Роб Грийнфийлд пътува 37 дни из Централна Америка, изминава 6170 км без пари, телефон, дори без конкретен маршрут и само с дрехите на гърба си. Той има една цел – да докаже, че хората са добри. И не се разочарова. Историята е описана в Ze.tt.

Това е онлайн издание на реномирания германски седмичник за политика и кулртура “Ди Цайт”. То тръгна м.г. и обхваща различни области – история, култура, наука, но и поучителни преживявания от всекидневието. Насочено е предимно към млади хора с афинитет към социалните платформи.

Роб Грийнфийлд е на 29 години, от Сан Диего, Калфорния, но изобщо не е наивен:

“Знам, че се случват много лоши неща. Мисля обаче, че добрите са много повече, отколкото ги представят медиите, които се съсредоточават предимно към насилия и трагедии.”

За да се убеди, че е прав, сам се поставя в трудно положение. Тръгва на пътешествие без пари и разчита на добрината на непознати хора. Той лети от родния си град Сан Диего за Панама сити. Полетът е единственото, което е платил – 160 долара за еднопосочен билет. Намерението му е да се връне пеша и когато има възможност, на автостоп от Панама в Сан Диего. Така той е трябвало да преживее 37 дни, разчитайки на добри хора.

Преживяното се е случило през 2014 г., но едва сега той качва документалния си филм No-Budget-Trip ("Пътешествие без пари") във фейсбук.

“Имах много снимков материал, но знаех, че и домакините ми снимаха. Първо изчаках да ми изпратят своите видео материали. След това трябваше да намеря също добри хора, които да извършат монтажа”, обяснява Роб закъснението.

6170 км от Панама до Сан Диего без багаж

Роб Грийнфийлд поема на странното си пътешествие само по сандали, шорти, фланелка, яке, шапка и паспорт. Той изминава 6170 км – от Панама сити до Сан Диего. Пресича общо 7 държави – Панама, Коста Рика, Никарагуа, Хондурас, Гватемала, Мексико и САЩ, докато стигне до Калифорния.

Първо се запознава в интернет с Димас Диас от Панама сити. Той го кани да нощува при него, заедно посещават и любимия на домакина бар.

Роб, който е завършил биология, работи и една седмица в биофермата на Елена Рос в Гватемала, познава я от предишно пътешествие из Индонезия. Там усвоява рецепти от домакинята си - готви кисело зеле,  участва в производството на бира от джиндифил, пече хляб. В замяна спи и се храни безплатно във фермата на Рос.

“Научих се на нещо много важно – колкото по-просто живея, толкова по-свободен се чувствам. Когато съм готов да съм от помощ на други, те ми отвръщат със същото”, споделя Роб.

Големите градове крият опасности

Въпреки това той е изпадал и в положение, когато се е замислял дали наистина може да разчита на непознати хора. Къпал се в езеро в Никарагуа. Излиза и вижда, че единствената му фланелка я няма. Мисли, че вятърът може да я е отвял и поема гол до кръста. По пътя среща човек, който носи в ръка фланелката му. Немерил я при спящ пияница, който я ползвал за въглавница и я измъкнал изпод главата му.

“Това беше странно, но и някак смешно. В друга ситуация обаче наистина изтръпнах”, разказва Роб.

Пътува на стоп до Гуадалахара, втория по големина град в Мексико. “Големите градове не са за скиталци, трудно е да ги напуснеш на стоп”, споделя Роб.

Той пристигнал в града с настъпването на нощта: “Беше ме страх да пренощувам на улицата, Гуадалахара е опасен град.”

Запитан дали все пак не вярва единствено на доброто у човека, Роб отговаря:

“Разбира се, че вярвам, но има места, където хора в беда биха могли да нападнат един янки, когото смятат за богат, а той в действителност нищичко си няма.”

Роб се отправя към автобусна спирка, където среща Офелия Коварубиас. Тя всъщност е шофьорка на автобус. Проявява съчувствие и го качва без билет, дори му купува сандвич и безалкохолно. Тогава Роб изпитва угризение – не използва ли добродушието на хората? Тръгнал е без пари, макар да има достатъчно и разчита други да му помагат. Сам се успокоява. Тръгнал е на мисия в търсене на доброто. А и мнозина, които е срещнал по време на пътешествието си, гледали на него като на вдъхновение. Разбрали, че е добре да даваш нещо без да искаш отплата. Да, той се е възползвал от човешката добрина на непознати, но е убеден, че не е използвач, когато моли някого за съвет или помощ. Точно обратното:

“Причината, че толкова много хора ми помогнаха е, че те не получиха нищо материално, а една човешка благодарност.”

Роб Грийнфийлдс сам е обърнал живота си към по-добро. Като студент той често се е напивал, хранел се е придимно в евтини закусвални. Това отдавна е минало. Сега той е гражданин, живеещ природосъобразно, готов е да подели с други всичко, което има. Житейската му философия е да бъдеш човек. Очаквай от другите добро, но винаги бъди готов сам да го сториш.

Миналата година е бил на 72-дневно пътешествие от Бразилия до Панама, написал е и книга за преживяното.

Роб Грийнфилд и единственото му притежание - неговите 111 най-необходими вещи.

Той влага всички приходи от филма си и от тази книга в неправителствени организации. През януари т.г. е продал малката си вила, която нарича колиба и е била единственото му жилище. Срещу получената сума от 10 000 долара е изградил 10 малки къщички за бездомници в Сан Диего. За себе си е запазил само 111 най-необходими вещи, предимно облекло и обувки.

Запитан как е могъл да се лиши от жилище и пари, отговорът му е:

“Ооо, влюбен съм, значи трябва да купя годежен пръстен! Ок, но бъди просто влюбен, защо ти е пръстен?”