С нетърпение очаквам края на месеца, когато ще отида в Архангелск, където ще участвам във възпоменанията по повод 75-ата годишнина от пристигането в пристанището на този град на първия арктически конвой под кодовото название "Дервиш", превозващ товари за СССР по програмата "Заем-наем"1. Заедно с колегите ми от Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия ще честваме юбилея на това историческо събитие, дало началото на доставките на военна техника и материали с военно предназначение, толкова необходими на СССР - нашия съюзник във Втората световна война. Целесъобразно и правилно е да бъде почетена паметта на този арктически конвой заедно с руските организатори на тържествата. Това е добро напомняне, че САЩ и СССР са могли да обединят усилията си в преломен момент от световната история. Убеден съм, че нашите страни не само са способно отново да работят заедно, но и трябва да го правят.

Доставките на американска продукция с военно предназначение в Архангелск и Мурманск се осъществяват в рамките на Закона "Заем-наем" от 1941 г. В съответствие с него Конгресът на САЩ одобрява предоставянето под наем за съюзниците на страната на въоръжения, тяхната продажба и размяна. Общо 41 съюзнически конвоя доставят в Архангелск и Мурманск повече от 4,2 милиона тона товари - от трактори и дизелови двигатели до артилерийски установки и танкове. Тези доставки засилват боеспособността на съветската армия в боевете срещу нацистите и укрепват нашия съюз във войната срещу фашизма.

Понеже съм роден в щата Уисконсин и съм любител на историята, специално се заинтересувах от събитията, свързани с американския крайцер "Милуоки" (CL-5). През годините на Втората световна война този лек крайцер съпровожда съюзническите конвои в Тихия океан и отблъсква нападенията на бойните кораби на нацистите. През 1944 г. САЩ дават този кораб под наем на Съветския съюз. Крайцерът е взет на въоръжение в Северния флот на СССР под името "Мурманск" и патрулира в Северния ледовит океан. Така една малка частица от американския Среден Запад се оказва в руския Север.

При посещението ми в Архангелск смятам също да посетя некропола, където почиват британските военнослужещи, паднали през Първата и Втората световни войни, и да положа цветя в памет на загиналите при тежките курсове и военните сражения. Някога в тези гробища са били погребани и няколко американски войници, но по-късно останките им са пренесени в родината. С британския ми колега смятаме да почетем паметта на американските и британските военнослужещи, намерили последен пристан в Мурманск. Надявам се, че през тази година ще мога да посетя местата на тяхното погребение и лично да отдам почит към паметта на тези смели хора.

Накратко за историята на Закона "Заем-наем" и арктическите конвои за Архангелск и Мурманск

На 11 март 1941 г. Конгресът на САЩ прави историческа стъпка, като приема Закона "Заем-наем", рзрешаващ даването под наем за съюзниците на САЩ на въоръжения, продажбата или размяната им. Законодателната дейност на президента Рузвелт, насочена срещу изолационистките настроения в САЩ и стимулираща поставянето на американската промишленост върху военни релси, полага основата за влизането на САЩ във Втората световна война. Макар този закон да е бил предназначен за оказване на помощ за Великобритания, нахлуването на нацистка Германия в СССР през юни 1941 г. подтиква към създаването на съветско-американски съюз и пред октомври същата година съюзниците се договарят за разширяването на доставките по "Заем-наем" за СССР. Помощта започва да пристига именно тогава, когато Съветският съюз има най-голяма нужда от нея. В края на октомври 1941 г. нацистите превземат Калинин (днес Твер) и Калуга при офанзивата си към Москва. Моралните сили и материалните ресурси на СССР са изтощени.

През ноември 1941 г. първата партида американска техника пристига в СССР по Северния морски път. Този маршрут през ледовете тръгва от пристанищаата по атлантическото крайбрежие на САЩ и Великобритания към морските пристанища ва руския Север - Мурманск на брега на Баренцово море и Архангелрск, разположен в устието н Северна Двина на брега на Бяло море. С продължителност на пътуването от 10 до 14 дни този маршрут осигурява най-бързата връзка между линията на фронта в СССР и външния свят. Първата партида товари от САШ, преодоляла над 2000 морски мили (3700 километра - б.р.), се състои от 79 леки танка М-3, 59 изтребителя "Къртис", почти 1000 камиона и над 2000 тона бодлива тел.

Въпреки че Северният морски път е най-краткият маршрут до СССР, той е и най-коварният. Базите на "Луфтвафе", разположени по окупираното от нацистите норвежко крайбрежие, стават плацдарм за извършване на въздушни атаки срещу конвоите. А във водата постоянно ги дебнат нацистки подводници. За да бъдат избегнати нападенията, съюзническите конвои се стараят да плават по на север. Но с доближаването към Северния полюс на движението им пречат вече не силите на страните от Оста, а арктическите ледове и снегове. Да не говорим, че през зимата Бяло море замръзва, което принуждава  съюзниците да спират до май превозите до Архангелск, който е по-добре оборудван от Мурманск. Съпровождащите кораби се сблъскват с още един проблем - при резервоари за гориво, по-малки от тези на бавните транспортни съдове, им се налага да икономисват гориво, за за изпреварват вражеските кораби или да извършват отвличащи маневри. Въпреки тези тежки условия конвоите продължават и доставят в СССР военна техника, материали с военно предназначение и продоволствие, толкова необходими на съветските войски във войната срещу фашизма.

-------

1 Законът е известен с английското си название Lend-Lease.

* Авторът е посланик на САЩ в Русия. Поддържа близки контакти с опозицията срещу Владиир Путин. Статията му е публикувана в портала "Живой журнал".