Ad Config - Website header

 

Article_top

Хотел „Маринела“ в София, известен като Японския, няма да бъде обявен за паметник на културата. Министърът на културата Вежди Рашидов е подписал такава заповед от 19 юли. На практика решението означава, че собствениците, които поставиха пластмасови електрически вишни вместо истинските пред емблематичната сграда на Кишо Курокава, могат да променят вида ѝ по свое усмотрение, да я надстрояват, дори ако решат да я съборят.

Становища по въпроса са дали от Националния институт за недвижимо културно наследство, от Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности, а от Камарата на архитектите в България са били на по-различни мнения. Ето позицията на зам.-председателя на КАБ, арх. Петкана Бакалова*.

Невротично крием историята си, пренаписваме я и я фалшифицираме

Арх. Петкана БАКАЛОВА

На заседанието в Министерството на културата, на което се взе решение сградата на хотел „Маринела“ (преди „Витоша Ню Отани“ и „Кемпински-Зографски“) да не получава статут на недвижима културна ценност, присъства официален представител на Камарата на архитектите, членът на Управителния съвет арх. Динев, който е и съавтор на хотела заедно с Кишо Курокава, и аз, като зам.-председател. Ние изслушахме научната оценка за сградата, подготвена от НИНКН и заключението им, че сградата няма качества на недвижима културна ценност. Основните аргументи в тази посока бяха два. Първият коментираше нарушената автентичност на интериорите в сградата, както и липсата на архивна документация, по която да бъдат възстановени. Вторият бе свързан с архитектурно-художествената стойност на обекта.

Обявихме нашата позиция, че би било по-добре решението за статута на сградата да бъде отложено, докато не се направи нова научна оценка, в изготвянето на която да се включат представители на проектантския колектив, КАБ, ИКОМОС, академичните среди. Обяснихме, че всъщност заключението за стойността на сградата не е резонно, защото колегите от НИНКН не са разполагали с достатъчно информация, когато са го изготвяли.

Какво имахме предвид? Казано бе, че е нарушена автентичността на интериорите, което е факт. Но бе обявено, че интериорите не могат да бъдат възстановени, защото липсва архивна документация за работни детайли. Ние пояснихме, че има такива работни детайли, те са част от архива на проектантите – и в случая арх. Динев разполага с тях и би могъл да ги предостави. Коментирахме и факта, че колегите, които са подготвяли научната оценка, не са имали възможност да се запознаят с концепцията и философията за изграждане на архитектурния образ на сградата и че имаме ангажимента да предоставим информация за това, подготвена от арх. Динев.

Призовахме съветът да не се произнася, преди да се направи нова научна оценка, която да бъде изготвена съвместно с международния научен комитет на ИКОМОС за архитектурата на ХХ век. Всъщност, случаят с хотел „Маринела“ наистина е прецедент. В България все още няма утвърдени критерии за оценка на модерна архитектура. Научният комитет на ИКОМОС за архитектурата на ХХ век се ангажира с предоставянето на такъв тип методическа помощ.

Дадохме пример за много сгради по света от същата епоха, които са обявени за паметници на културата. Говорихме, че хотелът е единствената сграда на Кишо Курокава на Балканския полуостров – и една от шестте в Европа, което е много силен аргумент да бъде опазена. Изтъкнахме още много причини и бяхме изключително изненадани, когато се излезе със становището, че сградата няма качества и няма да ѝ бъде даден този статут. Съответно нашият представител гласува против решението на съвета.

В момента Камарата работи по идеята да се изготви нова научна оценка за този обект съвместно с колегите от Академичните среди и със световни експерти от международния комитет, за който говорих. Смятаме да ангажираме и общественото мнение, като представим ценните качествата на сградата в сериозна медийна и гражданска среда. Надяваме се с новата научна оценка да бъде преразгледано решението на Министерството на културата и да се стигне до даване на статут на културна ценност на сградата.

В Камарата вече създадохме работна група, която има ангажимент до края на август да изготви позиция, за да можем през септември да стартираме кампанията за спасяване на сградата. Възнамеряваме да изпратим материали на експерти от Международния научен комитет към ИКОМОС, да ги поканим на мисия в България и да получим тяхната оценка и подкрепа. Убедени сме, че тя ще бъде в полза на даването на статут на културна ценност за сградата.

Съдържанието на понятието „културно наследство“ обхваща не само художествения образ на една сграда. Основният смисъл на културното наследство е, че то е запис. Запис на нашата история, който не може да бъде фалшифициран за разлика от текстовите документи. Всеки, който може да чете следите, може да разбере историята, която се е случила с една сграда или археологически обект.

Затова е толкова опасна, например, съществуващата в момента тенденция да се фалшифицира нашето минало чрез преизграждането на крепостите, например. След 50 години на практика няма да се вижда границата между оригинала и новото, защото със сигурност оловните листове ще бъдат окрадени или пък фугите ще бъдат заличени. Така както в момента се заличава оригиналът, се пренаписва и в крайна сметка фалшифицира нашата история. Особено с крепостите и то тези от средновековния период.

Струва ми се, че това е тенденциозна и целенасочена политика. Чудя са дали някой не се срамува от нашето Средновековие? От това, че крепостите са разрушени, а ние сме заличени като държава, а те са разрушавани не само през османския период. Крепостта Мезек например е разрушавана и след Освобождението, от местните селяни, които преизползват камъните, за да направят краварници. Те просто не са разпознавали крепостта като част от своята история.

Оставам с впечатление, че в последно време експертният съвет към Министерството на културата вече има за задача не да дава статут на недвижими културни ценности, а да го отнема там, където е бил даден. Това, което се случи през последните 25 години, може да не е хубаво, но следва от него да бъдат оставени примери, запис – включително и за съсипването на културното наследство. Наистина е невероятно как в Европа запазиха Аушвиц, за да се помни – а ние си разрушихме мавзолея – явно толкова ни боли и ни е срам от миналото, че не можем да го приемем и търсим забравата.

А може би не можем да приемем собствената си история и себе си в нея, такива каквито сме били, затова невротично я крием някъде и я заравяме и унищожаваме. Или я пренаписваме и фалшифицираме. Това е заличаване на идентичност. Но и отказ от нова такава, защото от модерната архитектура в България нямаме нито един обект, признат за паметник на културата. А имаме много добри сгради от времето на социализма. И това, че те са финансирани от социалистическо правителство, не е причина да не бъдат признати.

В квартал „Капана“, Пловдив, вече втора сграда се разрушава и преизгражда, сменя се образ, унищожава се автентичността на материала – не е ясно защо. Има някакво много повърхностно разбиране за културното наследството в момента. То не е картинка. Автентичността има много по-силен израз и заряд и носи много повече смисъл от това просто да ни е красивичко и опаковано от стиропор.

"Площад Славейков"

----

* Арх. Петкана Бакалова има над 20 години професионален опит. Преминала е двегодишен курс по опазване на наследството, организиран от Ecole de Chaillot, Париж, и Националния институт за паметниците на културата, София. Има сериозен управленски и административен опит, включително като ръководител на проекти, финансирани от фондовете на ЕС, един от които е награден от Европейската комисия в България. Разработва инвестиционни проекти за публична инфраструктура и за едни от най-значимите паметници на културата в България от различни епохи. През май 2016 г. е избрана за зам.-председател на Камарата на архитектите в България с ресор „Нормативна уредба“.

 

Хотел „Маринела“ в София, известен като Японския, няма да бъде обявен за паметник на културата. Министърът на културата Вежди Рашидов е подписал такава заповед от 19 юли. На практика решението означава, че собствениците, които поставиха пластмасови електрически вишни вместо истинските пред емблематичната сграда на Кишо Курокава, могат да променят вида ѝ по свое усмотрение, да я надстрояват, дори ако решат да я съборят.

Становища по въпроса са дали от Националния институт за недвижимо културно наследство, от Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности, а от Камарата на архитектите в България са били на по-различни мнения. Ето позицията на зам.-председателя на КАБ, арх. Петкана Бакалова*.

Невротично крием историята си, пренаписваме я и я фалшифицираме

Арх. Петкана БАКАЛОВА

На заседанието в Министерството на културата, на което се взе решение сградата на хотел „Маринела“ (преди „Витоша Ню Отани“ и „Кемпински-Зографски“) да не получава статут на недвижима културна ценност, присъства официален представител на Камарата на архитектите, членът на Управителния съвет арх. Динев, който е и съавтор на хотела заедно с Кишо Курокава, и аз, като зам.-председател. Ние изслушахме научната оценка за сградата, подготвена от НИНКН и заключението им, че сградата няма качества на недвижима културна ценност. Основните аргументи в тази посока бяха два. Първият коментираше нарушената автентичност на интериорите в сградата, както и липсата на архивна документация, по която да бъдат възстановени. Вторият бе свързан с архитектурно-художествената стойност на обекта.

Обявихме нашата позиция, че би било по-добре решението за статута на сградата да бъде отложено, докато не се направи нова научна оценка, в изготвянето на която да се включат представители на проектантския колектив, КАБ, ИКОМОС, академичните среди. Обяснихме, че всъщност заключението за стойността на сградата не е резонно, защото колегите от НИНКН не са разполагали с достатъчно информация, когато са го изготвяли.

Какво имахме предвид? Казано бе, че е нарушена автентичността на интериорите, което е факт. Но бе обявено, че интериорите не могат да бъдат възстановени, защото липсва архивна документация за работни детайли. Ние пояснихме, че има такива работни детайли, те са част от архива на проектантите – и в случая арх. Динев разполага с тях и би могъл да ги предостави. Коментирахме и факта, че колегите, които са подготвяли научната оценка, не са имали възможност да се запознаят с концепцията и философията за изграждане на архитектурния образ на сградата и че имаме ангажимента да предоставим информация за това, подготвена от арх. Динев.

Призовахме съветът да не се произнася, преди да се направи нова научна оценка, която да бъде изготвена съвместно с международния научен комитет на ИКОМОС за архитектурата на ХХ век. Всъщност, случаят с хотел „Маринела“ наистина е прецедент. В България все още няма утвърдени критерии за оценка на модерна архитектура. Научният комитет на ИКОМОС за архитектурата на ХХ век се ангажира с предоставянето на такъв тип методическа помощ.

Дадохме пример за много сгради по света от същата епоха, които са обявени за паметници на културата. Говорихме, че хотелът е единствената сграда на Кишо Курокава на Балканския полуостров – и една от шестте в Европа, което е много силен аргумент да бъде опазена. Изтъкнахме още много причини и бяхме изключително изненадани, когато се излезе със становището, че сградата няма качества и няма да ѝ бъде даден този статут. Съответно нашият представител гласува против решението на съвета.

В момента Камарата работи по идеята да се изготви нова научна оценка за този обект съвместно с колегите от Академичните среди и със световни експерти от международния комитет, за който говорих. Смятаме да ангажираме и общественото мнение, като представим ценните качествата на сградата в сериозна медийна и гражданска среда. Надяваме се с новата научна оценка да бъде преразгледано решението на Министерството на културата и да се стигне до даване на статут на културна ценност на сградата.

В Камарата вече създадохме работна група, която има ангажимент до края на август да изготви позиция, за да можем през септември да стартираме кампанията за спасяване на сградата. Възнамеряваме да изпратим материали на експерти от Международния научен комитет към ИКОМОС, да ги поканим на мисия в България и да получим тяхната оценка и подкрепа. Убедени сме, че тя ще бъде в полза на даването на статут на културна ценност за сградата.

Съдържанието на понятието „културно наследство“ обхваща не само художествения образ на една сграда. Основният смисъл на културното наследство е, че то е запис. Запис на нашата история, който не може да бъде фалшифициран за разлика от текстовите документи. Всеки, който може да чете следите, може да разбере историята, която се е случила с една сграда или археологически обект.

Затова е толкова опасна, например, съществуващата в момента тенденция да се фалшифицира нашето минало чрез преизграждането на крепостите, например. След 50 години на практика няма да се вижда границата между оригинала и новото, защото със сигурност оловните листове ще бъдат окрадени или пък фугите ще бъдат заличени. Така както в момента се заличава оригиналът, се пренаписва и в крайна сметка фалшифицира нашата история. Особено с крепостите и то тези от средновековния период.

Струва ми се, че това е тенденциозна и целенасочена политика. Чудя са дали някой не се срамува от нашето Средновековие? От това, че крепостите са разрушени, а ние сме заличени като държава, а те са разрушавани не само през османския период. Крепостта Мезек например е разрушавана и след Освобождението, от местните селяни, които преизползват камъните, за да направят краварници. Те просто не са разпознавали крепостта като част от своята история.

Оставам с впечатление, че в последно време експертният съвет към Министерството на културата вече има за задача не да дава статут на недвижими културни ценности, а да го отнема там, където е бил даден. Това, което се случи през последните 25 години, може да не е хубаво, но следва от него да бъдат оставени примери, запис – включително и за съсипването на културното наследство. Наистина е невероятно как в Европа запазиха Аушвиц, за да се помни – а ние си разрушихме мавзолея – явно толкова ни боли и ни е срам от миналото, че не можем да го приемем и търсим забравата.

А може би не можем да приемем собствената си история и себе си в нея, такива каквито сме били, затова невротично я крием някъде и я заравяме и унищожаваме. Или я пренаписваме и фалшифицираме. Това е заличаване на идентичност. Но и отказ от нова такава, защото от модерната архитектура в България нямаме нито един обект, признат за паметник на културата. А имаме много добри сгради от времето на социализма. И това, че те са финансирани от социалистическо правителство, не е причина да не бъдат признати.

В квартал „Капана“, Пловдив, вече втора сграда се разрушава и преизгражда, сменя се образ, унищожава се автентичността на материала – не е ясно защо. Има някакво много повърхностно разбиране за културното наследството в момента. То не е картинка. Автентичността има много по-силен израз и заряд и носи много повече смисъл от това просто да ни е красивичко и опаковано от стиропор.

"Площад Славейков"

----

* Арх. Петкана Бакалова има над 20 години професионален опит. Преминала е двегодишен курс по опазване на наследството, организиран от Ecole de Chaillot, Париж, и Националния институт за паметниците на културата, София. Има сериозен управленски и административен опит, включително като ръководител на проекти, финансирани от фондовете на ЕС, един от които е награден от Европейската комисия в България. Разработва инвестиционни проекти за публична инфраструктура и за едни от най-значимите паметници на културата в България от различни епохи. През май 2016 г. е избрана за зам.-председател на Камарата на архитектите в България с ресор „Нормативна уредба“.

Коментари

Джибри дизатор 's picture
Джибри дизатор 
Хибридизатор

Всички със "сериозния управленски опит"

що не вземете да пуснете шапката, да съберете пари, да купите хотела и да го законсервирате такъв, какъвто е бил по времето на бай Тошо и Оя Масако, ами само пишотите глупости по фейса?
д-р Петроff's picture
д-р Петроff
д-р Петроff

Не се плашете.

Скоро ще се сдобиете с един подарък от царя на кича Ветко Арабаджиев. В Пловдив ги нацвъка все недовършени,все в черно и все островърхи.Вътре са развихри Маринелчето и се появиха африкански маски до индийски слонове и египетски йероглифи...

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво се случва в съдебната система според вас?