Съмнявам се, че този кръг от проблеми може да бъде осветлен от една статия - пък била тя и на Огилви или на някой от другите знаменити "пундити" на либерално-консервативния истеблишмънт. През последните почти две десетилетия тесногръди хора на високи позиции превърнаха ограничените си представи за света в мощни политики, които често сеят хаос и страдание, вместо да чертаят пътя към един по-добър свят.

Не е задължително тези хора да са злонамерени - напротив! В по-голямата част от случаите те са визионери, изпълнени с добри намерения, но проблемът е, че визиите им са плитки и вместо в инструмент за позитивна промяна, те се превръщат в средство за сблъсък, конфликт и многомилионни човешки трагедии. Към това се прибавя и трагично ниският лидерски потенциал на днешната световна политическа класа - както на демократичния запад, така и на авторитарния изток и юг.

Дайте ми пример за голям лидер от последното десетилетие и половина. От единия ъгъл вече чувам "Путин, Путин..." Съжалявам - човек с репресивен мироглед от имперското минало на 19 век може да бъде много властен, но не и прозорлив лидер. Европа е населена с чиновници - либерални дидактици, но не и с лидери. Що се отнася до Америка - там изглежда вече лидер - дори президент - може да стане човек, който дори и в България не би бил избран да ни води.

Космополитизмът не е просто идеалистичен импулс за обединение на човечеството, нито високомерна идеология на тази шепа хора с пари и власт, които могат да си позволят да живеят между петте континента и да законодателстват правилата (или безправието) на съвременния глобализъм. Космополитизмът е визия за света, произведена от широтата на едно мирово съзнание, което включва разбирането за дълбоките основания на човешкото братство - днес и завинаги.

Това съзнание обаче също така си дава ясна сметка за реалните и непреодолими в кратък срок ограничения в мирогледа на милиарди хора, които не им позволяват просто така, за исторически миг да станат граждани на планетата. Тези хора се съпротивляват, бранейки своята партикуларност, своите ограничения, своята идентичност. Колкото повече ги тласкате насила към космополитната утопия на днешния ден, толкова по-силно те мразят, гневят се, страхуват се и се радикализират. Това не са само ислямистите - това са всички хора със съхранено патриархално - традиционно самосъзнание.

Не са по-готови за космополитизъм и ... космополитите. Голяма част от тях са либерали на "свободния пазар", които бъркат своя подреден свят на индустриална предприемчивост със света на глобализацията, в който има не само глобален пазар, финанси и комуникации, но има и мизерия, невежество, фанатизъм, ограничена между стените на рода и племето идентичност.

Друга част от космополитите са носители на постмодерния либерализъм - наследника на социализма, който е готов с революционна ярост да събере всички разнородни племена и религии в мултикултурния си рай, пък ако ще бенефициентите да си режат един на друг гърлата в безкрайна вакханалия на насилие. Космополитът е хуманист отвъд идеологическите утопии на ислямисти (борещи се за тотален - "космополитен" ислям), глобалисти, либерали и мултикултуралисти. Поради това той не смесва насилствено големи маси германци и араби, безмилостно повтаряйки "Ще се справим". С кого ще се справите, с цената на чий живот?

Истинският космополит не преследва целта всички да станат като него - мюсюлмани салафити, либертарианци на свободния пазар или светии - мултикултуралисти "от последния ден". Той истински цени многообразието, което води до все по-разширено съзнание на все повече хора без да причинява страдание, кръвопролитие и разруха. Такива космополити са малко - те са единици и не можете да ги срещнете в светските салони или в политическите и корпоративни кабинети. Тяхната роля и влияние обаче ще нараства толкова по-бързо, колкото расте ролята на тесногръдите визионери-фанатици или тарикати-властолюбци в насилственото обединение - а всъщност насилствен разпад - на вече глобалния свят, в който живеем.

Коментарът е от страницата на автора във фб.