Ad Config - Website header

 

Article_top

Може би нямаше да обърнем специално внимание на прекрасния и поучителен материал "Как Вълчо изяде ол инклузива" в блога mamaninja.info, който и без нас вече придоби огромна популярност. Това е разказ за почивката на едно семейство в комплекс "Елените".

За да не направим този пропуск обаче ни помогна реакцията на адвокатка на г-н Ветко Арабаджиев, която се обадила на собственичката на блога, сякаш за да покаже докъде стигат възможностите ти - освен да изкореняваш японски вишни и да "доправяш" с нови етажи творбата на световноизвестен японски архитект - и да заплашваш хора, които са публикували впечатления за курортния ти комплекс.

Това поне твърди самата "Мама Нинджа" Мария Пеева, която публикува материала с автор "Ловеца".

"Току-що получих интересно обаждане от адвокатката на г-н Арабаджиев. Обясни ми, че възнамерява да заведе дело срещу мен, ако не сваля статията "Как Вълчо изяде ол инклузива".

Попитах кое от съдържанието не отговаря на истината, но се оказа, че най-вече ги притеснява не съдържанието, а тонът, който бил твърде обиден.

Честно казано, напуши ме смях. Що за абсурд? Вместо недоволният клиент да осъди хотелиера, хотелиерът ще съди недоволния клиент! Предложих им да напишат опровержение, което на драго сърце ще публикувам, но тя отказа. И така, мама Нинджа отива на съд. И да не ме забравите в Сливенския затвор :)))) Очаквам поне по три шоколада седмично!"

Това написа Мария в профила си във фейсбук вчера - ден след прословутата история за Вълчо, изядения ол инклузив, алкохола в безименни ПВЦ бидони и т.н. и т.н.

- Този номер е грешен - с тези думи ни вдигнаха днес от номера, от който са се обадили на Мария Пеева.

- Добер ден - ама не е ли адвокат Митева на този номер - питам.

- Не, не - номерът е грешен.

- Ама вие как така ми вдигнахте с думите, че номерът е грешен, без да знаете кого търся - питам.

Затваря се... 

Е, как да не публикуваме целия текст за Вълчо и ол инклузива?!

 

Как Вълчо изяде ол инклузива

 

Всяка детска приказка започва с един лош Кумчо Вълчо. Нашата започна с един Вълчо, ама Арабаджиев, по-известен като Ветко.

И ние като другите всяка година имаме дилема:

А) Дали да ходим на море с детето

В) Ако сте отговорили вярно на първия въпрос, то къде?

С) С кого?

 

Ако сте забелязали на този въпрос жената винаги има готов отговор. Но отказва да го сподели и предлага на мъжа да избере локацията. Не за друго, но той със сигурност ще се издъни и ще падне едно приятно триене на сол. Тъй като мъжът не е вчерашен обаче, започва да чете БГ мама с илюзията, че щом другите жени са харесали локацията, то няма начин и неговата да не си падне по нея.

Речено-сторено – бъркам в БГ мама и започвам да чета форума „Къде прекарах лятната си ваканция“. Еврика, попадам на „Елените“. То не е безкраен плаж, бунгала на пясъка, прекрасна храна, няма коли и децата тичат на воля като пеперуди из безкрайния парк на въпросния Вълчо.

За да не съм капо, зарибявам още двама приятели – изпълнителни директори на доста големи фирми. Цената изглежда солена (272 лв. за стая в бунгало), но кога ли това ни е спирало?

Зер кефът на децата може да има цена.

Месец по-късно и 1600 лв. по-малко вече сме на входа на „Елените“.

Очаква ни първата изненада. Колата се паркира на платен паркинг (10 лева дневно), около два километра от бунгалото. Хубаво, няма да има коли в комплекса, децата ще тичат по безкрайните поляни. Само тия осем куфара как ще ги пренесем.

Комплексът обаче има готов отговор. Специална голф количка търкаля багажите до мястото за настаняване. Малката тайна обаче е, че въпросната голф количка е нещо като булка, преди да й свалиш роклята, изкуствените мигли и повдигащия сутиен. В смисъл – услугата е еднократна и окончателна. Всяко следващо придвижване извън комплекса е малък туристически поход – 5 километра в двете посоки, с дете на гръб и 66 пояса увити около врата.

Настаняваме се към 14 часа и се засилваме към ресторанта. Там ни очаква греда №2 – храна няма. Няма и откъде да купиш, тъй като „сме ол инклузив“, нали разбирате, и затова ресторант няма. Всъщност имало – на около три километра от бунгалото, след баир, голям колкото връх Мусала. Но, гладът не подбира. Изпотени, жадни и гладни стигаме до този кулинарен Граал. Където ни сефтосват с малко „Узо“ за 8 лева и мешана скара за 18 лв.

Преглъщаме и плащаме. Нали е еднократно.

Засилваме се към плажа, където казват, алкохолът бил без пари.

И е така. Само дето алкохол е доста силна дума за това, което ни продават. Асортиментът на трите барчета включва мастика, мента, водка и съмнителна пикня, която наричат бира.

Общото между трите високоалкохолни напитки е, че се наливат от три бидона и нямат марка. Вкусът е близък с изключение на мастиката, към която очевидно е прибавен анасон.

Младежът ми предлага да ми налее в три!!! двулитрови бутилки, за да не съм се разхождал до бара. Услужлив, един вид. След кратка дегустация установявам, че за пиене става само ментата. На другия ден няма да съм на същото мнение, но още не го знам.

Пясъкът е пълен с камъни, на което едното дете успява да си изкълчи крака, а другото да си спука замъка. В резултат на това и двете реват, та се късат.

Няма каки по цици, то всъщност няма никакви каки, а само заблудени семейства с деца.

Вечерта започва с неочаквано откритие. Има бар. Един на брой, в който можеш да си купиш алкохол, различен от сурогатите по алеята. Лошата новина, която ще разберем по-късно – барът работи до 10 и точно в този час гасят лампите. Само дето не пускат химна, за да изгонят последните, като в кръчмите по социализма.

Но…спри сърце, часът е само 6 следобед, има джин и времето сякаш е спряло.

Изведнъж барът се опразва. Време е за храна. Поведени от колективния дух, ставаме и ние.

Храненето тук прилича на някъв дивашки ритуал. Заведението предлага четири манджи, а особеното е, че те не се променят през цялото лято.

За по-чувствителните стомаси има една малка скара. Пред нея обаче се вие опашка от около 100 души. Ако нямате нерви, то изборът е манджата. Очевидно вкусовите качества търпят подобрение, защото всички масово си взимат една, словом една, чиния и в нея смесват от четирите подозрителни субстанции. За разкошотия отгоре се слагат домати, сирене и люти чушки, които както е известно оправят всякъв вкус. Алкохол няма, освен една розова субстанция, на която й викат червено вино, разбирай вода с оцветител.

Но….имаме купони за ресторант „А ла карт“ и не се боим да ги използваме.

Питаме на рецепцията, където любезно ни обясняват, че трябва да се запишем предварително. Речено, сторено.

На следващия ден сме във фоайето на основния хотел. По средата стои една маса, а на нея учтив младеж. Изчакваме съвестно стотина руснаци и иде нашият ред.

– Вие от коя стая сте?

– А с кого сте?

– А трите му имена какви са?

– На колко е години?

– Кога се настанихте?

На четвъртия въпрос единият от моите приятели предлага да му изпрати CV, за да не се мъчи да пише. Не се приема.

– Къде искате да вечеряте? – пита младежът. В барбекю – ресторанта, отговаряме в хор.

– Ееее, точно там не може. Много наплив, обяснява приятелски момъкът и предлага да посетим въпросното заведение от 14 до 16 часа.

– Ми тогава децата спят.

– Е, тъкмо ще се позабавлявате (намига тарикатски) – Значи мога да ви уредя в ресторант „Созопол“ от 19 часа, ама приемете го като приятелска услуга, казва разпоредителят.

„Созопол“, „Созопол“, казваме ние примирено.

И това не се приема.

– Ама утре.

– Утре, утре, кимаме с глава.

Решаваме, че няма да ходим на ресторант, но ще хвърлим децата в детския кът. Има такива, разбира се. Дори два. Но….работят от 2 до 4 следобед. На въпроса „Защо“, ни се отговаря с отработен жест – тогава работят аниматорите. Ама децата спят? Ми да си спят.

Вечерта решаваме да разпуснем по мъжки. Жените ще гледат децата, ние ще видим как е дискотеката. Пием по две в платения бар, гасим лампите, заедно с бармана и се отправяме към….детския клуб, който вечер работи като дансинг. Защо е така, лъсва на влизане. Ами целият бар е в плочки, а столовете са класическа тръбна мебел в стил Дупница от началото на 90-те. Вероятно защото по-лесно се чисти след руснаците, които са 90 на сто от всички посетители.

Да ви кажа честно, не знаех, че Филип Киркоров и Ала Пугачова имат толкова песни. И ако от българския химн се отървахме, нещата не стоят така с руския, който чухме точно в 12 часа, преди заведението да затвори. Естествено, алкохол не се продава, а се разлива от бидоните на корем.

Но, млъкни сърце. Туй наше вечно утре, утре, както е писал Шекспир, наближава и ресторант „Созопол“ чука на вратата.

Менюто на ресторант „Созопол“ е нещо като луксозен френски ресторант. В смисъл – предлага две ястия – шопска салата и мешана скара. Приготвени предварително и в частност предния ден. Има и вино. Едно. От винпром „Карнобат“, но пък на цената 30 лева шишето.

Има и узо. Пак на 8 лева малкото.

Но пък има….Има и площадка, на която да тичат децата. От първокачествен мрамор с около 60 остри ръба и стълби.

Първата жертва е Борис, който успява да падне на устната си, да я разбие и да залее с кръв заведението. Отнасям го на ръце до бунгалото, но вече няма и купон. Изяли сме го и „А ла карт“ повече не ни се полага.

Няколко думи за хигиената. Още на влизане в комплекса прави впечатление, че обслужвашият персонал е с доста тъмен тен на кожата. Илюзията, че са почернели от слънцето, се разнася още на третия ден, в който боклукът ни стои пред вратата. Хората от гетото, не че сме расисти, го подминават като малка гара. На въпроса ми към едната клета женица дали няма да го изхърли, ми се обяснява, че това се прави веднъж седмично.

Пак толкова се сменят и чаршафите.

Навици, смееш ли да критикуваш.

На третия ден стоим тъжно пред бунгалото. Детето с уста като Майк Тайсън подмята камъни, които си е събрало от плажа. Налял съм си два литра мента, а моите приятели са допринесли с два литра мастика. Гладни сме, но добре, че благоверната се е сетила да вземе една тенджера домати от столовата. Умница!

То е забранено да се изнася, ама тя ги скри в плажната чанта.

Та стоим си тъжно и се питаме: Нали в детската приказка има Ловец.

Защо не се сетихме да вземем по една пушка, пък да му турим края на тоя ол инклузив подобаващо?

 

Автор: Ловеца

---

Бел. ред . Авторът на тези редове е известен - пише му името горе. И винаги е готов да си пообщува с адвокатки на г-н Арабаджиев или други подобни представители на едрия капитал, които смятат, че не трябва да се пишат мнения по блогове.

 

Може би нямаше да обърнем специално внимание на прекрасния и поучителен материал "Как Вълчо изяде ол инклузива" в блога mamaninja.info, който и без нас вече придоби огромна популярност. Това е разказ за почивката на едно семейство в комплекс "Елените".

За да не направим този пропуск обаче ни помогна реакцията на адвокатка на г-н Ветко Арабаджиев, която се обадила на собственичката на блога, сякаш за да покаже докъде стигат възможностите ти - освен да изкореняваш японски вишни и да "доправяш" с нови етажи творбата на световноизвестен японски архитект - и да заплашваш хора, които са публикували впечатления за курортния ти комплекс.

Това поне твърди самата "Мама Нинджа" Мария Пеева, която публикува материала с автор "Ловеца".

"Току-що получих интересно обаждане от адвокатката на г-н Арабаджиев. Обясни ми, че възнамерява да заведе дело срещу мен, ако не сваля статията "Как Вълчо изяде ол инклузива".

Попитах кое от съдържанието не отговаря на истината, но се оказа, че най-вече ги притеснява не съдържанието, а тонът, който бил твърде обиден.

Честно казано, напуши ме смях. Що за абсурд? Вместо недоволният клиент да осъди хотелиера, хотелиерът ще съди недоволния клиент! Предложих им да напишат опровержение, което на драго сърце ще публикувам, но тя отказа. И така, мама Нинджа отива на съд. И да не ме забравите в Сливенския затвор :)))) Очаквам поне по три шоколада седмично!"

Това написа Мария в профила си във фейсбук вчера - ден след прословутата история за Вълчо, изядения ол инклузив, алкохола в безименни ПВЦ бидони и т.н. и т.н.

- Този номер е грешен - с тези думи ни вдигнаха днес от номера, от който са се обадили на Мария Пеева.

- Добер ден - ама не е ли адвокат Митева на този номер - питам.

- Не, не - номерът е грешен.

- Ама вие как така ми вдигнахте с думите, че номерът е грешен, без да знаете кого търся - питам.

Затваря се... 

Е, как да не публикуваме целия текст за Вълчо и ол инклузива?!

 

Как Вълчо изяде ол инклузива

 

Всяка детска приказка започва с един лош Кумчо Вълчо. Нашата започна с един Вълчо, ама Арабаджиев, по-известен като Ветко.

И ние като другите всяка година имаме дилема:

А) Дали да ходим на море с детето

В) Ако сте отговорили вярно на първия въпрос, то къде?

С) С кого?

 

Ако сте забелязали на този въпрос жената винаги има готов отговор. Но отказва да го сподели и предлага на мъжа да избере локацията. Не за друго, но той със сигурност ще се издъни и ще падне едно приятно триене на сол. Тъй като мъжът не е вчерашен обаче, започва да чете БГ мама с илюзията, че щом другите жени са харесали локацията, то няма начин и неговата да не си падне по нея.

Речено-сторено – бъркам в БГ мама и започвам да чета форума „Къде прекарах лятната си ваканция“. Еврика, попадам на „Елените“. То не е безкраен плаж, бунгала на пясъка, прекрасна храна, няма коли и децата тичат на воля като пеперуди из безкрайния парк на въпросния Вълчо.

За да не съм капо, зарибявам още двама приятели – изпълнителни директори на доста големи фирми. Цената изглежда солена (272 лв. за стая в бунгало), но кога ли това ни е спирало?

Зер кефът на децата може да има цена.

Месец по-късно и 1600 лв. по-малко вече сме на входа на „Елените“.

Очаква ни първата изненада. Колата се паркира на платен паркинг (10 лева дневно), около два километра от бунгалото. Хубаво, няма да има коли в комплекса, децата ще тичат по безкрайните поляни. Само тия осем куфара как ще ги пренесем.

Комплексът обаче има готов отговор. Специална голф количка търкаля багажите до мястото за настаняване. Малката тайна обаче е, че въпросната голф количка е нещо като булка, преди да й свалиш роклята, изкуствените мигли и повдигащия сутиен. В смисъл – услугата е еднократна и окончателна. Всяко следващо придвижване извън комплекса е малък туристически поход – 5 километра в двете посоки, с дете на гръб и 66 пояса увити около врата.

Настаняваме се към 14 часа и се засилваме към ресторанта. Там ни очаква греда №2 – храна няма. Няма и откъде да купиш, тъй като „сме ол инклузив“, нали разбирате, и затова ресторант няма. Всъщност имало – на около три километра от бунгалото, след баир, голям колкото връх Мусала. Но, гладът не подбира. Изпотени, жадни и гладни стигаме до този кулинарен Граал. Където ни сефтосват с малко „Узо“ за 8 лева и мешана скара за 18 лв.

Преглъщаме и плащаме. Нали е еднократно.

Засилваме се към плажа, където казват, алкохолът бил без пари.

И е така. Само дето алкохол е доста силна дума за това, което ни продават. Асортиментът на трите барчета включва мастика, мента, водка и съмнителна пикня, която наричат бира.

Общото между трите високоалкохолни напитки е, че се наливат от три бидона и нямат марка. Вкусът е близък с изключение на мастиката, към която очевидно е прибавен анасон.

Младежът ми предлага да ми налее в три!!! двулитрови бутилки, за да не съм се разхождал до бара. Услужлив, един вид. След кратка дегустация установявам, че за пиене става само ментата. На другия ден няма да съм на същото мнение, но още не го знам.

Пясъкът е пълен с камъни, на което едното дете успява да си изкълчи крака, а другото да си спука замъка. В резултат на това и двете реват, та се късат.

Няма каки по цици, то всъщност няма никакви каки, а само заблудени семейства с деца.

Вечерта започва с неочаквано откритие. Има бар. Един на брой, в който можеш да си купиш алкохол, различен от сурогатите по алеята. Лошата новина, която ще разберем по-късно – барът работи до 10 и точно в този час гасят лампите. Само дето не пускат химна, за да изгонят последните, като в кръчмите по социализма.

Но…спри сърце, часът е само 6 следобед, има джин и времето сякаш е спряло.

Изведнъж барът се опразва. Време е за храна. Поведени от колективния дух, ставаме и ние.

Храненето тук прилича на някъв дивашки ритуал. Заведението предлага четири манджи, а особеното е, че те не се променят през цялото лято.

За по-чувствителните стомаси има една малка скара. Пред нея обаче се вие опашка от около 100 души. Ако нямате нерви, то изборът е манджата. Очевидно вкусовите качества търпят подобрение, защото всички масово си взимат една, словом една, чиния и в нея смесват от четирите подозрителни субстанции. За разкошотия отгоре се слагат домати, сирене и люти чушки, които както е известно оправят всякъв вкус. Алкохол няма, освен една розова субстанция, на която й викат червено вино, разбирай вода с оцветител.

Но….имаме купони за ресторант „А ла карт“ и не се боим да ги използваме.

Питаме на рецепцията, където любезно ни обясняват, че трябва да се запишем предварително. Речено, сторено.

На следващия ден сме във фоайето на основния хотел. По средата стои една маса, а на нея учтив младеж. Изчакваме съвестно стотина руснаци и иде нашият ред.

– Вие от коя стая сте?

– А с кого сте?

– А трите му имена какви са?

– На колко е години?

– Кога се настанихте?

На четвъртия въпрос единият от моите приятели предлага да му изпрати CV, за да не се мъчи да пише. Не се приема.

– Къде искате да вечеряте? – пита младежът. В барбекю – ресторанта, отговаряме в хор.

– Ееее, точно там не може. Много наплив, обяснява приятелски момъкът и предлага да посетим въпросното заведение от 14 до 16 часа.

– Ми тогава децата спят.

– Е, тъкмо ще се позабавлявате (намига тарикатски) – Значи мога да ви уредя в ресторант „Созопол“ от 19 часа, ама приемете го като приятелска услуга, казва разпоредителят.

„Созопол“, „Созопол“, казваме ние примирено.

И това не се приема.

– Ама утре.

– Утре, утре, кимаме с глава.

Решаваме, че няма да ходим на ресторант, но ще хвърлим децата в детския кът. Има такива, разбира се. Дори два. Но….работят от 2 до 4 следобед. На въпроса „Защо“, ни се отговаря с отработен жест – тогава работят аниматорите. Ама децата спят? Ми да си спят.

Вечерта решаваме да разпуснем по мъжки. Жените ще гледат децата, ние ще видим как е дискотеката. Пием по две в платения бар, гасим лампите, заедно с бармана и се отправяме към….детския клуб, който вечер работи като дансинг. Защо е така, лъсва на влизане. Ами целият бар е в плочки, а столовете са класическа тръбна мебел в стил Дупница от началото на 90-те. Вероятно защото по-лесно се чисти след руснаците, които са 90 на сто от всички посетители.

Да ви кажа честно, не знаех, че Филип Киркоров и Ала Пугачова имат толкова песни. И ако от българския химн се отървахме, нещата не стоят така с руския, който чухме точно в 12 часа, преди заведението да затвори. Естествено, алкохол не се продава, а се разлива от бидоните на корем.

Но, млъкни сърце. Туй наше вечно утре, утре, както е писал Шекспир, наближава и ресторант „Созопол“ чука на вратата.

Менюто на ресторант „Созопол“ е нещо като луксозен френски ресторант. В смисъл – предлага две ястия – шопска салата и мешана скара. Приготвени предварително и в частност предния ден. Има и вино. Едно. От винпром „Карнобат“, но пък на цената 30 лева шишето.

Има и узо. Пак на 8 лева малкото.

Но пък има….Има и площадка, на която да тичат децата. От първокачествен мрамор с около 60 остри ръба и стълби.

Първата жертва е Борис, който успява да падне на устната си, да я разбие и да залее с кръв заведението. Отнасям го на ръце до бунгалото, но вече няма и купон. Изяли сме го и „А ла карт“ повече не ни се полага.

Няколко думи за хигиената. Още на влизане в комплекса прави впечатление, че обслужвашият персонал е с доста тъмен тен на кожата. Илюзията, че са почернели от слънцето, се разнася още на третия ден, в който боклукът ни стои пред вратата. Хората от гетото, не че сме расисти, го подминават като малка гара. На въпроса ми към едната клета женица дали няма да го изхърли, ми се обяснява, че това се прави веднъж седмично.

Пак толкова се сменят и чаршафите.

Навици, смееш ли да критикуваш.

На третия ден стоим тъжно пред бунгалото. Детето с уста като Майк Тайсън подмята камъни, които си е събрало от плажа. Налял съм си два литра мента, а моите приятели са допринесли с два литра мастика. Гладни сме, но добре, че благоверната се е сетила да вземе една тенджера домати от столовата. Умница!

То е забранено да се изнася, ама тя ги скри в плажната чанта.

Та стоим си тъжно и се питаме: Нали в детската приказка има Ловец.

Защо не се сетихме да вземем по една пушка, пък да му турим края на тоя ол инклузив подобаващо?

 

Автор: Ловеца

---

Бел. ред . Авторът на тези редове е известен - пише му името горе. И винаги е готов да си пообщува с адвокатки на г-н Арабаджиев или други подобни представители на едрия капитал, които смятат, че не трябва да се пишат мнения по блогове.

Коментари

Лаборант Ваню's picture
Лаборант Ваню
Лаборант Ваню

Защо така говорите с лош тон за капиталистите?

Това са работодателите, строителите на съвременна България, хората, които движат икономиката и осигуряват препитанието на хората.

Те са основата на икономическия ръст, а заплахата със съд за нещо, което се възприема като обида е съвсем нормална в капитализма.

Всеки може да съди, без съмнение справедливите съдии ще издадат и справедлива присъда.

Кой го е страх от съд?

А че някакви мъли ги е мързяло да се разходят стотина метра от паркинга до бунгалото или че са очаквали за мизерна сума да им сервират дом периньон и хайвер от белуга кой е виновен? Г-н Маринела ли?

Оплакванията на тримата "изпълнителни" директора също радват безкрайно.

Хем имат пари, хем на "ол-инклузив".

Баси и цициите.

Заслужено.

Правильно

Товарищ, при социализме или диктатуре мъй ги пращаеме в Сибирь таких!
Лаборант Ваню's picture
Лаборант Ваню
Лаборант Ваню

Ти при социализма

си бил некое пиянде в кварталния доброволен отряд или младеж, записал се за доброволен сътрудник на милицията за по-лека казарма.

А сега си борец против Русия :)

Жалък и смешен с това, дето си мислиш, че минава за развален руски.
Daniela Papastylianou's picture
Daniela Papasty...
Daniela Papastylianou

До Червен аналблизатор

Е,много си прост друже!
Добромир Димитров's picture
Добромир Димитров
Добромир Димитров

Капиталистите?

Аналогичен пример не може да бъде даден.

Икономическият ръст на една държава се определя от редица фактори, независимо от текущата парадигма на икономиката и. Независимо от това дали присъства свободен или затворен пазар.

Сега, аз напълни подкрепям автора и тезата му, но тук малко сглупи :)
Vladimir Georgiev's picture
Vladimir Georgiev
Vladimir Georgiev

Пабло за комплексите и комплексарите

Комплексарите ходят в комплексите, а там ги чакат тарикатите да ги изтъргашат. уж никой не иска социализъм вече, а все натам се бутат. комплекс с ол-инклузив е точно това. каквото за всички такова и за Асан.
Едно не ми стана ясно... защо всички в Бг-Мама са били доволни ?!?
Даниел Господинов's picture
Даниел Господинов
Даниел Господинов

Ебати наглеците

Ебати наглеците
Viara Maneva's picture
Viara Maneva
Viara Maneva

ако може и на мен да ми се обади тази адвокатка

в допълнение към разказа - миналата година поради липса на време от моя страна заведох на Елените сина си, тогава на 9 г. и баща ми на 77, мислейки - да, затворен комплекс, ол инклусив и т.н. - спокойствие за тях и за мен - същите съображения както и на господина, автор на този разказ. Да обаче, освен всичко, което той е преживял с храна, питиета, плаж и подобни, ние получихме "безплатно" и баня, в която когато си пуснеш вода те бие ток. На сигнала ми веднага след като детето ми по чудо оживя, че в банята удря ток, бях подложена на разпит от вида на: "А вие сигурна ли сте госпожо че бие ток?" След като попитах тези стаи проверяват ли се преди да се настанят хора и особено малки деца отговорът беше "камериерката не е казала нищо!!!" След невероятен скандал се стигна до момента в който аз трябваше да обикалям от бунгало в бунгало за да проверявам аз дали бие ток и по този повод видях доста гледки като мухлясали чаршафи, мръсни бунгала и т.н. докато най-накрая се примирих с едно, защото времето ми вече беше свършило и трябваше да си тръгвам, като подсигуря все пак някакъв престой за сина ми и баща ми. А, да, след 5 часа скандал и търсене на ново бунгало, ми беше предложена компенсация безплатни спа процедури. В този момент моят 9 годишен син попита "мениджъра клиенти" - А вие смятате ли че безплатни спа процедури могат да заменят живота на едно дете? Естествено отговор нямаше. Като продължение на този абсурд, след обаждането ми в община Несебър да попитам правят ли се задължителните проверки за сигурността на хората в този комплекс ми беше отговорено, че община Несебър не носи отговорност и не извършва такива проверки, нищо че там летуват хиляди хора в сезона, защото било "частна собственост"??? Е, аз като директор на една частна собственост фабрика, защо тогава непрекъснато съм проверявана за условия, здраве и безопасност, а място, в което минимум 35% от летуващите са деца не се проверява??? А, може и адвоката на община Несебър да ми се обади ако иска, няма проблем, със всички ще си поговоря. Хайде дано успеем да се преборим с върлуващата простотия...
Смях на парцали's picture
Смях на парцали
смях на парцали

Абе добро момиче беше...

... адвокатка Е. Митева.

Доколкото помня завърши НБУ преди 5-6 години, но се води по акъла на миндили. Не е лесно, ма нали трябва да се работи нещо, както казват и повечето хора от гилдията на журналистите. :)
Diana Kyuchukova's picture
Diana Kyuchukova
Diana Kyuchukova

Ол инклузивът вече не е актуален

Наистина ентусиазъм по ол инклузива вече отмря За това снобарско кътче Елени съвсем случайно познати споделиха че миналата лято били потресени от хигиената - стаите лепнали от мръсотия, ромските камериерки не искали да чистят защото не им плащали редовно Наистина - кой у писал положителните отзиви в Бг мама??
Daniela Papastylianou's picture
Daniela Papasty...
Daniela Papastylianou

Туризъм в България няма!

Наглият цървул от пловдивско няма да коментирам,че ми е противно дори да се сетя колко парцала като този има в туризма.
Истината е,че в България отдавна няма туризъм,по простата причина,че професионалистите бяха или отстранени от бизнеса/ч/з различни методи/ от мафията и нейните васали или напуснаха държавата.
Е, как искате с персонал от цигани,което е масова практика по всички курорти в България да има обслужване?!По колко езика говори 1 циганин ,защото навремето бяха задължително 1 источен и 2 западни/както ги наричаха/?!
Фактически ч/з умрелия отдавна туризъм в България така наречените бизнесмени си перат парите от другите "бизнеси".
Моят съвет е да не им пълните гушите на тези гнусни цървули,а да използвате частните малки хотелчета,хостели ,за да помогнем на дребния бизнес,защото те средния вече го утрепаха.

Daniela Papastylianou's picture
Daniela Papasty...
Daniela Papastylianou

Извенете за правописа :)

Източен ,разбира се-извинете за грубата грешка :)

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Как оценявате думите на Путин за славянската писменост?