В мрачния сатиричен роман на Мишел Уелбек "Подчинение" френското политическо устройство се обръща с главата надолу след шокиращото преизбиране през 2017 г. на Франсоа Оланд - най-непопулярния президент, който страната някога е имала.

"Във Франция се установи странно потискащо настроение, нещо като задушаващо отчаяние, всеобхватно, но пробивано от проблясъци на бунт"1, пише Уелбек в бестселъра си от 2015 г.

Девет месеца преди истинските френски избиратели да отидат да гласуват, тази унила картина - или някои нейни варианти - вече не изглеждат толкова необичайни.

На 62-годишния Оланд вероятно няма да му се удаде да бъде преизбран. Но перспективите му да бъде издигнат за кандидат на социалистите остават големи въпреки катастрофално ниския му рейтинг, който се колебае около 15 на сто.

След серията ужасяващи атентати във Франция, които поставиха сигурността в центъра на кампанията, големи са и шансовете негов главен съперник да бъде 61-годишният Никола Саркози - човекът, който беше най-непопулярният съвременен лидер във Франция, преди Оланд да го победи през 2012 г. и да изземе тази роля.

Така че следващите избори във Франция могат да бъдат сведени до избора между двама провалили се президенти, на които мнозинството френски избиратели гледат с презрение, и Марин льо Пен - лидерката на крайнодесния Национален фронт.

"Това ще бъдат избори с елиминиране, - казва Тома Геноле, политолог и съосновател на консултантската компания Vox Politica. - Изборът пред френските гласоподаватели ще бъде: кого мразиш най-малко?"

Проучване на Ifop от миналия месец зададе въпрос на френските избиратели кого не биха искали да видят избран догодина при каквито и да било обстоятелства. Оланд излезе начело със 73 на сто. Саркози и Льо Пен не бяха много по-назад - съответно с 66 и 63.

Отчуждение

Може би единственото сигурно в подобна надпревара е, че Льо Пен, чиято партия има голяма преднина пред социалистите на Оланд и партия "Републиканците" на Саркози в проучванията, ще стигне до втория тур.

Очакванията са Оланд, ако се кандидатира, да не постигне това. Но ако той се изправи срещу Саркози на първия тур и ако Франсоа Байру - лидерът на центристкото Демократично движение, се включи в надпреварата, тогава за него има искрица надежда.

Шансовете на Льо Пен да победи на втория тур се смятат за много слаби. Но антипатията и към Оланд, и към Саркози прави трудно да се изключи напълно победа на Льо Пен.

За Марин льо Пен е почти сигурно само, че ще отиде на втори тур.

За разлика от 2002 г., когато избирателите на социалистите си затвориха очите и подкрепиха центристкия кандидат Жак Ширак на втория тур, за да спрат Жан-Мари - баща на Марин льо Пен, стремежът към нарушаването на партийната линия, за да бъде подкрепен Оланд или Саркози, ще бъде доста по-ограничен - донякъде защото в продължение на няколко години Марин смекчаваше облика на Националния фронт.

"Ако изборите се провеждат днес, тя няма да има шанс, - казва Доминик Моази, старши съветник във Френския институт за международни отношения (ФИМО). - Но ако те стават в контекста на нови терористични атаки, не можете да изключите този сценарий."

Без значение кой ще бъде победител, изборът между трима крайно непопулярни кандидати може да задълбочи усещането за отчуждение във Франция, като бъде подхранено унинието от сорта на онова, което Уелбек описва в книгата си.

Франция не е единствената страна, където избирателите нямат голям избор.

Предизборната кампания в САЩ се разиграва по подобен маниер, като и демократката Хилъри Клинтън, и републиканецът Доналд Тръмп са силно недолюбвани от голяма част от гласуващото население в САЩ.

В Германия, където ще има избори през есента на 2017 г., избирателите може би усещат, че нямат голям избор, освен да дадат на Ангела Меркел четвърти мандат, въпреки дълбоките съмнения за нейния подход към бежанската криза в Европа. Там просто няма привлекателни алтернативи.

Но ситуацията във Франция е изключителна, защото страната изпитва отчаяна нужда от нови идеи и ръководство, за да се отърси от икономическите трудности и спираловидната криза в доверието.

Жюпе и Макрон

Вдясно алтернатива на Саркози е Ален Жюпе, 70-годишният бивш премиер, външен и военен министър.

Проучванията показват, че Жюпе ще има по-лек път към президентството. И въпреки че около него няма нищо "ново", той се радва на по-голяма подкрепа от консервативния си конкурент. 58 на сто от французите казват, че биха го приели като президент, сочи проучването на Ifop.

Но последните атентати - масовото убийство на крайбрежната улица в Ница и прерязването на гърлото на католически свещеник в църква край Руан - изместиха фокуса към сигурността, имиграцията и националната идентичност. Това са теми, които са в полза на Саркози, който някога бе твърдолинеен като вътрешен министър.

Саркози повишава рейтинга си, а одобрението към Жюпе, който в продължение на месеци бе смятан за фаворит, спада, докато наближават ноемврийските първични избори, на които ще бъде определен кандидатът на центристите. Който спечели тези избори, ще бъде фаворит за следващ президент на Франция.

Атентатите подкопават и амбициите на Еманюел Макрон - 38-годишния министър на икономиката и бивш инвестиционен банкер, който се позиционира като лява алтернатива на Оланд с обещания за икономическо обновление.

След като преди няколко месеца той бе политическа сензация, сега френските медии се питат дали неговата политическа формация движение - "Напред", не трябва да бъде преименувана на "Спряло". (На френски език е игра на думи - названията са съответно En Marche En Panne - б.р.).

"При сегашното положение хората искат опитен главнокомандващ и това не е Макрон", казва Жером Фурке от Ifop.

Това означава, че догодина френските избиратели с голяма вероятност ще се изправят пред избор, който ще удовлетворява малцина.

Във въображаемия свят на Уелбек разочарованието от преизбирането на Оланд води до възхода на мюсюлмански кандидат, който побеждава Марин льо Пен през 2022 г. и въвежда шериата и многоженството във Франция.

Това няма как да стане. Но ако вотът през 2017 г. бъде такъв, какъвто сега изглежда възможен, това няма да бъде добре за Франция или за Европа, където лидерите все по-трудно вдъхновяват гражданите.

-----

1Преводът е на Александра Велева.

* Авторът е специален кореспондент за Европа на Ройтерс, откъдето препечатваме коментара.

---------------

Президентът на Франция Франсоа Оланд заяви, че би искал отново да издигне своята кандидатура за поста на държавен глава през 2017 г., но ще направи това, само при възможност за победа, пише “Взгляд“ на 19 август. Такова мнение президентът е изразил пред авторите на книгата „Лични беседи с президента“ (Conversations privees avec le president), журналистите Антоан Андре и Карим Расули.

„Знам какво представляват годините, проведени без личен живот. Но имам желание. Това е моя лична склонност“, подчертава пред авторите на книгата Оланд, говорейки за плановете си за предстоящите президентски избори.