Производителите и търговците на храни да бъдат освободени от плащане на ДДС върху продукти, които даряват на банките за дарение на храна. Да има праг на обемите от оборота, които могат да бъдат дарени, а и преференцията да важи само за продукти, до изтичането на чийто срок на годност остават 30 дни. Вносители на предложенията за промени в Закона за ДДС са депутатите от Гражданския съвет на Реформаторския блок Мартин Димитров и Петър Славов. Причината е, че в момента дарения на храни практически няма, защото дарителят трябва да праща данък за продуктите, а ако просто ги изхвърли или унищожи - не плаща нищо.

Въпреки че законопроектът е внесен още през април в парламента, нито една от трите парламентарни комисии, на които е разпределен, до момента не е излязла с доклад. Затова аргументите се пренесоха в пренарната зала. Все пак на първо четене проектът беше приет от 129 депутати от всички депутати в залата единодушно. Но със заявка за "ремонт" на второ четене.

Каква е идеята?

Димитров и Славов предлагат търговците и производителите да бъдат освободени от ДДС върху продуктите, които се даряват. Според изчисленията им годишно у нас се изхвърлят 670 хиляди тона храна, които, ако стигнат до нуждаещите се, могат да осигурят 3 хранения на ден на 1,5 млн. бедни. По думите на Славов, който представи идеята, това няма да лиши хазната от приходи, защото част от даренията могат да отиват за институции на държавата, в които живеят хора в нужда. Освен това даде пример, че в почти всички стани от ЕС дарителите на храна не само не подлежат на данъчно облагане за продуктите, но имат и преференции. Само у нас е обратното - по-евтино е да изхвърляш, вместо да даряваш продукти.

Депутатите-вносители слагат "таван" от 0,5% от оборота на дарителя, за да няма риск от злоупотреби и опити за заобикаляне на данъчни задължения. Хранителните банки, които събират даренията, трябва да бъдат регистрирани неправителствени организации в Министерството на правосъдието, но и в Националната агенция по приходите в специален регистър. Към тях ще има и други изисквания - например да нямат задължения към хазната в последните 2 години. Дарените продукти трябва да са в срок на годност ида бъдат реализирани от хранителните банки и предоставени на нуждаещите се с срока от 30 дни. В противен случай данъчни облекчения няма да има. 

Друго изискване към хранителните банки и неправителствени организации ще е да имат осигурени складове със система за контрол на наличностите и реализираните дарения, за да има контрол от НАП. Те ще подлежат и на регистрация от Агенцията за безопасност на храните. Стоките пък ще бъдат маркирани като предоставени за дарение, за да не могат да се реализират вторично на пазара. 

"За" законопроекта се изказаха от БСП и "Патриотичния фронт". Димитър Байрактаров от ПФ обясни, че проектът не само няма да навреди на бюджета, но и ще го подпомогне, защото в момента заради бедност хора страдат от недохранване, а това води до болести. От левицата Жельо Бойчев каза, че на второ четене трябва да се търси вариант за по-активно включване в дейностите на социалното министерство и Агенцията за социално подпомагане.

Резервите на ГЕРБ

Шефката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова обяви, че ГЕРБ ще подкрепят на първо четене, но "дяволът е в детайлите". По думите й при реализация на законопроекта в хазната нямало да постъпят около 280 млн. лв. от ДДС годишно и настоя, че в него няма достатъчно гаранции против злоупотреби. Подобно мнение неотдавна споделиха и от Министерството на финансите, в този дух се изказа и бившия финансов министър от ДПС Петър Чобанов, въпреки гласовете "за" идеята в последствие.

Стоянова обеща работна група да разработи предложения между двете четения на законопроекта. По думите й трябва да се презицира и кои да са получателите на дарението, и как превантивно да се контролират хранителните банки. Тя поиска и преглед на "отчетите на екарисажите", за да се провери дали наистина изхвърляната и унищожавана храна е в обема, посочен от Славов. На последния аргумент Байрактаров посочи, че далеч не всички хранителни продукти следва да стигат до екарисаж, ако са за изхвърляне. Очаква се второто четене да е заедно с пакета от данъчни закони преди приемането на Бюджет 2017.