Ad Config - Website header

 

Article_top

Кандидат-президентската кампания през тази година е сведена до статут на досадна формалност и има сериозен риск предстоящият избор да се окаже състезание по нелепост. В ситуация, в която упражняването на президентските пълномощия – обикновено считани за много ограничени – има и ще има все по-важно значение за сигурността на страната и за ефективната външна политика на държавата, пред очите ни изникват кандидати за държавен глава, които очевидно не покриват и минималните критерии за адекватност.

Кандидатът на БСП – генерал о.р. Румен Радев не притежава какъвто и да е политически опит извън стандартните контакти на висшия военен с политическото ръководство на отбраната. Именно тези контакти се оказаха основата, върху която той бе катапултиран от шеф на авиацията към попрището на кандидат за държавен глава.

С каква програма напусна Радев армията и се включи в политиката? Съвместното патрулиране на въздушното ни пространство в партньорство с НАТО за него се оказа „по-лошо от Ньойския договор”… Защо? Очевидно, защото най-после успяхме да започнем ремонт на двигатели на приземените ни МИГ-ове в Полша, а не в Русия. За малко пари, а не за много. Без корупция, без шантаж и използване на този тип поръчки за великодържавни геополитически цели.

Лобистката подплънка на тази кандидатура е очевидна, но дори тя не е най-големият проблем. Проблем е пълната липса на политически опит, неспособността за ориентация в бруталната джунгла на софийската политика, която вече нанесе първия си удар върху генерала. Привлечен като обща кандидатура на бившия президент Първанов и бившата му партия – БСП, днес Радев вече е кандидат само на "Позитано" след драматичен развод между червената олигархия и твърде безочливия в претенциите си Първанов.

Остава да видим на каква платформа ще води кампанията си Радев. Какво ще поиска той да промени в държавната ни политика освен връщането на тлъстите авиационни поръчки към стопаните в Москва…? Първите му стъпки в кампанията будят повече тревога, отколкото позитивни очаквания. Срещи зад закрити врати с организации на военнослужещи, включително – паравоенни формирования с отчетливо антидемократина окраска.

От Позитано винаги можем да очакваме подобна кандидатура – дори и в най-добрите времена на евроатланическа принадлежност на червеното ръководство, проруските позиции на посткомунистическия елит са били приоритет и норма. Но от Реформаторския блок очакванията са не просто за излъчване на проевропейски и проатлантически кандидат, но кандидат, който да има потенциал да защити стратегическата ориентация на България и да я разгръща в една епоха на нарастващи глобални и регионални конфликти.

Кандидатурите, които в известна степен биха отговаряли на тези изисквания – на бившия шеф на разузнаването Димо Гяуров и на генерал Съби Събев – бяха елиминирани на ранен етап в селекцията и днес имаме избор от трима потенциални кандидати – скулптора Велислав Минеков, енергетика Трайчо Трайков и бизнесмена Гроздан Караджов. Всеки един от тримата има своите безспорни качества на професионалист и интелигентен човек, но нито един от тях не притежава критичната маса от качества, необходими за президент.

Когато ГЕРБ изведе Росен Плевнелиев до президентския стол, младият бизнесмен – успешен мениджър и обещаващ министър на регионалното развитие, се сблъска с предизвикателства, които трябваше да решава чрез ударно наваксване на тези липси от политически знания и опит, които бяха напълно естествени за неговата дотогавашна биография. Олигархичните кръгове, които брутално изнудваха Плевнелиев в условията на тежка национална криза след 2013 г. и които платиха за сатанизирането му от жълтия печат, разчитаха именно на неговата неопитност и на политическата самота, в която го изостави избралата го партия.

Ще бъда откровен – бих си купил скулптура на Минеков, бих прочел с удоволствие негова позиция в областта на културата, но не бих гласувал за него като кандидат за президент. И не защото не приемам политическите му възгледи – той е честен и принципен човек. А защото в позициите му ясно се очертава пълната липса на политическа компетентност и на какъвто и да е политически опит.

Без политически опит е неприемливо да се кандидатираш за кмет, депутат, дори общински съветник, какво остава за президент! На България не е необходим президент, който да утвърждава на думи нейната европейска и атлантическа принадлежност. Необходим ни е президент, който упорито и компетентно да работи за утвърждаване на българския национален интерес в реалния политически процес на европейската интеграция – особено в днешните кризисни и разделни за Европа времена. Необходим ни е президент, който да ни постави на картата на НАТО не като нещастен опашкар, а като достойна държава със своя позиция и интерес. Наблюдавам последните външнополитически действия на премиера Борисов и си мисля колко е важно да имаш както амбиция, така и потенциал да защитиш интересите на страната си като отговорен фактор, а не просто като молител.

Кандидатът на националистическия сектор в българската политика – Красимир Каракачанов, има достатъчно политически опит, но негов основен проблем през всичките години след 1990-а е бил да прескочи 4-процентовата бариера със своята партия ВМРО. Каракачанов носи и бремето на вътрешната нееднородност и противоречивост на националистическия спектър, където се обединиха руският националист Волен Сидеров, евроскептикът – но и скептик към Москва, Валери Симеонов, както и самият Каракачанов, който има доста противоречиви възгледи и биография по отношение на мястото на България по оста Брюксел - Москва. Можеш ли да бъдеш последователен български националист, ако си готов на концесии с интересите и натиска на тази империя, която носи пълната отговорност за унищожението на българската държава в средата на 20-и век?

Така стигаме до политическа партия ГЕРБ с нейната откровено арогантна позиция в президентската кампания: „Ще издигнем кандидат, когато пожелаем и когото Бойко пожелае и вие няма какво друго да правите освен да го изберете…” Ние, разбира се, сме информирани, че в ГЕРБ има само един човек, който взема решенията плюс един организационен работник. Толкова. Но и най-добрият началник се задъхва когато трябва да играе човекът-оркестър, а Бойко си е харесал точно тази роля – и непрекъснато разширява оркестъра. Затова със сигурност ще избере кандидат за президент, когото може лесно и категорично да командва от другата страна на "Дондуков", а това е по-лош вариант и от Радев, и от Минеков. Защото една съвременна държава се нуждае от институционални баланси и координация, изискващи автономност и ясно дефинирана отговорност на политическите решения. Така се избягват както разнобоят – от типа на позицията на премиер, президент и министър на отбраната по въпроса за „черноморската флотилия” - така и не балансирани, често интуитивни решения във външната политика, продиктувани от страх, партийни съображения и лични сметки.

За съжаление вече е късно да проведем една смислена и центрирана около актуалния дневен ред на българската външна политика и национална сигурност кандидат-президентска кампания. В оставащите два месеца ще очакваме да се приключи списъкът с кандидатите и ще се опитаме да се запознаем с тях – повече или по-малко успешно. Кризата на българския президентски избор е част от кризата на политическата ни система, която изгуби своя представителен характер и отразява много тесни – и, страхувам се – напълно нелегитимни интереси на шепа олигарси и лобисти, които продължават да третират България като беззащитна платформа на своите заговори и противоборства.

Коментарът на Огнян Минчев е публикуван в блога му. 

 
ПОЛИТИКА Президентство караул 1

Кандидат-президентската кампания през тази година е сведена до статут на досадна формалност и има сериозен риск предстоящият избор да се окаже състезание по нелепост. В ситуация, в която упражняването на президентските пълномощия – обикновено считани за много ограничени – има и ще има все по-важно значение за сигурността на страната и за ефективната външна политика на държавата, пред очите ни изникват кандидати за държавен глава, които очевидно не покриват и минималните критерии за адекватност.

Кандидатът на БСП – генерал о.р. Румен Радев не притежава какъвто и да е политически опит извън стандартните контакти на висшия военен с политическото ръководство на отбраната. Именно тези контакти се оказаха основата, върху която той бе катапултиран от шеф на авиацията към попрището на кандидат за държавен глава.

С каква програма напусна Радев армията и се включи в политиката? Съвместното патрулиране на въздушното ни пространство в партньорство с НАТО за него се оказа „по-лошо от Ньойския договор”… Защо? Очевидно, защото най-после успяхме да започнем ремонт на двигатели на приземените ни МИГ-ове в Полша, а не в Русия. За малко пари, а не за много. Без корупция, без шантаж и използване на този тип поръчки за великодържавни геополитически цели.

Лобистката подплънка на тази кандидатура е очевидна, но дори тя не е най-големият проблем. Проблем е пълната липса на политически опит, неспособността за ориентация в бруталната джунгла на софийската политика, която вече нанесе първия си удар върху генерала. Привлечен като обща кандидатура на бившия президент Първанов и бившата му партия – БСП, днес Радев вече е кандидат само на "Позитано" след драматичен развод между червената олигархия и твърде безочливия в претенциите си Първанов.

Остава да видим на каква платформа ще води кампанията си Радев. Какво ще поиска той да промени в държавната ни политика освен връщането на тлъстите авиационни поръчки към стопаните в Москва…? Първите му стъпки в кампанията будят повече тревога, отколкото позитивни очаквания. Срещи зад закрити врати с организации на военнослужещи, включително – паравоенни формирования с отчетливо антидемократина окраска.

От Позитано винаги можем да очакваме подобна кандидатура – дори и в най-добрите времена на евроатланическа принадлежност на червеното ръководство, проруските позиции на посткомунистическия елит са били приоритет и норма. Но от Реформаторския блок очакванията са не просто за излъчване на проевропейски и проатлантически кандидат, но кандидат, който да има потенциал да защити стратегическата ориентация на България и да я разгръща в една епоха на нарастващи глобални и регионални конфликти.

Кандидатурите, които в известна степен биха отговаряли на тези изисквания – на бившия шеф на разузнаването Димо Гяуров и на генерал Съби Събев – бяха елиминирани на ранен етап в селекцията и днес имаме избор от трима потенциални кандидати – скулптора Велислав Минеков, енергетика Трайчо Трайков и бизнесмена Гроздан Караджов. Всеки един от тримата има своите безспорни качества на професионалист и интелигентен човек, но нито един от тях не притежава критичната маса от качества, необходими за президент.

Когато ГЕРБ изведе Росен Плевнелиев до президентския стол, младият бизнесмен – успешен мениджър и обещаващ министър на регионалното развитие, се сблъска с предизвикателства, които трябваше да решава чрез ударно наваксване на тези липси от политически знания и опит, които бяха напълно естествени за неговата дотогавашна биография. Олигархичните кръгове, които брутално изнудваха Плевнелиев в условията на тежка национална криза след 2013 г. и които платиха за сатанизирането му от жълтия печат, разчитаха именно на неговата неопитност и на политическата самота, в която го изостави избралата го партия.

Ще бъда откровен – бих си купил скулптура на Минеков, бих прочел с удоволствие негова позиция в областта на културата, но не бих гласувал за него като кандидат за президент. И не защото не приемам политическите му възгледи – той е честен и принципен човек. А защото в позициите му ясно се очертава пълната липса на политическа компетентност и на какъвто и да е политически опит.

Без политически опит е неприемливо да се кандидатираш за кмет, депутат, дори общински съветник, какво остава за президент! На България не е необходим президент, който да утвърждава на думи нейната европейска и атлантическа принадлежност. Необходим ни е президент, който упорито и компетентно да работи за утвърждаване на българския национален интерес в реалния политически процес на европейската интеграция – особено в днешните кризисни и разделни за Европа времена. Необходим ни е президент, който да ни постави на картата на НАТО не като нещастен опашкар, а като достойна държава със своя позиция и интерес. Наблюдавам последните външнополитически действия на премиера Борисов и си мисля колко е важно да имаш както амбиция, така и потенциал да защитиш интересите на страната си като отговорен фактор, а не просто като молител.

Кандидатът на националистическия сектор в българската политика – Красимир Каракачанов, има достатъчно политически опит, но негов основен проблем през всичките години след 1990-а е бил да прескочи 4-процентовата бариера със своята партия ВМРО. Каракачанов носи и бремето на вътрешната нееднородност и противоречивост на националистическия спектър, където се обединиха руският националист Волен Сидеров, евроскептикът – но и скептик към Москва, Валери Симеонов, както и самият Каракачанов, който има доста противоречиви възгледи и биография по отношение на мястото на България по оста Брюксел - Москва. Можеш ли да бъдеш последователен български националист, ако си готов на концесии с интересите и натиска на тази империя, която носи пълната отговорност за унищожението на българската държава в средата на 20-и век?

Така стигаме до политическа партия ГЕРБ с нейната откровено арогантна позиция в президентската кампания: „Ще издигнем кандидат, когато пожелаем и когото Бойко пожелае и вие няма какво друго да правите освен да го изберете…” Ние, разбира се, сме информирани, че в ГЕРБ има само един човек, който взема решенията плюс един организационен работник. Толкова. Но и най-добрият началник се задъхва когато трябва да играе човекът-оркестър, а Бойко си е харесал точно тази роля – и непрекъснато разширява оркестъра. Затова със сигурност ще избере кандидат за президент, когото може лесно и категорично да командва от другата страна на "Дондуков", а това е по-лош вариант и от Радев, и от Минеков. Защото една съвременна държава се нуждае от институционални баланси и координация, изискващи автономност и ясно дефинирана отговорност на политическите решения. Така се избягват както разнобоят – от типа на позицията на премиер, президент и министър на отбраната по въпроса за „черноморската флотилия” - така и не балансирани, често интуитивни решения във външната политика, продиктувани от страх, партийни съображения и лични сметки.

За съжаление вече е късно да проведем една смислена и центрирана около актуалния дневен ред на българската външна политика и национална сигурност кандидат-президентска кампания. В оставащите два месеца ще очакваме да се приключи списъкът с кандидатите и ще се опитаме да се запознаем с тях – повече или по-малко успешно. Кризата на българския президентски избор е част от кризата на политическата ни система, която изгуби своя представителен характер и отразява много тесни – и, страхувам се – напълно нелегитимни интереси на шепа олигарси и лобисти, които продължават да третират България като беззащитна платформа на своите заговори и противоборства.

Коментарът на Огнян Минчев е публикуван в блога му. 

Коментари

Лаборант Ваню's picture
Лаборант Ваню
Лаборант Ваню

Ще си помисли човек, че по времето на комунизма,

който др. Оги Минчев, в ролята си на учен е изследвал половината си съзнателен живот, е било другояче, че тогава е имало избор или всичко е било смислено.

Само че тогава грантаджийската уста на др. Минчев е била заета с друг вид дейност и не е взимала отношение за негативите на оня строй.

Хайде, че ядосахте цоциолозите!

Наистина трябва да се бърза с номинациите. Вече месец и половина - два, вместо да чупят пера и клавиатури в ударно производство на анализи, контраанализи и реконтраанализи, нашите цоциолози (всичките петима) и политолози (всичките сто и трийсет хиляди) циклят на едно място и няма постъпления. Тежко е. Номинирайте ударно, Оги се сърди вече!

Кандидат президент?

Според мен Николай Младенов е една възможна номинация на ГЕРБ. Може би е млад за позицията, но профилът ще бъде такъв. Вчера писах: "Николай Младенов - политик с корени в ОДС и битие в ГЕРБ. Бивш министър на отбраната, а след това – министър на външните работи. Представител на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун, а той пък си отива скоро."
Анонимен   's picture
Анонимен   
Анонимен 

Младенов

е идеален кандидат - синче на червена номенклатура, роднина на най-"виша" червена номенклатура, гнусно опортюнистче, скачало от цвят на цвят - СДС, Герб.

На вас само такива ви се полага да ви управляват.

:)

Анонимко, тя и К. Нинова го е карала от цвят на цвят. Че дори и Костов - СДС, ОДС, ДСБ. :) Да те питам, ти, ако си се вързал за една партия, наколенки купи ли си?
Лаборант Ваню's picture
Лаборант Ваню
Лаборант Ваню

Така е,

каквото ви спуснат, от Оги Минчев до Никиту Младенов, все е бивш комунист или комсомолец, затова ще ядете дървото още много години.

А за децата на платените комунистически тролове ще има специален ад.
Petyo9's picture
Petyo9
Petyo9

Две

са по мои виждания силните кандидатури за президент на България. Иван Костов и Илиян Василев. От политическият им опит дори и Оги Минчев не би се оплакал, харизматични, супер компетентни, визионери, твърди и решителни. Иван Костов е обременен с негативите на тежките реформи които проведе, както и с тоновете помия които изляха върху него "доброжелатели". Отсъствието на неговата кандидатура сред номинираните мога да си обясня. Но отсъствието на името на Илиян Василев? Не виждам логика в липсата на името му сред номинираните.

Аз съм ебаси пича

но много доносничих и никой не ме обича.

Освен тва бях втора класа номенклатура - БЗНС.
Milosvala Emilova's picture
Milosvala Emilova
мокрица

мокрица каза

Г-н професор Минчев, ГЕРБ няма да издигнат свой кандидат, защото ги обвиняват, че преяждат с власт. Борисов няма да се кандидатира и остава да видим кого ГЕРБ ще подкрепят. Това ще бъде тест за коалиционното управление на "Борисов 2" и сега на ход са РБ. Не знам срещу какво роптаете. Мен от всичко най ме изненада, че ВВС си имали пиарка, а не пиар! Вижда ми се стратегически дълбок ход и не се шегувам!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли предстоящата визита на Румен Радев в Русия?