Терорист се вряза с камион в тълпата в Деня на превземането на Бастилията и уби 86 души и рани още стотици. Това зверство бе извършено близо до плажа. И така няколко френски града решиха да забранят носенето на ислямски бански костюми на обществени места. Това е идиотска политика и френският съд бе прав като я отмени. Но бившият президент Никола Саркози, който обяви намерението си да се кандидатира и да се върне в Елисейския дворец, иска да промени конституцията и да наложи национална забрана на буркините. Защо?

Подобна забрана е безполезна като мярка за предотвратяване на тероризъм. Жените мюсюлманки, които носят затворените бански костюми, го правят, защото обичат да плуват, но предпочитат да не излагат толкова плът. Те не крият оръжие под буркините си. Още по-важно, да дадеш на полицаите властта да нареждат на жени да се събличат, е обида към човешкото достойнство. Представя ли си наистина някой, че с тази власт няма да бъде злоупотребявано? Това е все едно Саркози да се опита да превърне някоя пиянска песен в правителствена политика. Забраната на буркините ще отблъсне умерените мюсюлмани, от чието сътрудничество Франция има отчаяна нужда, за да събира разузнавателна информация и за да предотвратява терористични заговори. Идеята, че буркините са „заробване на жените“, както каза френският премиер Манюел Валс, и са толкова оскърбителни, че могат да доведат до безредици, е нелепа.

Претърсване на плажовете, без търсене

Уви, забраната на буркините не е единственият безполезен отговор на джихадизма, който обсъждат западните лидери. Саркози иска всички предпологаеми ислямистки бойци или да бъдат задържани в лагери, или да бъдат принудени да носят електронни гривни, независимо дали са извършили престъпление или не. Той би забранил също забрадките и ислямските молитни на публични места. Той претендира, че защитава секуларизма. Свободата, очевидно, може да почака.

Вероятността да сме свидетели на съперничество между Саркози и Марин льо Пен за това кой да подмами повече мюсюлмани в навечерието на кампанията за президентските избори догодина, е потискаща. В същото време, от другата страна на Атлантическия океан, Доналд Тръмп призова за забрана на имиграцията от измъчвани от тероризъм страни, призова за убиване на семействата на терористите и обеща да въведе форми на насилие „по-жестоки от уотърбординг*“.

Политиците правят такива обещания, защото вярват, че избирателите искат да чуят това. Някои наистина искат, защото преувеличават опасността от тероризма. Наскоро изследване установи, че 77% от американците, които следят новините, вярват, че „Ислямска държава“ е сериозна заплаха за „съществуването и оцеляването на САЩ“. Тръмп е съгласен с това. Ако Америка не отговори твърдо на тероризма скоро, каза той, „няма да имаме държава повече – нищо няма да остане“.

Това са глупости. За Америка (а и за повечето други държави) тероризмът е реална опасност, но не и фатална. В седемте месеца между стрелбите в Сан Бернардино и Орландо, вероятността американците да загинат в пътен инцидент бе 300 пъти по-висока от вероятността да загубят живота си в терористично нападение. През миналата година вероятността един французин да стане жертва на обикновено убийство е била по-голяма от опасността да пострада от тероризъм. Целта на групировки като „Ислямска държава“ е да разпространяват страх. Тази цел постигат като използват крайно преувеличен език за своята мощ. Необмисленият „театър „Сигурност“, в който изпращаш тежко въоръжени войници да патрулират по френските плажове, кара хората да се чувстват по-тревожни, а не сигурни.

В крайна сметка „Даеш“ ще бъде прогонена от териториите, които контролира в момента в Ирак и Сирия. Краят на „халифата“ ще отслаби способностите й да вдъхновява терористи по целия свят, но няма да я елиминира напълно. Западните служби за сигурност (повечето) са доказали, че могат да предотвратяват мащабни и комплексни нападения. Да спреш вълците единаци е доста по-трудно: всеки може да наеме камион и да го вреже в тълпата. Така че, шпионите трябва да останат нащрек.

Настояването борбата срещу тероризма да бъде обмислена и разумна не е неуважение към жертвите на „Даеш“. Целта трябва да бъде да се спрат масовите нападения с минимална намеса в живота на хората. Това означава шпиониране на заподозрени, но не и задържането им без обвинения и тормозенето на общностите, от които произлизат. Преиграването, както каза Барак Обама, може да подкопае „същността на това, което сме“.

*waterboading – форма на изтезание, при която задържаният се залива с вода, а лицето му предварително е покрито с кърпа. Това предизвиква екстремна болка и усещане за удавяне.

Коментарът е от последния брой на The Economist. Преводът е на Клуб Z.