“Европа унижава Турция”, заявява Мевлют Чавушоглу в пространно интервю за най-тиражния германски всекидневник “Билд”.
Месец след опита за преврат турският външен министър е приел в служебната си вила в Анкара журналиста Паул Ронцхаймер, който отразява за „Билд” събитията в южната ни съседка.
Предлагаме ви с незначителни съкращения разговора, по време на който Ронцхаймер не спестява нито един от парещите въпроси – отношенията на Анкара със Запада, с Русия и НАТО, масовите уволнения и арести в Турция.

- Господин министър, след опита за преврат ЕС остро критикува политиката на Турция. Вие пък обвинявате европейски политици в “радикален расизъм”. Това краят на отношенията ли е?

- Повече от всяка друга страна ние положихме неимоверни усилия да изпълним условията за членство в ЕС. Но това, което сега получаваме от някои от ЕС, са предимно заплахи, обиди и тотална блокада. Питам се с какво се провинихме? Защо е тази враждебност спрямо Турция? Погледнете споразуменията за бежанците. Налице са договори, при които ясно е посочено, че през октомври се премахват визите за турски граждани. (Брюксел обеща безвизов режим, само ако Анкара изпълни 79 условия, това още не е факт- б.р.) И когато аз обръщам внимание върху тези договори, изведнъж мнозина реагират раздразнително. Но не е възможно от наша страна да бъде осъществено всичко, което е добро за ЕС, а Турция да не получи нищо в замяна.

- Ако след октомври визовият режим не бъде премахнат, означава ли това, че наесен отново стотици хиляди бежанци ще поемат от Турция към Европа?

- Не искам да говоря за най-лошия вариант, разговорите с ЕС продължават. Но едно е ясно – или едновременно прилагаме всички договори, или ги слагаме настрана. За мен е разочарование, когато ни критикуват, че сме настоявали да получим обещаната (от ЕС) подкрепа от 3 милиарда евро. Та тези пари не са за нас, а за бежанците! В сравнение с други държави Турция носи най-голямата тежест. Изразходвахме 25 милиарда долара. Но от ЕС чуваме единствено: “Ние сме босовете и така ще стане!” Така не може, този манталитет е погрешен.

- Но смъртното наказание, което вие навярно отново ще въведете, противоречи на принципите на ЕС.

- В Европа се държат така, като че ли вече сме въвели смъртното наказание. Има такъв призив от страна на хората и това е разбираемо. Това беше най-кървавият опит за преврат в историята на Турция. Хора бяха газени от танкове, обстрелваха ги от самолети, парламентът беше бомбардиран. Не можем да игнорираме подобен призив и сме длъжни да дебатираме в парламента. Ние не искаме да взимаме решения по такива важни въпроси, изхождайки от мига, а трябва да ги обсъждаме спокойно по всички аспекти.

- Вие за въвеждането на смъртното наказание ли сте?

- Лично аз по принцип съм против. Навремето в Съвета на Европа винаги съм се изказвал срещу подобно наказание. Също по адрес на САЩ и Япония казвах, че трябва да отменят смъртното наказание. Сега обаче сред турския народ има голяма доза емоционалност и ние не можем просто да я игнорираме. Примерно и моята съпруга е за смъртно наказание. Тя е висшистка, работила е в публичния сектор. Но след като преживя този опит за преврат, тя казва: “Нужно ни е смъртно наказание.” Със съпругата и дъщеря ми говорихме спокойно за предимствата и недостатъците. Турският народ е травмиран. И точно това европейците не разбират. Те ни унижават, вместо да помогнат на Турция.

- По ваше мнение в какво сбърка ЕС?

- Получихме само лицемерни декларации, но не и истинска подкрепа. Населението ни се пита: “За какво са ни партньори, ако не сме заедно в беда?” Все едно е дали ти харесва правителството или не, дали си зад президента Ердоган или не. Трябваше обаче да има много по-ясни позиции срещу преврата, както и посещения на високо ниво в Турция. И когато нашите съотечественици се окачествяват в Австрия от канцлера [Кристиан} Керн като радикални, то това е тежко обвинение. Може би австрийското правителство по-скоро да се загрижи за неговите радикални граждани. Та нали не бяха австрийци с турско потекло, които навремето избираха [Йорг] Хайдер, а сега дадоха 49,9 на сто от гласовете си за един дясноекстремистки кандидат за президент (Норберт Хофер – б.р.).

- Критиката на ЕС е основно по повод чистките след проваления опит за преврат. Вие реагирахте с масови арести и уволнения.

- Вие не разбирате, колко опасна е терористичната организация на Фетхуллах Гюлен, която определено стои зад този преврат. (В действителност само Турция е обявила за терористично движението „Хизмет“ - б.р.) От 40 години систематично се подкопават правосъдието, полицията и войската. Това се отнася и до моето министерство. През миналите години 300 до 400 привърженици на тази групировка са назначени, след като преди това са купили въпросниците и то без да знаят и един чужд език. Що се отнася до уволненията – след обединението на Германия бяха уволнени над 150 000 души, тъй като бяха заподозрени, че са близки до Съветския съюз. (Това абсолютно не е вярно. Въведена беше единствено забрана бивши служители на тайната полиция на ГДР - Щази, да заемат държавни постове – б.р.) Ние сме длъжни да предприемаме тези мерки, за да няма отново опит за преврат. Тази опасност все още съществува.

- А защо бяха арестувани толкова много журналисти?

- Те могат ли да бъдат недосегаеми, защото са журналисти? Някои от тях следваха указанията на терористичната организация на Гюлен, провалиха живота на много хора, а сега подкрепяха и преврата. Какво общо има със свободата на печата, когато един журналист същевременно е член на терористична организация? Има много журналисти и медии, които критикуват правителството и то всеки ден. Те са свободни по отношение на репортажите си. Но когато ставаше дума за пуча, те демонстрираха ясна позиция. Отразяването в медиите в Германия, също и във вашия вестник "Билд", е направлявано в една посока, която няма нищо общо с реалността в Турция.

- Кой ни е направлявал?

- Това трябва да знаете вие!  Но не може да е съвпадение, че германски медии със съвсем различна политическа ориентация по отношение на Турция подбират едни и същи думи, една и съща реторика. Това е манипулация и дезинформация на германския народ.

- Вие настоявате да ви предадем привърженици на Гюлен в Германия. За колко души става въпрос и в какво ги обвинявате?

- Напоследъки и други привърженици на тази терористична организация се установиха в Германия. Скоро ще узнаем точния им брой и ще поискаме предаването им. Скептичен съм обаче, че Германия ще удовлетвори искането ни.

- Вие сте разочарован от ЕС, същевременно вкарвате в играта нови "съюзи за сигурност". Турция ще излезе ли от НАТО?

- За излизане от НАТО заговориха антитурски кръгове, не и ние. Ние сме един от най-големите подръжници на НАТО. Ясно е обаче, че при купуване и продаване на оръжейни системи сме длъжни да си сътрудничим и с други партньори. Има партньори от НАТО, които ни отказват продажба на системи за противъздушна отбрана или обмен на информация. Ние действаме от гледна точка на нашата национална сигурност.

- След свалянето на руския бомбардировач отново изграждате отношения с Русия. Какво е общото при факта, че Путин подкрепя Асад, а вие - опозицията?

- В миналото Русия и Турция винаги са поддържали добри отношения, сега тръгваме от там. Това е съвсем нормална многопосочна външна политика. Що се отнася до сирийския въпрос, естествено е, че има различия. Ние сме убедени, че заедно трябва да водим битката срещу «Даеш» и това да не е насочено срещу конструктивната опозиция.

Преводът на интерюто е на Клуб Z.