В исторически план Западът винаги е бил изправен пред заплаха и от Персийската, и от Руската империи. Персийската империя е била поддържана от експанзионистичните мечти на Дарий и Ксеркс, разбити само от гърците, предвождани от хора като Темистокъл. През ХХ век руските имперски стремежи под съветски меч се опитаха да завоюват и унизят Европа и да застрашат съществуването на американската цивилизация.

Днес персийците трансформираха своя геополитически императив в шиитски поход, чиято цел е шиитският полумесец да се простира от Персийския залив на юг до Средиземно море на северозапад. Руснаците нахлуват у своите съседи, докато се забъркват в авантюри в Близкия изток. От 2000 г. руската външна политика служи на доктрината "Путин", която е насочена преди всичко към вбиването на клин в НАТО, намаляването на западния ентусиазъм от системата срещу балистични ракети, впускането в насилническа дипломация с използването на енергетиката и използването на стария съветски метод за контрол върху оръжията и споразумения за тяхното намаляване с цел постигане на руските национални интереси.

Тази доктрина цели да утвърди руската регионална хегемония, като комбинира царската политика от XIX век със старата съветска стратегия за оправдаване на връщането към имперския път. Това е подкрепено от кампания за масова военна модернизация, включително в обновяването на ядрените оръжия, както се видя в руската военна кампания в Сирия. Нормално е следващата стъпка да бъде комбиниране на шиитския поход с амбициите на руската мечка - използването от Русия на военна база в Иран.

Ако бяха нормални времена, в които американски патриоти със светли очи контролират американската национална сигурност, това щеше да предизвика такава тревога, че щеше да превземе това, което минава за новини в медиите. Докато Иран не се стресна в понеделник, руски бойни самолети постоянно излитаха от военновъздушната база "Хамедан" в Западен Иран и сред тях бяха "Ту-22М3" - стратегически бомбардировач от времето на Студената война, Backfire по класификацията на НАТО, и изтребител "Су-34", по класификацията на НАТО Fullback. Това не само намали времето на руските полети с 60 на сто, но позволи на руските бойни самолети да носят повече полезен товар. Друго преимущество за тях бе способността да ударят американски обекти и персонал, ако искаха, и това даде още сила на руското рзузнаване. Това изпрати послание до региона и света, че голямата руска стратегия е трансформирането от пропагандата в първите години на Путин (игнорирана от много специалисти по Кремъл като излишен шум) до реалността на укрепването на властта на Путин.

Преобладава навикът, най-вече сред американските интелектуалци, да пренебрегват силата и амбициите на Русия. На човек му трябва само време, за да изучи руската и съветската военни истории, и решимост да се очисти от тези абсурди. Това е почти същото като това, че има хора, които не разбират опасното смесване на персийската главна стратегия с теологията на шиитските походи. Трябва също така да помним, че при руските военни мисии не се подбират жертвите, като често биват удряни цивилни и групите, подкрепяни от САЩ. "Хумън райтс уоч" наскоро обвини Русия, че използва запалителни бомби.

Руският Черноморски флот, съчетан с руските сухопътни сили в Сирия, подпомогнати от руски военни самолети в Иран извън него, създадоха съвсем нови сметки в Сирия. Макар това да не е добра новина за "Даеш" ("Ислямска държава" - б.р.), тя е лоша и за американските интереси в региона. Можем да разменим смъртоносната природа на "Даеш" срещу порочния експанзионистичен милитаризъм на Иран с руска подкрепа.

Човек не трябва да отделя това събитие от иранската ядрена сделка, от това, че Иран е спонсор номер 1 на тероризма, най-голямата заплаха за Израел, ключов играч в дестабилизирането на Ливан и главна движеща сила на "Хизбула". Този макиавелийски съюз е едно от най-обезпокоителните неща в международните дела през това десетилетие. Той бележи началото на взаимни имперски мечти на два потенциални неприятеля на САЩ.

-----

* Авторът е бивш американски дипломат. В момента е асистент по политическо управление в колежа "Рипън". Коментарът е публикуван във в. "Вашингтон таймс".