Премиерът Бойко Борисов заяви на министрите си, че постигнатият бюджетен излишък към юли месец не е за харчене, а е буфер. Така че да не си "потъркват ръцете" и да си планират разходите навреме, вместо все да се искат повече средства.

Дискусията е от последното заседание на Министерския съвет, а поводът - новият Закон за спорта, който регулира по нов начин и държавната помощ в сектора, финансирането на спортни прояви, бюджетните трансфери към ресорното министерство, премиите, пенсиите за шампиони и т.н. От Министерството на финансите настояват всяка година да знаят предварително какъв е спортният календар, за да не се налага постоянно да се преструктуритат разходите заради едно или друго първенство, домакинство или друго плащане, става ясно от стенограмата от заседанието. Темата става повод Борисов да поиска отчет от финансиста Кирил Ананиев какъв е бюджетният излишък към момента. Премиерът заявява:

"Аз разбирам някъде да са нужни малко пари, веднъж да се додаде или извънредно, но не да става практика всеки спорт да идва и ние непрекъснато да… Я пресметнете колко за стадиони и за игрища, треви, осветление, за да участват в „А” група, отидоха във футбола! Пари, които благодарение на приходните агенции, МВР и прокуратурата успяхме да съберем. И към юли месец сметката ни е, кажи я, Ананиев. Точно колко сме събрали в плюс бюджета и за това си позволихме тези неща?

Ананиев му отговаря, че към края на юли бюджетният излишък е 3,267 млдр. лева. Но сумата не е само от преизпълнение на предвидените бюджетни приходи. Всъщност само половината от нея е свързана с работата на администрацията, какво се хвали често Борисов, става ясно от стенограмата. Ето какво казва Ананиев:

Всъщност, цялото преизпълнение спрямо миналата година, което бяхме предвидили, в размер на 1 милиард и 100 милиона лева, вече е изпълнено. Днес го каза и Бойко Атанасов, директорът на НАП. Така че резултатите наистина са добри. Трябва да имаме предвид обаче, че за този висок излишък имат голямо значение приходите, които влязоха от Европейската комисия за стария програмен период и съответно – авансовите плащания от страна на ЕК. От тези 3, 267 млрд. лева, 1,5 млрд. лева са средства от ЕК. 

След уточнението Борисов решава да "дисциплинира" министрите си. И казва:

Като видях как си потърквате ръцете, да ви кажа – не си мислете, че това са пари за харчене, а излишък – думата означава, че това ни е буферът. Максимално строга фискална дисциплина и действително хубаво е в проектобюджета да се заложат всички тези плащания, които имаме, за да е изключение, а не правило това всеки да идва и да казва: „Без тези пари сме загинали!”. Има милиардни бюджети на министерства, накрая за 1, или 2, или 3 милиона казват: „Ако не ги вземем тях, ние сме обречени”.

Борисов все пак уточнява, че за определени неща, които "може да обясни и пред парламента, и пред хората" пари ще се отпускат. И дава пример с разпореждането си до другата сряда да има проект за ремонт на казарма на Сухопътните войски, за да "живеят в човешки условия". 

Премиерът застава на страната на финансово министерство, които критикуват част от предложенията на спортния министър Красен Кралев. Сред тях са исканията за фиксиране на парите, които общините са длъжни да дават за спорт, както и поискани трансфери за огранизация на спортни мероприятия на база отчисления от постъпления по Закона за хазарта. Борисов обаче е твърдо против отмяна на обвързването на премиите за шампиони и медалисти от олимпиади и големи първенства с минималната работна заплата. Сега размерът е три пъти минималната заплата, но финансовото министерство иска вместо това обвързване, да се запише твърда сума. Това на практика значи, че ако минималната заплата расте, това няма да се отразява на спортните премии. Същото важи за редица други социални плащания, които бяха "отвързани" от минималната заплата. Борисов обаче защитава шампионите и медалистите с думиге:

В тези няколко години на младостта им има пълно себеотдаване, за да станеш олимпийски шампион. Това им е животът, след това на това се крепи славата и каквото са постигнали тогава. Затова приемам искането на Кралев и все пак парламентът ще има последната дума.