Ad Config - Website header

 

Article_top

Не знам какво щеше да стане, ако в онзи понеделник преди три години британският премиер Дейвид Камерън не беше подложил лекомислено на гласуване от Камарата на общините - което загуби - предложението за интервенция в Сирия. Вероятно, ако беше обърнал повече внимание, ако изглеждаше по-заинтересуван и ако беше казал на колегите си да се върнат от почивка по-рано, той може би щеше да успее. Вероятно щеше да последва интервенция. Вероятно тя щеше да помогне за прекратяване на конфликта – а вероятно можеше и да се провали.

Никога няма да узнаем. Но знаем какво се случва вместо това. Великобритания оттегли подкрепата си от мисията, която трябваше да прекрати употребата на химическо оръжие от Башар ал-Асад, сирийския диктатор. Уплашен от гласуването в Камарата на общините, президентът Барак Обама също промени намеренията си. Сутринта на 30 август 2013 година държавният секретар Джон Кери призова за действие: „В историята има много лидери, които са предупреждавали да не се бездейства, да не бъдем безразлични и да не - това е особено важно – мълчим, когато е най-важно“. На следващия ден, все пак, президентът обяви, че всички планове за удар са отменени. Французите свалиха гарда, не искаха да правят нищо сами и също се оттеглиха – за съжаление. „Това бе огромна изненада“, каза френският премиер. „Ако бяхме бомбардирали по план, нещата щяха да са различни днес“.

Повтарям: Вероятно американо-британско-френска интервенция щеше да прекрати катастрофата. Ако бе станало така, днес щяхме да оплакваме последиците. Но понякога е важно да оплакваме и последиците от бездействието. Три години по-късно ние знаем, в края на краищата, до какво доведе ненамесата:

Смърт: Данните за жертвите от войната са от 155 000 до 400 000, в зависимост от това кой брои. Този месец Сирийската обсерватория за човешки права регистрира 14 711 убити деца. Откакто „Ислямска държава“ създаде своя халифат в Сирия, 2350 цивилни са били екзекутирани от групировката. Средната продължителност на живота в Сирия спадна от 80 на 55 години.

Бежанци: Според Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН), 4 милиона и 800 хиляди сирийци са регистрирани като бежанци. Предполага се, че още 2 милиона души са все още в Сирия, но са били принудени да напуснат домовете си. Три-четвърти от напусналите домовете си са жени и деца. Повечето не притежават нищо освен това, което е на гърба им. За сравнение, бежанската криза от войните в Югославия в началото на 1990-те години прогони 2 милиона и 300 хиляди бежанци, което до онзи момент бе приемано за най-голямото число от Втората световна война насам. Сирийската криза е три пъти по-голяма.

Материални разрушения: Древните градове Алепо, Босра и Палмира са непоправимо разрушени. Дамаск е сериозно пострадал. Инфраструктурата – пътища, мостове, фабрики – всичко из страната е разрушено. Училища и болници са изравнени със земята. Само преди месец сирийското правителство бомбардира четири полеви болници и кървава банка в Алепо.

Дестабилизация на региона: Огромното мнозинство от бежанците са в Турция, Ливан, Йордания, Ирак и Египет, където те упражняват огромен икономически и политически натиск върху по-бедните и уязвими държави. Една пета от жителите на Ливан са сирийски бежанци, а това може да наруши крехкия политически баланс там. Бунтове избухват в бежанските лагери в Йордания. В Турция страничните ефекти от сирийските бежанци включват изостряне на напрежението с кюрдското малцинство, както и повишена престъпност, контрабанда и размирици по границата. Турция, която е член на НАТО, се въвлече още повече в конфликта: ако „Ислямска държава“ нападне Турция, ще трябва да има отговор от НАТО.

Дестабилизация на Европа: Благодарение и на войната в Сирия, стотици хиляди бежанци тръгнаха към Европа с кораби през Средиземно море или пеша през Балканите. ВКБООН отбеляза през май, че над 2000 души - от Сирия и от Африка – са се удавили само през 2016 година, повече от загиналите за същия период на 2015. Гръцките и италианските острови са препълнени. Нежеланието или неспособността на Европейския съюз да контролира притока доведоха до още по-слабо доверие в институцията.

Надигане на ксенофобията на Запад: Гледката на стотици хиляди хора, които влизат по суша или вода в Европа, доведе и до безпрецедентна вълна от ксенофобия. Изборите в Австрия и Полша бяха завладени от антимигрантските настроения, които повлияха и на референдума за Брекзит. Крайно десни и националистически партии в Унгария, Франция, Германия и Италия успешно се възползват от страха от сирийските бежанци, за да увеличават подкрепата си. Същото прави и Доналд Тръмп в САЩ.

Да обобщим: Материалните, човешките и политическите щети са от безпрецедентен мащаб; продължаващи заплахи за сигурността; подновени изблици на фашизъм. Може би всичко това е по-добро от алтернативата, която не бе по вкуса на Британския парламент и на американския президент. Но не може да бъде и изключителен успех.

Коментарът е публикуван във "Вашингтон пост". Преводът е на Клуб Z.

 

Не знам какво щеше да стане, ако в онзи понеделник преди три години британският премиер Дейвид Камерън не беше подложил лекомислено на гласуване от Камарата на общините - което загуби - предложението за интервенция в Сирия. Вероятно, ако беше обърнал повече внимание, ако изглеждаше по-заинтересуван и ако беше казал на колегите си да се върнат от почивка по-рано, той може би щеше да успее. Вероятно щеше да последва интервенция. Вероятно тя щеше да помогне за прекратяване на конфликта – а вероятно можеше и да се провали.

Никога няма да узнаем. Но знаем какво се случва вместо това. Великобритания оттегли подкрепата си от мисията, която трябваше да прекрати употребата на химическо оръжие от Башар ал-Асад, сирийския диктатор. Уплашен от гласуването в Камарата на общините, президентът Барак Обама също промени намеренията си. Сутринта на 30 август 2013 година държавният секретар Джон Кери призова за действие: „В историята има много лидери, които са предупреждавали да не се бездейства, да не бъдем безразлични и да не - това е особено важно – мълчим, когато е най-важно“. На следващия ден, все пак, президентът обяви, че всички планове за удар са отменени. Французите свалиха гарда, не искаха да правят нищо сами и също се оттеглиха – за съжаление. „Това бе огромна изненада“, каза френският премиер. „Ако бяхме бомбардирали по план, нещата щяха да са различни днес“.

Повтарям: Вероятно американо-британско-френска интервенция щеше да прекрати катастрофата. Ако бе станало така, днес щяхме да оплакваме последиците. Но понякога е важно да оплакваме и последиците от бездействието. Три години по-късно ние знаем, в края на краищата, до какво доведе ненамесата:

Смърт: Данните за жертвите от войната са от 155 000 до 400 000, в зависимост от това кой брои. Този месец Сирийската обсерватория за човешки права регистрира 14 711 убити деца. Откакто „Ислямска държава“ създаде своя халифат в Сирия, 2350 цивилни са били екзекутирани от групировката. Средната продължителност на живота в Сирия спадна от 80 на 55 години.

Бежанци: Според Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН), 4 милиона и 800 хиляди сирийци са регистрирани като бежанци. Предполага се, че още 2 милиона души са все още в Сирия, но са били принудени да напуснат домовете си. Три-четвърти от напусналите домовете си са жени и деца. Повечето не притежават нищо освен това, което е на гърба им. За сравнение, бежанската криза от войните в Югославия в началото на 1990-те години прогони 2 милиона и 300 хиляди бежанци, което до онзи момент бе приемано за най-голямото число от Втората световна война насам. Сирийската криза е три пъти по-голяма.

Материални разрушения: Древните градове Алепо, Босра и Палмира са непоправимо разрушени. Дамаск е сериозно пострадал. Инфраструктурата – пътища, мостове, фабрики – всичко из страната е разрушено. Училища и болници са изравнени със земята. Само преди месец сирийското правителство бомбардира четири полеви болници и кървава банка в Алепо.

Дестабилизация на региона: Огромното мнозинство от бежанците са в Турция, Ливан, Йордания, Ирак и Египет, където те упражняват огромен икономически и политически натиск върху по-бедните и уязвими държави. Една пета от жителите на Ливан са сирийски бежанци, а това може да наруши крехкия политически баланс там. Бунтове избухват в бежанските лагери в Йордания. В Турция страничните ефекти от сирийските бежанци включват изостряне на напрежението с кюрдското малцинство, както и повишена престъпност, контрабанда и размирици по границата. Турция, която е член на НАТО, се въвлече още повече в конфликта: ако „Ислямска държава“ нападне Турция, ще трябва да има отговор от НАТО.

Дестабилизация на Европа: Благодарение и на войната в Сирия, стотици хиляди бежанци тръгнаха към Европа с кораби през Средиземно море или пеша през Балканите. ВКБООН отбеляза през май, че над 2000 души - от Сирия и от Африка – са се удавили само през 2016 година, повече от загиналите за същия период на 2015. Гръцките и италианските острови са препълнени. Нежеланието или неспособността на Европейския съюз да контролира притока доведоха до още по-слабо доверие в институцията.

Надигане на ксенофобията на Запад: Гледката на стотици хиляди хора, които влизат по суша или вода в Европа, доведе и до безпрецедентна вълна от ксенофобия. Изборите в Австрия и Полша бяха завладени от антимигрантските настроения, които повлияха и на референдума за Брекзит. Крайно десни и националистически партии в Унгария, Франция, Германия и Италия успешно се възползват от страха от сирийските бежанци, за да увеличават подкрепата си. Същото прави и Доналд Тръмп в САЩ.

Да обобщим: Материалните, човешките и политическите щети са от безпрецедентен мащаб; продължаващи заплахи за сигурността; подновени изблици на фашизъм. Може би всичко това е по-добро от алтернативата, която не бе по вкуса на Британския парламент и на американския президент. Но не може да бъде и изключителен успех.

Коментарът е публикуван във "Вашингтон пост". Преводът е на Клуб Z.

Коментари

Анонимен   's picture
Анонимен   
Анонимен 

Ан Апълбаум?

Същата Ан Апълбаум, която преди 14 години горещо защитаваше незаконната американска война срещу Ирак и последвалата пагубна окупация, която доведе до дестабилизацията, гражданската война в Сирия и безбройните жертви, включително детенцето на снимката?

Тази Ан Апълбаум ли?

Само безкрайно морално пропаднали медии могат да я цитират с коментари за региона.

Питал ли я е някой защо държавата на нейния етнос продължава негласно да подкрепя Сирия и Асад?

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета