Състоялата се в Санкт Петербург среща на президентите на Русия и Турция постави финалната точка в периода на напрежение в отношенията между двете страни, започнал след като през есента на миналата година турските ВВС свалиха над Сирия руския бомбардировач „Су-24“. В края на юни Анкара най-накрая поднесе извиненията си за този инцидент, взаимните санкции бяха отменени и руските туристи започнаха да се стягат за турските курорти. Наистина след това бе направен опит за военен преврат срещу Реджеп Ердоган, но турският лидер се справи с метежниците и разгърна мащабен терор срещу опонентите си, свободната преса и останалите инакомислещи.

Строгите мерки, предприети от Анкара срещу враговете на Ердоган, доведоха на свой ред до открит конфликт с Брюксел – сега в ЕС никой не чака Турция и отново, както и преди век и половина, гледат на нея като на „болния човек на Европа“. Това състояние на нещата служи за отличен фон на по-нататъшното сближаване на Ердоган с Русия, която в Евросъюза също недолюбват по причините, заради които и Турция – ограничаването на гражданските свободи, преследването на медиите и не съвсем адекватната външна политика.

Затова именно срещата в Санкт Петербург не изненада никого на Запад. Представителите на НАТО даже не можаха да се изкажат разбираемо по този повод, пояснявайки, че макар Турция да е важен съюзник на Алианса, „ние нямаме специален коментар във връзка със срещата“. От Държавния департамент на САЩ и по-рано подчертаха, че визитата на Ердоган в Русия няма да се отрази по никакъв начин на отношенията между Вашингтон и Анкара. По думите на говорителката на Държавния департамент Елизабет Трюдо Русия и Турция са „суверенни държави“, които имат своите международни отношения: тези страни имат „общи цели“, включително борбата с „Ислямска държава“ (дейността й е забранена в Руската федерация) и работата в Международната група за поддръжка на Сирия.

Въпреки това за разлика от официалните представители на заинтересованите страни, които са обречени на политкоректност, страничните наблюдатели не пропуснаха да отбележат, че по-нататъшното сближаване на Русия и Турция може сериозно да отслаби Запада и да намали стабилността в зоната на НАТО. Както написаха в статия за National Interest бившият премиер на Грузия и настоящ посланик на републиката в североатлантическия алианс Григол Мгалоблишвили и специалистът по международна сигурност проф. Андрю Р. Новоу – благодарение на своята „антиамериканска платформа и опитите за преустройство на съществуващия световен ред“ Путин има своя аудитория сред гражданите на Турция и затова Западът е принуден да седи в обичайната си роля, като просто ограничава щетите. Според авторите и Путин, и Ердоган разбират, че сътрудничеството, а не антагонизмът, е най-добрият вариант за тях, но за Запада това партньорство е допълнително предизвикателство.

Най-малкото поне пред обществото представителите на НАТО са принудени да прикриват недоволството си под добро изражение, въпреки че в Алианса се притесняват от руско-турския съюз. Според източници от Североатлантическия блок там все още не разбират какво да правят с член на Алианса, който постепенно се превръща в ислямска държава, провежда репресии в собствената си страна и отгоре на всичкото сега и тясно дружи с Москва, анексирала част от територията на съседна държава и спонсорираща войната в Донбас.

В Санкт Петербург президентите се договориха (в допълнение към последвалото решение да се възобновят чартърните полети на руските авиокомпании в Турция и в замяна на това в Русия да бъдат допуснати турски строителни предприемачи) да реанимират проекта „Турски поток“.

„Ще предприемем необходимите стъпки, за да обезпечим доставката на руски газ в Европа по този газопровод“, каза Ердоган.

Путин от своя страна отбеляза, че строителството на първата тръба за нуждите на Турция „въобще не може да бъде подлагано на никакво съмнение и може да бъде реализирано в най-скоро време“. Що се отнася до втората – за транзит, то тук Русия чака да получи гаранции от Еврокомисията за целесъобразността на маршрута.

По-рано обаче европейските чиновници вече показаха нежеланието си по отношение на замразения в края на миналата година проект. Според тях с помощта на „Турски поток“ Русия първо ще намали ролята на Украйна като страна, която транзитира газ, и второ – ще направи неизгодни алтернативните доставки на гориво от Каспийския регион (става дума за азербайджанския и тюркменския газ). По този начин зависимостта на Европа от „Газпром“ само ще нараства.

Перспективите за „Турски поток“ предизвикват у по-разумните експерти закономерни съмнения. Аргументирайки своите съображения, те говорят за нестабилността на политическото положение в самата Турция, за продължаващата икономическа криза и ниските цени на газа. Прави се следният извод: и Москва, и Анкара в момента са по-заинтересовани от политическите декларации, отколкото от реалната реализация на глобалните проекти, за които и на двете страни не достига елементарна сигурност.

Според руския анализатор, партньор на компанията RusEnergy Михаил Крутихин, „Турски поток“ е пресъхнал много преди скандала за сваления „Су-24“.

„Газпром“ не прави нищо по този проект още от декември 2014 г. - казва Крутихин. - Тръбите лежат в България, машините за полагането им са освободени, неустойките са платени. Всичко трябва да започне от нулата. Единственото, което беше направено до официалното спиране на проекта, е огромната инфраструктура, построена в Русия. И тя вече погълна 17 милиарда рубли. Смисълът на проекта е неясен: на Турция й е все едно, тя си има договори с „Газпром“, така и така ще си получава газ, а ако й трябва повече – по-целесъобразно е да построи третата тръба на „Син поток“.

Покрай декларативния характер на договореностите по най-сериозните икономически въпроси (предполага се, че всички туристи ще се върнат в Анталия), напрежение предизвиква и фактът, че двете страни както и преди са разделени от фигурата на сирийския президент Башар Асад, който ревностно подкрепя Русия, готова да разположи войски в Близкия изток, включително за постоянно, но против когото не по-малко ревностно стои Турция. Как Анкара и Москва ще координират своите действия в Сирия при такава поляризация на възгледите, изглежда досега не е решено, като не са изключени и епизоди, аналогични на онзи, който вече веднъж развали отношенията им.

Въпреки това тези разумни доводи не смущават патриотично настроените руски анализатори. Според известния журналист и експерт по ислямския свят Максим Шевченко „Турция и Русия могат да бъдат двете глави на византийския орел“.

„Ако се получи диалог между християнските и ислямските наследници на Византия, няма да им е тясно - разсъждава Шевченко. - Така мистично, те ще представляват двете глави на двуглавия императорски орел. Ако Турция и Русия се договорят помежду си, възможно е това да върне загубената цялост на истинското византийско наследство“.

Но освен, че в прогнозите на Шевченко има твърде много „ако“, трябва да имаме предвид, че в нарисуваната от него концепция няма място за Гърция, която, да си го кажем честно, е съвременният наследник на Византия до степен, че дори и днес гърците наричат Истанбул Константинопол. В момента Путин е много популярен в Гърция, но продължаващото сближаване с Ердоган спокойно може да обърне Атина отново на Запад.

И въпреки всичко вече е очевидно, че нито симпатиите на гърците, нито различните гледни точки към ситуацията в Сирия, нито проблемите в съвместните газови проекти, няма да спрат руско-турския алианс – в съществуващата днес ситуация те просто са обречени на приятелство. Защото здравият човек никога няма да разбере болния, но двама пациенти винаги ще намерят допирни точки.

----

* Анализът на руския журналист Пьотр Бологов е публикуван в независимото интернет списание „Спектр.Пресс“, откъдето го препечатваме.