Ad Config - Website header

 

Article_top

На 9 август турският държавен глава заминава за Русия за среща с Путин. Би могло срещата да се окачестви като историческа. Отношенията между Анкара и Москва бяха замразени, след като миналия ноември турски пилоти обстрелваха и свалиха руски боен самолет на границата със Сирия. Русия реагира остро, Анкара отказа да се извини. 

Когато и двете страни не проявиха готовност за отстъпки, дипломатическите отношения баха замразени и изглеждаше, че ще бъде прескочен опасен праг към горещ конфликт.

И без това при трудните си отношения със Запада Турция превърна и северния си съсед в противник. Изненадващо на 27 юни Ердоган се извини писмено на Путин. Отношенията веднага се подобриха. След опита за преврат точно Путин беше първият чужд държавник, който засвидетелства солидарност с Ердоган.

Междувременно близки до правителството турски медии съобщиха, че пилотите, отговорни за свалянето на руския самолет, били от кръга на превратаджиите и арестувани.

Преди да правим стратегически изводи, нека хвърлим поглед към турския учебник по история – примамлива хапка за любители на заговорнически теории.

През 1960 г. се стигна до първата военна интервенция, почти безкръвен преврат, когато премиер беше  Аднан Мендерес. Тогава отношенията със Запада бяха в задънена улица, отказани бяха нови кредити. Мендерес се обърна на Север в търсене на нови кредити и обяви пътуване до Москва през юни. Малко по-рано, на 27 май, той беше свален от власт.

Вторият подобен случай е от 1971 г. срещу премиера Демирел. В средата на 60-те години на миналия век САЩ предотвратиха военна интервенция в Кипър, надигна се вълна от антиамерикански настроения. През 1967 г. Демирел заминава за Москва и подписва споразумение за крупни инвестиции. Той беше свален от власт през 1971 г.

Според някои Вашингтон не прощава, когато на Москва се залага като на алтернатива. За такива хора САЩ стоят зад сегашния опит за преврат, извършен точно 18 дни, след като Ердоган подаде маслинова клонка на Москва.

“Подобни твърдения уронват турско-американските отношения”, заяви държавният секретар на САЩ Джон Кери.

Фетхуллах Гюлен, когото Турция обвинява, че стоял зад преврата, от 17 години живее в Пенсилвания под закрилата на САЩ. Когато през 1999 г. той подава молба за зелена карта, негови гаранти са тогавашният посланик на Вашингтон в Анкара и човек от ЦРУ – Грахъм Фулър. Същият наскоро заяви за “Хъфингтън поуст”:

“Не вярвам, че Гюлен стои зад пуча. Неговото движение се обявява за демокрация и демострира пример за ислям.”

От американските въоръжени сили оповестиха, че в Турция са задържани офицери, с които САЩ водят битка срещу “Даеш”. Опасенията са, че това ще има отражение върху двустранните отношения, но и върху стратегията в Близкия изток.

Не е тайна, че САЩ гледат на религиозни кръгове в Турция и особено на движението на Гюлен като на “умерена алтернатива” на набиращия скорост радикален ислям.

Докато отношенията на Анкара с Москва се затоплят, пропастта между Анкара и Вашингтон расте. Турската страна иска САЩ да й предадат Гюлен, което едва ли ще стане. Най-вероятно Ердоган ще обвини Щатите, че протежират “превратаджията Гюлен”.

Ако американската перспектива изчезне, ще се измести оста на турската политика, която от 150 години е насочена на Запад. Тази теза е на бившия висш дипломат и съветник Джевикьоз. Той предупреждава за две негативни възможности, едната още по-лоша от другата: “Първо - възникване на евроазийска перспектива чрез сближаване с Русия, второ – търсене на съюзници в ислямския свят.”

Това не само за политиката в Турция, а и в региона, дори в целия свят би означавало една съвсем нова ера с изцяло променен баланс.

*Джан Дюндар е главен редактор на турския в. “Джумхюриет”. Той е редовен автор на реномирания гермнаски седмичник за политика “Ди Цайт”, откъдето препечатваме анализа му с малки съкращения. Преводът е на Клуб Z.

 

 
СВЯТ путин ердоган(1)

На 9 август турският държавен глава заминава за Русия за среща с Путин. Би могло срещата да се окачестви като историческа. Отношенията между Анкара и Москва бяха замразени, след като миналия ноември турски пилоти обстрелваха и свалиха руски боен самолет на границата със Сирия. Русия реагира остро, Анкара отказа да се извини. 

Когато и двете страни не проявиха готовност за отстъпки, дипломатическите отношения баха замразени и изглеждаше, че ще бъде прескочен опасен праг към горещ конфликт.

И без това при трудните си отношения със Запада Турция превърна и северния си съсед в противник. Изненадващо на 27 юни Ердоган се извини писмено на Путин. Отношенията веднага се подобриха. След опита за преврат точно Путин беше първият чужд държавник, който засвидетелства солидарност с Ердоган.

Междувременно близки до правителството турски медии съобщиха, че пилотите, отговорни за свалянето на руския самолет, били от кръга на превратаджиите и арестувани.

Преди да правим стратегически изводи, нека хвърлим поглед към турския учебник по история – примамлива хапка за любители на заговорнически теории.

През 1960 г. се стигна до първата военна интервенция, почти безкръвен преврат, когато премиер беше  Аднан Мендерес. Тогава отношенията със Запада бяха в задънена улица, отказани бяха нови кредити. Мендерес се обърна на Север в търсене на нови кредити и обяви пътуване до Москва през юни. Малко по-рано, на 27 май, той беше свален от власт.

Вторият подобен случай е от 1971 г. срещу премиера Демирел. В средата на 60-те години на миналия век САЩ предотвратиха военна интервенция в Кипър, надигна се вълна от антиамерикански настроения. През 1967 г. Демирел заминава за Москва и подписва споразумение за крупни инвестиции. Той беше свален от власт през 1971 г.

Според някои Вашингтон не прощава, когато на Москва се залага като на алтернатива. За такива хора САЩ стоят зад сегашния опит за преврат, извършен точно 18 дни, след като Ердоган подаде маслинова клонка на Москва.

“Подобни твърдения уронват турско-американските отношения”, заяви държавният секретар на САЩ Джон Кери.

Фетхуллах Гюлен, когото Турция обвинява, че стоял зад преврата, от 17 години живее в Пенсилвания под закрилата на САЩ. Когато през 1999 г. той подава молба за зелена карта, негови гаранти са тогавашният посланик на Вашингтон в Анкара и човек от ЦРУ – Грахъм Фулър. Същият наскоро заяви за “Хъфингтън поуст”:

“Не вярвам, че Гюлен стои зад пуча. Неговото движение се обявява за демокрация и демострира пример за ислям.”

От американските въоръжени сили оповестиха, че в Турция са задържани офицери, с които САЩ водят битка срещу “Даеш”. Опасенията са, че това ще има отражение върху двустранните отношения, но и върху стратегията в Близкия изток.

Не е тайна, че САЩ гледат на религиозни кръгове в Турция и особено на движението на Гюлен като на “умерена алтернатива” на набиращия скорост радикален ислям.

Докато отношенията на Анкара с Москва се затоплят, пропастта между Анкара и Вашингтон расте. Турската страна иска САЩ да й предадат Гюлен, което едва ли ще стане. Най-вероятно Ердоган ще обвини Щатите, че протежират “превратаджията Гюлен”.

Ако американската перспектива изчезне, ще се измести оста на турската политика, която от 150 години е насочена на Запад. Тази теза е на бившия висш дипломат и съветник Джевикьоз. Той предупреждава за две негативни възможности, едната още по-лоша от другата: “Първо - възникване на евроазийска перспектива чрез сближаване с Русия, второ – търсене на съюзници в ислямския свят.”

Това не само за политиката в Турция, а и в региона, дори в целия свят би означавало една съвсем нова ера с изцяло променен баланс.

*Джан Дюндар е главен редактор на турския в. “Джумхюриет”. Той е редовен автор на реномирания гермнаски седмичник за политика “Ди Цайт”, откъдето препечатваме анализа му с малки съкращения. Преводът е на Клуб Z.

 

Коментари

Лаборант Ваню's picture
Лаборант Ваню
Лаборант Ваню

Участието на ЦРУ в преврата едва ли е изненада за някой

Щатите от десетилетия дестабилизират района с преврати и опити за преврати, с подкрепа за израелския апартейд, за кръволоците от Саудитска Арабия до Египет и от Афганистан до Мароко, а и за умерените главорези в целия регион, когато им е удобно.

Само дето този път май си направиха сметката криво и руското разузнаване заедно с турския народ леко им попречи.
г-н Патрон's picture
г-н Патрон
Патрон

Едва ли руснаците са имали

Едва ли руснаците са имали информация за подготвящият се преврат в Турция за да го предотврати. Информацията се дължи, че още от половин година се говореше за възможен преврат в Турция, и от там датират контраподготовките на Ердоган, а и като включим еднаквостта на осъществяваните превраяти на ЦРУ зад граница, че са едни и същи. Превратите от 1960-та, 1971-ва и 1980-та година. Преварата в Египет през 2013-та година юли месец са абсолютно идентични като ЦРУ почерк, и не е било трудно Ердоган да отгатне и от 15-ти юли на 2016-та година преврата как ще протече, за да беше толкова спокоен и уверен в себе си. А и какво е това, радикален ислямизъм. Някой въобще знае ли Фетхуллах Гюлен каква форма на ислям проповядва? И стига сте пророкували лоши прокоби и поличби, защото се видя на последният митинг в Истанбул, и още 80 града на Турция, колко милиони се изсипаха на определените за това места. Пет милиона са били в Истанбул, четири милиона в Анкара, и по още по толкова в останалите градове на Турция. Общо 55 милиона подкрепа за Ердоган, подкрепян включително и от опозиционните му партии. Така че, приемете че Турция върви в собствен път, и приемете загубата си.

Какво? Либералното "Клуб З"

Какво? Либералното "Клуб З" споменава "Хъфингтън пост"?
Развеселен Развеселенов's picture
Развеселен Разв...
Развеселен

Развеселен

виновни са си американците, че налагат либералната демокрация на всички страни без оглед спецификите на местните култури
65 65's picture
65 65
65

Снимката

Кърти!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Може ли да се снимаш с нацистки поздрав и да си в управлението?