Бездействието на Министерството на културата не е случайно и представлява мълчаливо, но съзнателно съучастие в умишленото унищожение на националната култура в полза на частни интереси. Това се посочва в открито писмо от Гражданската инициатива за опазване на културно-историческото наследство (ГИОКИН). Текстът е по повод изгорелите в събота тютюневи складове в Пловдив, но посочва, че те са само „поредното звено от организираното разрушаване на културно-историческото наследство на Третата българска държава“.

Организацията изброява още редица примери за „истинска катастрофа за материалното наследство на съвременна България“. Сред тях са продължаващото събаряне на Захарната фабрика в София, неизвестната съдба на Къщата с ягодите, състоянието на синагогата във Видин, безразборните разрушавания в историческия център на Варна, десетките паметници, оставени умишлено от собствениците си на саморазрушаване, както и отказът на Министерството на културата да обяви единствената сграда от световноизвестен съвременен архитект в България – Японския хотел на Кишо Курокава в София – за паметник на културата.

От ГИОКИН прогнозират още, че сега от ведомството на Вежди Рашидов ще назначат проверки и комисии, ще обещаят законодателни промени и т.н., но „след толкова неизпълнени обещания и предвид безпрецедентния темп на унищожаване на културното наследство в последните няколко години, думата на сегашното ръководство на Министерството на културата не заслужава доверие и единственият изход е неговата оставка“.

Поставя се и въпросът как точно Пловдив ще защити доверието и признанието, което му е гласувано с избора за Европейска столица на културата през 2019 г.

Предлагаме ви пълния текст на откритото писмо от ГИОКИН:

В събота разрушаването на културното наследство на Пловдив и на цяла България взе следващите си закономерни жертви – още четири склада от Тютюневия град, който е групов паметник на културата. И докато разрушенията на паметници на културата са вече очаквано следствие от бездействието на Министерството на културата, нарастващият темп на този процес добива мащабите на истинска катастрофа за материалното наследство на съвременна България.

Това събитие не е нито обикновен злополучен инцидент, нито просто един криминален акт на палеж. Това е поредното звено от организираното разрушаване на културно-историческото наследство на Третата българска държава. Достатъчно е да споменем сред стотиците такива примери продължаващото събаряне на Захарната фабрика в София, неизвестната съдба на Къщата с ягодите, състоянието на синагогата във Видин, безразборните разрушавания в историческия център на Варна, десетките паметници, оставени умишлено от собствениците си на саморазрушаване и не на последно място – отказа на Министерството на културата да обяви единствената сграда от световноизвестен съвременен архитект в България – Японския хотел на Кишо Курокава в София – за паметник на културата.

Само преди няколко месеца друг тютюнев склад на същата пловдивска улица беше криминално разрушен от собствениците си със съучастието на Община Пловдив. И ако беше логично да се очаква, че след този инцидент Министерството на културата и Общината ще осъзнаят, че Тютюневият град е застрашен и ще вземат мерки за опазване на останалото от него, то нищо такова не се случи. Поредните защитени паметници, които изчезнаха завинаги, показват, че бездействието на Министерството на културата не е случайно и представлява мълчаливо, но съзнателно съучастие в умишленото унищожение на националната култура в полза на частни интереси.

Специално в Пловдив разрушенията в Тютюневия град, наред с пошлите намеси на Пловдивския митрополит Николай в паметници на църковната архитектура, поставят въпроса как точно градът ще защити доверието и признанието, което му е гласувано с избора за Европейска столица на културата през 2019 г.

Вероятно, както десетки пъти през последните години, Министерството на културата ще назначи проверки и комисии и ще обещае законодателни инициативи за ефективна отговорност на собствениците на паметници на културата за тяхното опазване. Смятаме, че след толкова неизпълнени обещания и предвид безпрецедентния темп на унищожаване на културното наследство в последните няколко години, думата на сегашното ръководство на Министерството на културата не заслужава доверие и единственият изход е неговата оставка.

Площад Славейков