Помните ли как Лукчо се заканваше на Дон Домат: „Ще дойде и твоят ред, Домате, и тогава ще се пукнеш!“

Вече знаем кога идва редът на застрашаването на домата – всеки месец август. За това си има поне три основателни причини.

1. През август най-прекрасните на света домати успяват да повдигнат равнището на българското щастие така, както и банани по социалистическа Коледа не можеха. През август те са ни най-свидни, а ние с тях най-горди.

2. През август има новинарска суша и на помощ идва фауната (кучета хапят хора, змии нападат сгради и автомобили, появяват се бели лястовици) и флората (основно: нитрати застрашават потребителите, един тон лимони струва колкото брутният вътрешен продукт на малка държава и други страховити новини ).

3. През август у нас все предхожда някакви политически избори и новините е желателно да се създават с оглед на политическото насочване на избирателите насам или натам.

По тези причини всеки август се появява страховитата новина: „Брюксел посяга на розовия ни домат“. Заглавието е цитат. Като един разбеснял се Лукчо на Джани Родари Брюксел е решил да се саморазправи с българския розов домат, като го сплеска веднъж завинаги с един регламент. Дали Брюксел завижда на българите за доматите или иска да ни принуди да купуваме тяхното четвърто състояние на водата, което те наричат домат, не знам. Но били твърдо решени. И миналата година бяха. По-миналата също. Това е абсолютно сигурно, както беше сигурно, че след като влезем в Европейския съюз, няма да имаме право да ядем шкембе-чорба. Засега не посягат на червения и синия домат, но розовият им пречи. Това е само първа стъпка, да знаете. След това ще ни отнемат и останалите домати и по политкоректни причини ще ни оставят само на ония дребни доматчета „Рома“.

И за какво се съчиняват такива сюжети, съперничещи по въображение на „Приключенията на Лукчо“, ще попитате. Заради такива настроения като първото читателско мнение във форума под паническата информация в един епицентрален сайт. То гласи: „Наистина е време да се махаме от Европейския съюз вече. Става нетърпимо!“ Дали мнението е наистина читателско, не гарантирам, но наистина ЕС се излага. Десет години вече уж маха шкембе-чорбата, пети август поред се кани да маха розовия домат – и нищо.

Да видим сега как стоят нещата извън въображенията и съображенията на престараващите се в измислиците медии. През 2013 година България, страната, в която земята, водата и слънцето са се наговорили да създадат най-хубавите домати на света, е произвела 118 000 тона от този зеленчук. Оставяме настрана рекордьора Италия с нейните 5 200 000 тона домати. Да се сравним с държава, която, тъкмо обратното на България, има лош климат и малко почва върху по-малка от нашата територия, Холандия. През същата 2013 година Холандия е произвела 855 000 тона домати. В държавата, в която цялата природа се е наговорила против доматите, са произвели 7,25 пъти повече от рая за доматите България.

Ние произвеждаме 0,7 процента от всички домати на територията на Европа. Така сме и с всичко останало, което се хваща на тази почва дори от случайно изпуснато семенце. През миналата година България е произвела 0,5 процента от общо произведените в ЕС ябълки, ягодите са 0,4 на сто, краставиците – 2 процента, черешите 5,7. Да припомним – доматите са 0,7 на сто. Представяте ли си колко вадят очите на Европа тези 0,7 процента, та да им се прииска да посегнат на тях, или по-точно на розовите домати, които пък от своя страна са може би 0, 05 на сто от европейското производство на домати?

Ако вече в ума ви се върти думата квота, не, не е квота. Толкова можем да произведем. И не защото, хората, които могат да произвеждат домати ги мързи, а защото липсва мотивацията да им се работи. Държавата ни е изоставила производителите на плодове и зеленчуци. В студената и бедна на земя Холандия действат същите европейски регламенти. Вероятно там държавната политика е направила 700 пъти повече усилия, за да се родят 7 пъти повече домати. Тук държавна политика за дребните производители на плодове и зеленчуци няма никаква.

Ако пътувате с кола и виждате много полета с рапица, то не е заради естетското съчетание на жълтия цвят на рапицата с високи сини планини и небето като от коприна, а защото най-лесният път към евросубсидии е за тази култура. Работа на България, на нейното правителство е да осигури такива стимули за производителите, че да виждаме полета с розови домати и ябълкови градини. Както депутатите си направиха огромни инсталации за слънчева енергия върху най-плодородната земя, така можеха да осигурят подкрепа за хората, които да произвеждат домати и праскови върху тази земя.

Не, Европа не посяга на нищо. Това са приказки за деца, които вярват, че Дон Домат се командва от графиня Череша и е застрашен от Лукчо, който иска да спаси къщичката на леля Тиквичка. Разказва ни ги някой, който иска да ни накара да мислим, че ни е виновна Европа, за да не се питаме кой всъщност е виновен.