Ердоган и Путин първо се хванаха за косите и си размениха реплики, които не би трябвало да влизат в речника на коскоджамити държавни глави на регионални сили с претенции за велики такива, а по приличат на словеса от репертоара на булка Варлаамица и булка Селямсъзка.
Сега двамата са първи геополитически дружки.

Но това, според скромното ми мнение, е повече конюнктура, в резултат на провалите във външната им политика и сериозните трудности, които изпитват икономиките на еднолично управляваните от тях страни с имперско самочувствие, базирано най-вече на имперска памет от отдавна отминали години.

Струва ми се, че субективните поводи за достлук между двамата ще се окажат много по-слаби и далеч по-краткотрайни от обективните причини за раздори, доколкото в главното, в най-важното геостратегическите приоритети на двете държави не съвпадат, за да не кажа, че са противоположни. А и в един регион двама мегаломани са прекалено много. Да не говорим, че православният великоруски шовинизъм е антипод на ислямския великотурски шовинизъм, доколкото първият не е нищо повече от последно убежище на кагебизма и надута, помпозна пропаганда, в която средностатистическият руснак не вярва, а само иска да му уважават държавата (някой бе казал, че Русия и на международната сцена постоянно дърпа за ревера другите, питайки ги: Ти мене уважаваш ли ме!?), докато вторият вече го избива на откровен ислямонацизъм…

Така или иначе, България е в много сложна ситуация - тя трябва час по-скоро да се откаже от импровизациите и имитациите на външна политика, от повърхностното и първосигнално поведение в региона на Балканите и Черноморието, от свещената простота, с която на висше управленско ниво се бистри геополитиката и се теглят черти под цели периоди от най-новата история на международните отношения, раздават се оценки, които по патос и страст засенчват "Дума" и го докарват на "Правда". 

С такова поведение, дали Ердоган и Путин ще се сдобряват сластно или ще се карат страстно (човек никога не може да предвиди как ще се държат самозабравилите се двама политици с авторитарни инстинкти в сходната им мания за величие и при тази им безконтролност и безалтернативност в техните държави), България рискува да се окаже в ролята на тревата, върху която се струпват слоновете. Защото дали слоновете водят любовна игра, или се бият, все едно накрая тревата бива изпотъпкана, както е много добре известно на повечето африкански племена.

----

* Коментарът е от профила на Николай Слатински във фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.