На 9 август турският държавен глава заминава за Русия за среща с Путин. Би могло срещата да се окачестви като историческа. Отношенията между Анкара и Москва бяха замразени, след като миналия ноември турски пилоти обстрелваха и свалиха руски боен самолет на границата със Сирия. Русия реагира остро, Анкара отказа да се извини. 

Когато и двете страни не проявиха готовност за отстъпки, дипломатическите отношения баха замразени и изглеждаше, че ще бъде прескочен опасен праг към горещ конфликт.

И без това при трудните си отношения със Запада Турция превърна и северния си съсед в противник. Изненадващо на 27 юни Ердоган се извини писмено на Путин. Отношенията веднага се подобриха. След опита за преврат точно Путин беше първият чужд държавник, който засвидетелства солидарност с Ердоган.

Междувременно близки до правителството турски медии съобщиха, че пилотите, отговорни за свалянето на руския самолет, били от кръга на превратаджиите и арестувани.

Преди да правим стратегически изводи, нека хвърлим поглед към турския учебник по история – примамлива хапка за любители на заговорнически теории.

През 1960 г. се стигна до първата военна интервенция, почти безкръвен преврат, когато премиер беше  Аднан Мендерес. Тогава отношенията със Запада бяха в задънена улица, отказани бяха нови кредити. Мендерес се обърна на Север в търсене на нови кредити и обяви пътуване до Москва през юни. Малко по-рано, на 27 май, той беше свален от власт.

Вторият подобен случай е от 1971 г. срещу премиера Демирел. В средата на 60-те години на миналия век САЩ предотвратиха военна интервенция в Кипър, надигна се вълна от антиамерикански настроения. През 1967 г. Демирел заминава за Москва и подписва споразумение за крупни инвестиции. Той беше свален от власт през 1971 г.

Според някои Вашингтон не прощава, когато на Москва се залага като на алтернатива. За такива хора САЩ стоят зад сегашния опит за преврат, извършен точно 18 дни, след като Ердоган подаде маслинова клонка на Москва.

“Подобни твърдения уронват турско-американските отношения”, заяви държавният секретар на САЩ Джон Кери.

Фетхуллах Гюлен, когото Турция обвинява, че стоял зад преврата, от 17 години живее в Пенсилвания под закрилата на САЩ. Когато през 1999 г. той подава молба за зелена карта, негови гаранти са тогавашният посланик на Вашингтон в Анкара и човек от ЦРУ – Грахъм Фулър. Същият наскоро заяви за “Хъфингтън поуст”:

“Не вярвам, че Гюлен стои зад пуча. Неговото движение се обявява за демокрация и демострира пример за ислям.”

От американските въоръжени сили оповестиха, че в Турция са задържани офицери, с които САЩ водят битка срещу “Даеш”. Опасенията са, че това ще има отражение върху двустранните отношения, но и върху стратегията в Близкия изток.

Не е тайна, че САЩ гледат на религиозни кръгове в Турция и особено на движението на Гюлен като на “умерена алтернатива” на набиращия скорост радикален ислям.

Докато отношенията на Анкара с Москва се затоплят, пропастта между Анкара и Вашингтон расте. Турската страна иска САЩ да й предадат Гюлен, което едва ли ще стане. Най-вероятно Ердоган ще обвини Щатите, че протежират “превратаджията Гюлен”.

Ако американската перспектива изчезне, ще се измести оста на турската политика, която от 150 години е насочена на Запад. Тази теза е на бившия висш дипломат и съветник Джевикьоз. Той предупреждава за две негативни възможности, едната още по-лоша от другата: “Първо - възникване на евроазийска перспектива чрез сближаване с Русия, второ – търсене на съюзници в ислямския свят.”

Това не само за политиката в Турция, а и в региона, дори в целия свят би означавало една съвсем нова ера с изцяло променен баланс.

*Джан Дюндар е главен редактор на турския в. “Джумхюриет”. Той е редовен автор на реномирания гермнаски седмичник за политика “Ди Цайт”, откъдето препечатваме анализа му с малки съкращения. Преводът е на Клуб Z.