Защо сръбски, а не български фестивал, е в Топ 10 на Европа

Преди 4 месеца британският ежеденик „Гардиън“ публикува за не знам коя поредна година списъка си с десетте най-добри джаз фестивали в Европа. Тук, разбира се бяха Монтрьо, North Sea в Ротердам, фестивали във Франция, Англия, Ирландия, Италия, Испания и – о, изненада – в Украйна, но не и в България. Най-близко до нас от фестивалите в Топ 10 е този в Ниш, наречен „Нишвил“, защото за четири дни третият по големина сръбски град се превръща в нещо като Нашвил – столицата на кънри музиката, но и за джаза (и не само, но най-вече).

Който е бил там между 11 и 14 август, знае защо „Нишвил“ е в десетката, а нито едно подобно събитие у нас не е. Мащабите са несравними – къде тук ще намерите фестивал с 11 сцени, 110 концерта и 660 артисти, покриващи жанрово разнообразие от сръбския фолк (но не чалга) на Биляна Кръстич, през китайския джаз на „Голдън Буда Джазбенд“, до папъра саксофонист Совето Кинч?

Освен, че в „Нишвил“ сцените са 11 и повечето са безплатни, главната сред тях всъщност се състои от две отделни сцени (наречени Земя и Небе), отстоящи на 5 метра разстояние. Това спестява доста време, защото докато на едната главна сцена примерно Ал ди Меола сипе изящен порой от акустични ноти за радост на публиката, на другата Васко Кръпката и „Подуене блус бенд“ дискретно подреждат инструменти и техника, за да започнат концерта си не повече от 5 минути, след като Ди Меола приключи с бисовете.

Понякога, особено към края на някои концерти, се случва докато артистът пее от „Земята“, повечето публика вече да се е скупчила пред „Небето“, защото всеки зрител иска да си осигури по-добро място за следващия изпълнител. Но при най-добрите публиката е навсякъде – и на двете карета столове пред сцената, и на трите трибуни – централна и две странични (с общо над 4 000 седящи места) и навъсякъде от голямата поляна.

А цените не са високи – набор от билети за четирите дни на целия фестивал можеше да се вземе за 25 евро, а входът за една вечер на главната сцена бе 10 евро. Срещу тази сума всеки получи възможност да види по 6 състава на вечер, като обикновено два, понякога три или четири от тях на много високо световно ниво. Билетите за главната сцена (Земята и Небето) осигуряваха достъп и до Среднощната Джазденс сцена, която тази година не беше безплатна.

Последните два дни (по-скоро нощи, а „Нишвил“ би могъл да се нарече и „Нощвил“, защото големите концерти приключваха между 2 и 3 часа след полунощ, но музика ехтеше до зори) предложиха няколко отлични шоута и две, които спокойно мога да причисля към незабравимите. Сред отличниците бе квартетът на един от най-добрите холандски саксофонисти – Юри Хонинг (Нидерландия не е само Канди Дълфър), с дискография от над 40 албума.

Много приятна, динамична, заразителна и изобретатилна бе и програмата на френското трио на Реми Паносян.

Предишната вечер друг квартет на саксофонист събра огромна публика и напълно я завладя с виртуаозни и емоционални изпълнения. Бил Еванс избухва на световната джаз сцена едва 21-годишен, когато е поканен да свири в групата на самия Майлс Дейвис. Работил е и с артисти като Хърби Хенкок, Джон Маклафлин, Уили Нелсън, Мик Джагър, Иън Андерсън, Ранди Брекър, Медески, Мартин & Уд и блусрок легендите „Олман брадърс бенд“, които представи с едно изпълнение. Сериозен принос в завлядаването на публиката имаше и китаристът Брайън Бекър с оригиналните си, старателно изградени сола, кулминиращи в шеметни импровизации с рок бруталност.

Домакините бяха запазили най-доброто за най-накрая: Джос Стоун. При 29-годишната ветеранка с вече 15-годишна кариера в музиката, номинации и награди Грами, Господ е бил особено щедър. Дал й е глас и талант, без изобщо да пести. Освен това Джос е красива като рисунка на Луис Ройо. Оживялата фентъзи принцеса владее напълно способността да омагьосва публиката – със соул или реге – и сладки приказки. По средата на концертна се зарече публично, че догодина по същото време отново ще бъде в Ниш. По-добър финал едва ли беше възможен.

Площад Славейков