Ad Config - Website header

 

Article_top

„Кудоглу“ наричаха пловдивчани най-красивия от тютюневите складове, изгорели тази събота. Пламнали следобеда, сградите озаряваха центъра на Пловдив цяла нощ. Красивата им осанка, олющена през годините, отгледала мъхове, лишеи, храсти и дори дървета по смъкналия се от колелото на времето покрив, грейна ослепително за последно – да ни остави поне този спомен от изящното си и бляскаво минало. За часове огънят превърна в пепел гръмкия им статут „паметници на културата“, даден като специална протекция от държавата. Лепта на милосърдие, прикрита зад коравосърдечие.  

Какво е Кудоглу? Кой е Кудоглу, се запитаха мнозина, загледани в огъня. Оказа се един добър човек, направил толкова, колкото братята Евлоги и Христо Георгиеви – но нямал техния късмет.

Димитър Петров Кудоглу, 1886 г.

Димитър Кудоглу е българин, роден в гръцкото село Малко Габрово. Негови били навремето изгорелите днес тютюневи складове в близост до Централна гара. Построил ги, а по-късно ги дарил на Пловдив – за да финансират с наема от тях „за вечни времена“ основания от него Дом на благотворителността и народното здраве „Димитър Кудоглу“. Болницата била съборена от местната община през 1973 г., за да бъде разширена пощата в центъра на града, а складовете отдавна не са общински, продавани от ръка на ръка… та да стигнат до огъня в събота, в края на „вечните времена“, непредвиден от мъртвия отдавна меценат.

Димитър Кудоглу бил едър тютюнотърговец, със седалище на дейността си в Ксанти. През 1903 г. напуснал гръцкото градче и се заселил в големия център на търговията с тютюн по онова време – Дрезден, Германия.

Домът на семейство Кудоглу в Дрезден.

Кудоглу не забравил корените си и през 1908–1909 г. приспособил своя сграда в родното си село за амбулатория и аптека. Подарил родната си къща за училище. Подпомагал със средства бежанците, дошли в Пловдив след Балканската война. През Първата световна война открил в града под тепетата 11 трапезарии за бедни. Финансирал старопиталища, благотворителни, културни, просветни, спортни юношески дружества, различни комисии, комитети, църкви, манастири, студенти, ученици, бедни и болни. Още през 1920 г. той внесъл 100 000 лв. в Българската академия на науките, с които основали фонд на негово име за награди и за издаване на книги. Дал 80 000 лв. за фонда на поета Иван Вазов и 100 000 лв. за Цанко Церковски.

Изразходваните от него средства за благотворителност надхвърлили 3 милиона лева, когато в ума му се оформила идеята за него по-голямо: да създаде център за борба с най-опасните по онова време болести, на първо място с туберкулозата. И го направил – издигнал масивна четириетажна сграда в центъра на Пловдив (на стойност тогава 5 милиона лв.) и два тютюневи склада на ул. „Иван Вазов“ (15 милиона лв.), като наемът от 800 000 лв. разпоредил да се внася ежегодно за издръжка на Дома на благотворителността и народното здраве. Министър-председателят Андрей Ляпчев внесъл в ХХІ Народно събрание законопроект за новото болнично заведение. Във встъпителните си думи държавникът заявил:

„Мой дълг е пред Народното събрание да изкажа благодарността на правителството и на целия български народ към този добър човек… той в цялата си житейска дейност се е ръководил преди всичко от принципа, че създава с труда си блага и пести от спечеленото не толкоз за лични изгоди и разпиляване, колкото за обществената полза.“

Ефорията на Дома на благотворителността и народното здраве със своя благодетел в средата.

 

Домът на благотворителността и народното здраве бил открит на 8 ноември 1927 г., Димитровден. Димитър Кудоглу заявил в пресата, че предпочита скромно тържество, без шумотевици – но на откриването станал свидетел на величествена манифестация, разказва историкът Владимир Балчев. Пловдивчани посрещнали събитието с рядка сърдечност – целият град излязал в центъра на града, за да приветства дарителя – потокът от хора се проточил от църквата „Св. Димитър“ в Стария град до днешния площад „Централен“. По пътя на Кудоглу към новата болница се сипели цветя, улиците били огласяни от викове „ура“ на хиляди болни, които получили шанс да бъдат лекувани.

„Съжалявам, че не съм Рокфелер или Форд, за да облекча страданията на десетките бедни и злочести, които всекидневно късат сърцето ми със своите молби, та да се създадат радост, благоденствие и щастие в нашата хубава родина“, споделил дарителят.

Щастливи, хиляди пловдивчани излезли по улиците на града.
Пловдивчани приветстват благодетеля Кудоглу, излязал на бакона на Дома на благотворителността.

В този голям празник взели участие министър-председателят Ляпчев, директорът на народното здраве Кесяков, директорът на полицията Преславски, цялата местна власт начело с окръжния управител Димчев и кмета д-р Костов. След църковния обред на освещаването, извършен от епископ Харитон, речи държали председателят на Ефорията Недко Каблешков, министър-председателят Ляпчев и кметът на града, който обявил дарителя за почетен гражданин на Пловдив.

„Това е дар, който приживе правя на нашия многострадален народ, за да помогна за създаването на едно поколение здраво физически и нравствено, годно да твори морални и материални блага на нацията“,казва Димитър Кудоглу.

Речта си завършил с думите:

„Благодаря, благодаря милион пъти за честта, която ми правите. Никога няма да забравя симпатиите, що ми проявихте при освещаването на този Дом, който е ваш, който е Дом на целия български народ. Добивам нови сили за доброто на нашия народ. Силно вярвам, че и за България ще настанат по-радостни, по-светли и по-щастливи дни и че слънцето на свободата, правдата и истината ще изгрее върху всички краища на нашата хубава родна земя!“

С постановление на Министерски съвет от 4 октомври 1932 г. здравното заведение било освободено от мито и всякакви данъци и такси.

Цар Борис III и царица Йоана на посещение в Дома през 1940 г.
Димитър Кудолу и съпругата му на жп гарата.

За 17 години в Дома на благотворителността били регистрирани над 420 000 прегледа. Повечето от тях безплатни. Лекарите се борели да откриват навреме коварната „жълта гостенка“, а около една десета от пловдивчани били засегнати от сифилис.

Болничното заведение дало надежда на хиляди.

До нас са останали някои посвещения от книгата на посетителите на Дома. На 25 април 1930 г. Дора Габе написала:

„С чувство на благоговение пристъпих прага на тоя дом на човешкото дело и си излизам с по-голяма вяра в хората.“

Ето какво е оставила в книгата и Мара Белчева:

„Тази е първата стъпка към човещина, достойна да бъде възпяна от най-вещия поет.“

В продължиние на 20 години двата тютюневи склада осигурявали издръжката на Дома на благотворителността и народното здраве. Това било първото по рода си болнично заведение на Балканите. Оборудването му било с последните достижения на техниката.

Владимир Балчев разказва, че след смъртта на Кудоглу през 1940 г. бил разкрит последния му подарък за Пловдив – той завещал 500 000 лева за изграждянето на детски ясли за 50 деца. Вдовицата на благодетеля помолила българската царица Йоана лично да изпълни последната воля на съпруга й. Сградата била завършена и открита още следващата година. Осветил я бъдещият патриарх Кирил. Стойността на сградата и нейното обзавеждане била 1 милион лева. Яслите, наречени „Екатерина и Димитър Кудоглу“, се намирали на днешния пловдивски булевард „Васил Априлов”.

Шествие по улиците на Пловдив изпраща Димитър Кудоглу на погребението му.

Единадесет години след смъртта на Кудоглу – през 1951 г. – Домът на благотворителността и народното здраве е затворен с правителствен указ. А през 1973 г. местната власт решава да събори срадата, за да разширят пощата. Двата тютюневи склада, оставени за „вечни времена”, за да финансират болницата, били одържавени и продадени. И детските ясли днес вече не съществуват – с решение на общинския съвет от 2002 г. теренът е продаден на частна фирма. На това място днес се намира сградата, известна като „Копчето”.

Тютюневите складове на Димитър Кудоглу днес.

Димитър Кудоглу бил добър човек. Щедро споделял онова, което притежавал. Късало му се сърцето за бедните и сиротните. Имал голяма вяра в хората и в добруването на нашия народ. Надявал се да остави след себе си поколение, здраво физически и нравствено, годно да твори морални и материални блага на нацията… Богат човек. Мечтател. Къде са днес такива като него?

Площад Славейков

 

„Кудоглу“ наричаха пловдивчани най-красивия от тютюневите складове, изгорели тази събота. Пламнали следобеда, сградите озаряваха центъра на Пловдив цяла нощ. Красивата им осанка, олющена през годините, отгледала мъхове, лишеи, храсти и дори дървета по смъкналия се от колелото на времето покрив, грейна ослепително за последно – да ни остави поне този спомен от изящното си и бляскаво минало. За часове огънят превърна в пепел гръмкия им статут „паметници на културата“, даден като специална протекция от държавата. Лепта на милосърдие, прикрита зад коравосърдечие.  

Какво е Кудоглу? Кой е Кудоглу, се запитаха мнозина, загледани в огъня. Оказа се един добър човек, направил толкова, колкото братята Евлоги и Христо Георгиеви – но нямал техния късмет.

Димитър Петров Кудоглу, 1886 г.

Димитър Кудоглу е българин, роден в гръцкото село Малко Габрово. Негови били навремето изгорелите днес тютюневи складове в близост до Централна гара. Построил ги, а по-късно ги дарил на Пловдив – за да финансират с наема от тях „за вечни времена“ основания от него Дом на благотворителността и народното здраве „Димитър Кудоглу“. Болницата била съборена от местната община през 1973 г., за да бъде разширена пощата в центъра на града, а складовете отдавна не са общински, продавани от ръка на ръка… та да стигнат до огъня в събота, в края на „вечните времена“, непредвиден от мъртвия отдавна меценат.

Димитър Кудоглу бил едър тютюнотърговец, със седалище на дейността си в Ксанти. През 1903 г. напуснал гръцкото градче и се заселил в големия център на търговията с тютюн по онова време – Дрезден, Германия.

Домът на семейство Кудоглу в Дрезден.

Кудоглу не забравил корените си и през 1908–1909 г. приспособил своя сграда в родното си село за амбулатория и аптека. Подарил родната си къща за училище. Подпомагал със средства бежанците, дошли в Пловдив след Балканската война. През Първата световна война открил в града под тепетата 11 трапезарии за бедни. Финансирал старопиталища, благотворителни, културни, просветни, спортни юношески дружества, различни комисии, комитети, църкви, манастири, студенти, ученици, бедни и болни. Още през 1920 г. той внесъл 100 000 лв. в Българската академия на науките, с които основали фонд на негово име за награди и за издаване на книги. Дал 80 000 лв. за фонда на поета Иван Вазов и 100 000 лв. за Цанко Церковски.

Изразходваните от него средства за благотворителност надхвърлили 3 милиона лева, когато в ума му се оформила идеята за него по-голямо: да създаде център за борба с най-опасните по онова време болести, на първо място с туберкулозата. И го направил – издигнал масивна четириетажна сграда в центъра на Пловдив (на стойност тогава 5 милиона лв.) и два тютюневи склада на ул. „Иван Вазов“ (15 милиона лв.), като наемът от 800 000 лв. разпоредил да се внася ежегодно за издръжка на Дома на благотворителността и народното здраве. Министър-председателят Андрей Ляпчев внесъл в ХХІ Народно събрание законопроект за новото болнично заведение. Във встъпителните си думи държавникът заявил:

„Мой дълг е пред Народното събрание да изкажа благодарността на правителството и на целия български народ към този добър човек… той в цялата си житейска дейност се е ръководил преди всичко от принципа, че създава с труда си блага и пести от спечеленото не толкоз за лични изгоди и разпиляване, колкото за обществената полза.“

Ефорията на Дома на благотворителността и народното здраве със своя благодетел в средата.

 

Домът на благотворителността и народното здраве бил открит на 8 ноември 1927 г., Димитровден. Димитър Кудоглу заявил в пресата, че предпочита скромно тържество, без шумотевици – но на откриването станал свидетел на величествена манифестация, разказва историкът Владимир Балчев. Пловдивчани посрещнали събитието с рядка сърдечност – целият град излязал в центъра на града, за да приветства дарителя – потокът от хора се проточил от църквата „Св. Димитър“ в Стария град до днешния площад „Централен“. По пътя на Кудоглу към новата болница се сипели цветя, улиците били огласяни от викове „ура“ на хиляди болни, които получили шанс да бъдат лекувани.

„Съжалявам, че не съм Рокфелер или Форд, за да облекча страданията на десетките бедни и злочести, които всекидневно късат сърцето ми със своите молби, та да се създадат радост, благоденствие и щастие в нашата хубава родина“, споделил дарителят.

Щастливи, хиляди пловдивчани излезли по улиците на града.
Пловдивчани приветстват благодетеля Кудоглу, излязал на бакона на Дома на благотворителността.

В този голям празник взели участие министър-председателят Ляпчев, директорът на народното здраве Кесяков, директорът на полицията Преславски, цялата местна власт начело с окръжния управител Димчев и кмета д-р Костов. След църковния обред на освещаването, извършен от епископ Харитон, речи държали председателят на Ефорията Недко Каблешков, министър-председателят Ляпчев и кметът на града, който обявил дарителя за почетен гражданин на Пловдив.

„Това е дар, който приживе правя на нашия многострадален народ, за да помогна за създаването на едно поколение здраво физически и нравствено, годно да твори морални и материални блага на нацията“,казва Димитър Кудоглу.

Речта си завършил с думите:

„Благодаря, благодаря милион пъти за честта, която ми правите. Никога няма да забравя симпатиите, що ми проявихте при освещаването на този Дом, който е ваш, който е Дом на целия български народ. Добивам нови сили за доброто на нашия народ. Силно вярвам, че и за България ще настанат по-радостни, по-светли и по-щастливи дни и че слънцето на свободата, правдата и истината ще изгрее върху всички краища на нашата хубава родна земя!“

С постановление на Министерски съвет от 4 октомври 1932 г. здравното заведение било освободено от мито и всякакви данъци и такси.

Цар Борис III и царица Йоана на посещение в Дома през 1940 г.
Димитър Кудолу и съпругата му на жп гарата.

За 17 години в Дома на благотворителността били регистрирани над 420 000 прегледа. Повечето от тях безплатни. Лекарите се борели да откриват навреме коварната „жълта гостенка“, а около една десета от пловдивчани били засегнати от сифилис.

Болничното заведение дало надежда на хиляди.

До нас са останали някои посвещения от книгата на посетителите на Дома. На 25 април 1930 г. Дора Габе написала:

„С чувство на благоговение пристъпих прага на тоя дом на човешкото дело и си излизам с по-голяма вяра в хората.“

Ето какво е оставила в книгата и Мара Белчева:

„Тази е първата стъпка към човещина, достойна да бъде възпяна от най-вещия поет.“

В продължиние на 20 години двата тютюневи склада осигурявали издръжката на Дома на благотворителността и народното здраве. Това било първото по рода си болнично заведение на Балканите. Оборудването му било с последните достижения на техниката.

Владимир Балчев разказва, че след смъртта на Кудоглу през 1940 г. бил разкрит последния му подарък за Пловдив – той завещал 500 000 лева за изграждянето на детски ясли за 50 деца. Вдовицата на благодетеля помолила българската царица Йоана лично да изпълни последната воля на съпруга й. Сградата била завършена и открита още следващата година. Осветил я бъдещият патриарх Кирил. Стойността на сградата и нейното обзавеждане била 1 милион лева. Яслите, наречени „Екатерина и Димитър Кудоглу“, се намирали на днешния пловдивски булевард „Васил Априлов”.

Шествие по улиците на Пловдив изпраща Димитър Кудоглу на погребението му.

Единадесет години след смъртта на Кудоглу – през 1951 г. – Домът на благотворителността и народното здраве е затворен с правителствен указ. А през 1973 г. местната власт решава да събори срадата, за да разширят пощата. Двата тютюневи склада, оставени за „вечни времена”, за да финансират болницата, били одържавени и продадени. И детските ясли днес вече не съществуват – с решение на общинския съвет от 2002 г. теренът е продаден на частна фирма. На това място днес се намира сградата, известна като „Копчето”.

Тютюневите складове на Димитър Кудоглу днес.

Димитър Кудоглу бил добър човек. Щедро споделял онова, което притежавал. Късало му се сърцето за бедните и сиротните. Имал голяма вяра в хората и в добруването на нашия народ. Надявал се да остави след себе си поколение, здраво физически и нравствено, годно да твори морални и материални блага на нацията… Богат човек. Мечтател. Къде са днес такива като него?

Площад Славейков

Коментари

Милен's picture
Милен
Милен

Милен

Няма ги, защото днешните ни богаташи са в голяма степен продукт на "червените куфарчета". Тяхната реабилитация минава именно през подобни жестове, но това е невъзможно за жалост - просто манталитетът на паразита е друг. Мотивацията на успелия с упорит труд коренно се различава от тази на изнасящия всичко в офшорки, който крие, че е богат, защото богатството му е откраднато. Когато у нас почнем да произвеждаме такива богаташи като Димитър Кудоглу, тогава и ще сме се "оправили". Засега - само Делян Пеевски, той ни "дарява" с медии :(
Krasimir Kabakciev's picture
Krasimir Kabakciev
Krasimir Kabakciev

Терминал 2 - или Терминал 1, за още по-евтино

Ало, нормалните хора! Изходът е един, и той се нарича Терминал 2. Или Терминал 1 - за още по-евтино!
YuraMAK YuraMAK's picture
YuraMAK YuraMAK
YuraMAK

Спам рассылка E-mail например

Всем привет! Вы еще не взяли курс? http://bit.ly/2p1YGxE
Идеальный метод да? ;) Я по нему 4740 рyблей имею!

<a href=http://bit.ly/2ob3Zxs><img>http://savepic.ru/13496108m.jpg</img></a>

Рассылка Email ссылочка

Good time ! You have not got taken a course? Http://bit.ly/2ob3Zxs
Clear method agree? :) I today 4740 I have a river!

Кино новинки тут

Приветствую всех! Тем, кто любит смотреть новинки кино 2017, то может быть пригодится онлайн кино театр, который я нашла недавно сама.

Больно нудно и долго занималась поисками, дабы не было рекламы и регистрации. Так что пользуйтесь, смотрите фильмы онлайн )) Админ, извини, если не сюда запостила. Всем успехов и хорошего настроения!

-------------------------

http://novinki-kino.com/films/multik/28414-smotret-professor-pochemushkin-onlayn.html
http://novinki-kino.com/films/serial/28413-smotret-professional-onlayn.html
http://novinki-kino.com/films/serial/28412-smotret-protivostoyanie-onlayn.html
http://novinki-kino.com/films/serial/28411-smotret-bandit-onlayn.html
http://novinki-kino.com/films/serial/28410-smotret-prostaya-zhizn-onlayn.html
http://novinki-kino.com/films/serial/28409-smotret-prosnemsya-vmeste-onlayn.html
http://novinki-kino.com/films/serial/28408-smotret-propavshiy-zhenih-onlayn.html
http://novinki-kino.com/films/28407-smotret-propavshaya-ekspediciya-onlayn.html
http://novinki-kino.com/films/28406-smotret-pro-krasnuyu-shapochku-onlayn.html
http://novinki-kino.com/films/serial/28405-smotret-proklyatyy-ray-onlayn.html
http://novinki-kino.com/films/serial/28404-smotret-proekt-zolotoy-glaz-onlayn.html
http://novinki-kino.com/films/serial/28403-smotret-provokator-onlayn.html
http://novinki-kino.com/films/serial/28456-smotret-rokovoe-nasledstvo-onlayn.html
http://novinki-kino.com/films/serial/28402-smotret-provincialka-onlayn.html
http://novinki-kino.com/films/serial/28401-smotret-dzhuna-onlayn.html


фильмы для взрослых 2016-2017
новинки кино 2017
новинки кино 2017 смотреть бесплатно в хорошем качестве hd 720
born in china 2016 смотреть
boyka 4 kino 2017
boyka undisputed 4 trailer first look clip 2016 mma fight смотреть
novinki kino
кино новинки 2017

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Как оценявате думите на Путин за славянската писменост?