Ирина Бокова е единственият кандидат, който отговаря на изискването за ротация и който може да пробие стъкления таван в ООН, като стане първата жена, която да я оглави.

Това пише в статия в изданието EurActive Дик Рош - бивш министър на Ирландия по европейските въпроси. В момента той е високопоставен политик от партията "Фиана Фойл".

Полът в никакъв случай не е единственият "коз" в ръката на Бокова, смята Рош. Тя е с много по-силна биография от другите кандидати, които отговарят на условието за ротация.

Жизненият опит на българката протяга мост между Изтока и Запада. Дик Рош припомня, че тя е учила в Москва, а след това - в САЩ. Критиците - особено тези, които подкрепят друг български политик, който не успя да спечели българската кандидатура - искат вниманието да бъде фокусирано върху миналото. Те правят опит за създаване на представа за Бокова като на "кандидат на Путин", но пропускат да се позоват на последния.

"Другият български политик" всъщност е еврокомисарят Кристалина Георгиева. Това е отбелязано в скоби в друг абзац на статията.

Същата група също така обръща голямо внимание на произхода на фамилията на Бокова. Те пренебрегват факта, че тя не е по-различна от тази на милиони европейци, родени преди Берлинската стена да падне, и не забелязват нейното собствено развитие. Тези хора също така забравят да споменат смелостта, уменията и упоритостта, които българската кандидатка демонстрира, когато защитава влизането на страната си в ЕС и НАТО. Това става в момент, когато много хора в България са имали определено смесени чувства и по двата въпроса.

Бокова е показала способността си за печелене на гласове на нивото на ООН, като е избрана за генерален директор на ЮНЕСКО, изтъква Дик Рош. В рамките на тази организация тя е имала реформаторско присъствие. В ЮНЕСКО тя е показала значителни умения при работа с чувствителни политически въпроси. Способността й да лавира в сложни политически минни полета е проличала в отношението й към много трънливи въпроси, възникващи от богатото наследство на Близкия изток. Боравенето й с противоречията, които изникнаха с класификацията на Стената на плача в Ерусалим, е пример в това отношение.

Дипломатическите умения Бокова предотвратиха въвличането на ЮНЕСКО в политически спорове. Деликатните й действия по въпроса бяха признати от израелския Кнесет. Израелските и американските еврейски лидери също признаха работата на Бокова за борба с антисемитизма и насърчаването от нейна страна на образованието за Холокоста.

През 2015 г. центърът "Симон Визентал" за издирване на нацистки военнопрестъпници награди Бокова с годишната си награда. По ирония на съдбата, поради това признание - или може би заради него - е налице непочиващ на действителността опит за "обвиняване" на Бокова за успешната кампания през 201 1г. от страна на Палестинската власт за приемане в ЮНЕСКО. Това е въпрос за радикалната десница в САЩ, смята Дик Рош. За него няма съмнение, че разпространителите на мита се надяват, че стореното от тях може да доведе до вето от страна на САЩ на Бокова.

Бокова спечели и международно признание за прямата си кампания срещу унищожаването на обекти на културното наследство в Ирак, Сирия и Мали. Тя фокусира ЮНЕСКО върху въпросите, свързани с демократичните ценности като свободата на изразяване и сигурността на журналистите. Това са все неща, за които организацията е мълчала в миналото.

[[nid:34299]]

Но Бокова е изправена пред най-трудната надпревара от всички, стремящи се да станат генерален секретар, твърди Дик Рош. Като за фаворит в началото това не е необичайно.

Въпросът няма нищо общо с нещо, което тя е направила или не е направил. По-скоро, както бе споменато, голяма част от това се поражда от разочарованата амбиция на друг български политик (Кристалина Георгиева).

Вместо да се поддаде на водената - на моменти горчива, кампания или да реагира, надпреварата показа други качества, които Бокова притежава. Това са тихо достойнство при натиск, способност да понася удари и характер. Тези три качества са необходими на най-високопоставения дипломат в света, смята авторът.

Резултатът от неофициалните одобрения през юли и август не е толкова решаващ, тъй като някои може и да се надяваха,че в ход ще бъдат "по-отворени" нови процедури. На първия вот Ирина Бокова завърши трета, но на втория отиде на пето място.

Ще има допълнително "окастряне" на списъка преди постоянните членове на Съвета за сигурност, и П5, стигнат до сериозни пазарлъци. Търсенето сред цялото множество от „надпреварващи се“, докато крайното гласуване все предстои,единственото сигурно нещо е, че понякога изнервящи надпревари са доказали, че Ирина Бокова е кандидатът, който отговаря най-добре на всички очевидни условия за успех, завършва Дик Рош.