Искате да си направите чудовище? Ами грабвайте по-голям чувал и отивайте в гората да потърсите най-странните същества, които могат да се срещнат: прилепи, водни кончета, гущери, птици, змии. След това се заключете в стаята си, убийте животните и ги нарежете на парчета, като запазите най-интересните им части: крилата на прилепа, опашката на змията, очите на кукумявката. Прекрепете ги една към друга, за да създадете ужасяващо, великолепно, магическо ново същество – и поканете хората да видят новия ви „домашен любимец“ преди да е започнал да вони.

Ей така едно момче на име Леонардо да Винчи си направило чудовище в спалнята, според неговия биограф от XVI век Джорджо Вазари. Ново илюстрирано издание Monsters: A Bestiary of the Bizarre („Чудовища: Бестиарий на странното“) с въображаеми твари в удобен джобен формат – показва, че Леонардо да Винчи не е бил сам. Художници създават чудовища от векове, като използват точно същата тexника на снаждане.

Гравюра на морско чудовище от 1551 г.

Спомнете си Калибан, чудовищният слуга на Просперо в „Бурята“ на Шекспир. Около 1735 г. Уилям Хогарт го рисува с израстъци като перки, които стърчат от раменете му, люспести крака и ципести стъпала. Това изглежда единственият правилен за описание начин. В пиесата Тринкуло пита:

„Я, а какво е това? Човек или риба? Живо или умряло? Риба ще е. Смърди на риба, и то не много прясна.”

Чудовищата в изкуството често повдигат подобни предизвикващи категоризирането им въпроси. Еднорогът напримвер, е просто кон с рог от нарвал на челото. Всъщност, в миналото тези „рогове“, които на практика са силно удължен зъб от нарвал с характерно спираловидно усукване – често са били представяни за рогове от еднорози.

Гравюра с богове с животински глави от XVI век.

Еднорогът се появява сред чудовищата, също както и драконът (тяло на гущер, криле на прилеп, глава на змия). Но върколакът е този, койъто има особено завладяваща връзка с изкуството. Когато тези полухора–полувълци пробиват в изкуството, резултатите са предимно ужасяващи. Вземете гравюрата на Лукас Кранах със силно окосмен човек на четири крака, носещ в устата си бебе, откраднато от германско село от XVI век; или популярните през XVIII век изображения на Вълка от Жевудан – гигантски звяр, способен с лекота да разкъса човек.

Бил ли е Звярът от Жевудан върколак, или е просто гигантски вълк? Едно е сигурно: нещо голямо и зло е вилнеело из селските райони на югозападна Франция през XVIII век и е оставяло зад себе си трупове на хора и животни и дебела кървава следа. Може това да е била епохата на Волтер, когато Просвещението е популяризирало науката, но готовността вината за нападенията да бъде хвърлена върху чудовище, показва че призракът на ирационалното е бил съвсем жив.

Най-изумителният факт за чудовищата е, че хората вярват в тях или са вярвали в миналото. В много отношения изображенията на страниците на този чудовищен Бестиарий наподобяват работата на сюрреалистите – диви и прекрасни като колаж на човек с крила от Макс Ернст, окачен във викторианска гостна. И все пак Ернст никога не е вярвал, че такова същество наистина съществува, точно както и Пикасо не е заключвал вратата на спалнята си през нощта, за да не влезе Минотавъра. Чудовищата, изобразени от художниците в предмодерната епоха, са били различни. Хората наистина са вярвали, че изчадията дебнат – там в дълбините на нощта, по ръба на познатия свят.

Гигантски октопод „прегръща“ ветроходен кораб, за да го завлече към дъното, безпомощен в пипалата му. Пазете се от тварите от бездната! Мъже без глави и с лица върху коремите се разхождат чисто голи. Това не е каприз на въображението, а сериозна средновековна илюстрация от „Пътешествията на сър Джон Мандевил“, който разказва, че е видял раса такива хора в далечни земи. Очевидно е защо се усмихват щастливо, необезпокоявани от мисли – защото им липсва мозък.

Не точно приумица… илюстрация от XIV век към „Пътешествията на сър Джон Мандевил“. Снимка Йохансън Kраус

Най-фантастичните от всички чудовища в изкуството все пак се появават в ренесансовите картини от ада, сред дяволи и демони, които изкушават Свети Антоний. За да създадат тези демони, художниците довеждат играта на малкия Леонардо „Кът енд пейст с трупове“ до краен предел. Всяка чудовищна (не)вероятност е използвана – от лица на стомасите и задници на челата, до човешки тела с кози крака. Това е изкуството, което получавате – ужасяващо, демонично – в епоха, когато адът е смятан за реалност.

Уплашени ли сте? Вероятно не. Съвременната наука заточи чудовищата в света на фантазия и измислиците. Ние можем да сканираме екзопланети за признаци на живот, но каквото и да има там, можем да сме сигурни, че не са далеките(извънземни мутанти от сериала „Доктор Ху“). В наши дни чудовищата служат за забавление. И все пак, когато изгасим светлината, в мрака все още се крие нещо зловещо. Погледнете надолу, докато плувате – сянката под вас може да е акула.

Любопитно е, че най-страшното творение в „Чудовища“ е взело формата на гигантски скелет, дебнещ двама мъже. Този зловещ шедьовър на японското изкуство, изпълзял от въображението на Утагава Кунийоши през XIX век, може би дори не е чудовище. Това сме ние: нашата човешка форма, лишена от плът, се завръща от гроба – и това е по-страшно, отколкото който и да е дракон.

Площад Славейков