиция 2016“ Марина Рихванова.

Случващото се с Байкал привлича вниманието на изследователите, когато става известно, че масово измират ендемичните гъби, които са ключови индикатори за състоянието на екосистемата и активно участват във филтрирането на водата. За да изучат подробно проблема през 2015 г. от ръководството на Института по лимнология (науката за сладководните басейни) към Руската академия на науките канят специалисти от Центъра за научни изследвания на Франция, които да проведат задълбочени подводни проучвания.

Според предварителния им доклад, публикуван през лятото на тази година, учените характеризират ситуацията в Байкал като „безпрецедентна екологична катастрофа“.

„Основният фактор, застрашаващ бъдещата екология на Байкал еднозначно е в съществуването и функционирането на бреговете му на индустриални предприятия – на юг и на север, които нямат съвременни почистващи съоръжения и години наред са замърсявали и продължават да замърсяват водата на езерото“, пише в доклада.

Предприятие за производство на целулоза и хартия на брега на Байкал. Подобни комбинати от десетилетия замърсяват езерото.

Може да се каже, че пречиствателни съоръжения около езерото въобще няма, потвърждава изводите на французите Ирина Максимова.

Другият сериозен проблем е стремителният ръст на броя на почиващите. По данни на икономическото министерство на Бурятия (Байкал е на границата на републиката и Иркутска област), броят на туристите там през 2015 г. е достигнал 990 000 души – с 20 на сто повече, отколкото преди две години. Това се отнася и за чуждите гости – например в Иркутска област през 2014 г. е отбелязан почти двукратен ръст на туристическия поток от други държави.

Именно затова от Федералната агенция по рибарство предлагат да се наложи норма за туристическото натоварване на езерото през сезона. Не само туристите, но и моторниците и лодките оказват влияние върху биологичното разнообразие и водят до замърсяване на околната среда, смятат специалистите.

Разбира се, въпросът вероятно може да се реши не с ограничения, а с подобряване на туристическата инфраструктура, но явно съществуващите възможности на курортните селища не съответстват на потребностите. През февруари т.г. само в Листвянка (на 60 км от Иркутск) специалистите от Института по лимнология откриха 98 замърсени подпочвени потока, стичащи се в акваторията на езерото.

Става въпрос за замърсяване с битови продукти, които вероятно са резултат от работата на многочислените туристически бази и хотели по крайбрежието на езерото. В селото практически няма инженерни съоръжения, които да осигуряват необходимото пречистване на подпочвените води, се казва в статия в изданието „Науката в Сибир“.

В резултат на юнските проверки на института, от прокуратурата възнамеряват да закрият един от най-големите туристически комплекси.

Изследователите от Франция пък потвърждават, че водораслите от една страна са още едно доказателство за критичното състояние на екосистемата, а от друга са допълнителната причина за унищожаването на филтриращите водата организми. При това те не се съмняват, че причина за масовото разпространение на несвойствените за езерото влакнести водорасли е замърсяването на Байкал с минерали (азот, фосфор, тежки метали) и органични елементи, както и с промишлени и селскостопански отпадъци.

Туристическите обекти и селищата на брега на Байкал изхвърлят необезпокоявани всякакви химически отпадъци в езерото.

Министерството на природните ресурси и екологията на Иркутска област специално отбелязва негативната роля на фосфатите, съдържащи се в перилните препарати. Например съдържанието на натриев триполифосфат в повечето прахове за пране, произвеждани в Русия, е между 15 и 40%.

Главната способност на натриевия триполифосфат е, че свободно преминава през всички пречиствателни съоръжения, а като се натрупа във водата, действа като наторяване за водораслите. Един грам от него стимулира образуването на 5-10 кг водорасли във водоема.

В Европейския съюз продажбата на фосфатни перилни и миещи препарати за битови нужди е забранена през 2011 г. В Русия подобни ограничения няма.

„В отговор на настояванията ни такива да бъдат въведени, ръководството на страната отговаря, че това трябва да се реши на ниво Митнически съюз“, обяснява Ирина Максимова.

Но проектът среща съпротивата на Казахстан, чието правителство не е готово да премине изцяло към производство на безфосфатни прахове.

Доколко ситуацията е неспасяема вероятно ще стане ясно през септември-октомври, когато водораслите достигат максималния си растеж. В същото време само за четири месеца петицията до министъра на природните ресурси и екологията на Русия Сергей Донски с молба да бъде спасено езерото, която е качена в портала Change.org, е събрала почти 200 000 подписа.

„Не позволявайте Байкал да се превърне в най-голямото блато в света“, обръща се авторът на подписката към екоминистерството.

За да не се случи това обаче, заключава Ирина Максимова, са нужни мащабни изследвания, за които както винаги, катастрофално не достигат пари.