Почти невероятно ще ни се струва след време като погледнем първата година на кабинета „Орешарски” и се присетим, че от началото на мандата до изборите за европейски парламент нямаше кадрова смяна в правителството. При наличието на непрекъснат натиск, тежки критики, ниско доверие и т.н.

Именно в това се крие и отговорът на въпроса за липсата на министерски смени – заради безпрецедентния натиск върху който беше поставен кабинетът. Всяка кадрова смяна щеше да означава слабост, поддаване на натиска, което можеше да се прочете от опонентите на властта като момент, в който трябва да се натисне педала докрай. Че е настъпил моментът, в който трябва да се съборят управляващите.

В първата си година кабинетът беше в режим на оцеляване. Работа ден за ден. Никой не смееше да започне каквито и да е било болезнени реформи, тъй като правителството не искаше да си създава нови врагове. Правеха се опити за печелене на доверие чрез нови социални разходи, подтискане на цената на тока и т.н.

И за управляващите беше ясно, че тази ситуация не може да продължава дълго. Кабинетът трябваше да мине от режим на оцеляване в режим на работа. Идеята за ремонт на кабинета е присъствала в плановете на управляващите, още преди да са видели резултатите от изборите за европейски парламент. Очакваните от всички резултати на близки стойности между БСП и ГЕРБ и сериозна преднина на сбора на БСП и ДПС пред ГЕРБ и Реформаторския блок даваха надежда на кабинета, че след изборите един обновен кабинет вече ще започне да работи нормално.

Резултатите от изборите обаче не показаха това. Управляващите не можаха чрез изборите да получат вот на доверие, който да интерпретират като висока оценка за първата година от мандата им. Ремонтът обаче продължава да стои на дневен ред. Изглежда неизбежен и не само защото министърът на околната среда става евродепутат и трябва някой да я замени.

Ремонтът ще бъде много по-сериозен. Под опасност e половината кадрови състав на кабинета. За никой не е тайна защо се правят смените на министри по принцип. Цели се своеобразен „рестарт”, повишаване на легитимността на управлението, опит за покачване на обществената подкрепа, буфер срещу критиките и негодуванията срещу властта, „втори опит”.

Резултатът на европейските избори обаче няма да позволи след ремонт на кабинета, правителството да мине от режим на оцеляване в режим на работа. Ремонтът сега е насочен към друго или по-скоро към същото. Управляващите да оцелеят.

Но това, което промениха резултатите от изборите е времевия хоризонт на това правителство. Предсрочните парламентарни избори изглеждат неизбежни. Целта на управляващите в момента е те да бъдат максимално изнесени във времето. Защото БСП е в електорален колапс. Защото столетницата не иска да се яви на избори в подобна слаба позиция. По всичко личи, че ще се търсят нови избори, но с ново червено ръководство. За това обаче трябва определено време.

Ремонтът ще бъде основна част от това купуване на политическо време, докато БСП си стъпи на краката. Една актуализирана управленска програма на кабинета с обновен състав ще бъде основата върху която управляващите ще поискат от нас определено време, в което те самите да успеят да се подготвят за нови избори.  

Авторът е политолог,работи в Институтa за социални ценности и структури "Иван Хаджийски".