Хитът на новия политически сезон е „Ще строим хъб“. За около един милиард и 500 милиона евро. Имаше и специална конференция във Варна. Има и за първи път заплаха от български министър-председател да наложи вето в Европейския съюз, ако транзитът на руския газ мине през друга държава от Съюза. Имаме масирана подкрепа от големи политически имена – макар и с различни детайли, Бойко Борисов на практика бе подкрепен от Иван Костов и Георги Първанов. Присъедини се и бившият външен министър Николай Младенов.

Съобщаваното досега трудно може да сглоби някаква ясна картина на намеренията, но въпреки това ентусиазмът е видим. В едно изказване газът щял да идва от интерконекторните връзки между България и Гърция, Сърбия и Румъния, от евентуален местен български добив, от строящия се Трансадриатически газопровод, но основно от Русия. В друго изказване като източници на газ са намесени Азербайджан, Туркменистан, но отново основно Русия. По сумата засега има синхрон – до 1,5 млрд. евро. Историята учи, че при големи енергийни проекти с държавно участие числата никога не са това, което са. И промяната винаги е нагоре.

Специалистите нека спорят за бъдещето на пазара на газ в региона, за прогнозите за потреблението, за мястото на България. Нека спорят за зависимостта и диверсификацията. Нека спорят за разходите и ползите от такъв проект, за начините на финансиране, за неговата рентабилност. Засега обаче не могат, защото листът е чисто бял.

А пък ние, т.е. обикновените данъкоплатци, даже не разбираме от всичко това, но имаме право да зададем поне един въпрос:

Вярваме ли, че държавата може да похарчи 1,5 млрд. евро ефективно, отговорно и без да позволи на някой да открадне поне половината?

Ефективно – т.е. за нещо, от което има полза. Отговорно – т.е. да е ясно кой, кога и как ще връща тези пари, а не да тежат единствено на българския данъкоплатец. И пак – без да позволи на някой да открадне поне половината.

Не. Не вярваме. Ето и защо:

Преди седмица „Капитал“ публикува данни, че последните няколко директори на Българския енергиен холдинг (БЕХ) са получавали по 40 хиляди лева месечно като членове на Съвета на директорите на смесеното дружество „Южен поток – България“. Няма нужда да се питаме чий интерес са защитавали представителите на държавата при такова стимулиране – на българския данъкоплатец или на идеолозите на схемата?

Преди две години Върховният административен съд нареди на Министерството на икономиката и енергетиката (тогава то се наричаше така – б.р.) да разсекрети опис на документите от кореспонденцията за проекта „Южен поток“. Тогава стана ясно, че „Газпром“ е изпратила проектозакон, с който да бъде направен опит за заобикаляне на правилата на Европейския съюз – т.е. въвеждането на понятието "морски газопровод", с което част от тръбата да се окаже извън действието на правото на ЕС. Дни по-късно двама депутати от БСП внасят точно такава промяна в закона. Няма нужда и в този случай да се питаме в чий интерес е било действано – на българския данъкоплатец или на идеолозите на схемата?

Преди четири години Народното събрание официално прекрати проекта за АЕЦ „Белене“. Половин година по-късно разбрахме, че изграждането на далекопровод от несъществуващата и отменена като проект ядрена централа до подстанция „Царевец“ продължава. И тогава отново ние, т.е. обикновените данъкоплатци, си зададохме въпроса:

Вярваме ли, че висшите кадри в държавната ни енергетика защитават нашия интерес или са водени от глада за още и още пари на данъкоплатците, които да усвояват?

Не. Не вярваме.

Не вярваме също, че напълно случайно проектите за интерконекторите със съседните държави, по които да може да идва газ, ако единственият доставчик по някаква причина преустанови доставките, все се сблъскваха в някакво препятствие. Все нещо не беше доуточнено, все някой с нещо закъснял, все нещо не било предвидено, а те все не се строяха.

Не вярваме също, че напълно случайно почти милиард лева от сметките на държавните енергийни фирми се озоваха в КТБ и дадоха началото на процеса на напомпване на т.нар. банка до небивали размери и последващото й разграбване.

Не вярваме също, че напълно случайно никой не търси отговорност от тези, които допуснаха изхарчването на 1,5 млрд. лева за АЕЦ „Белене“. Като през цялото време беше ясно, че много неща не са ясни. Но парите изтичаха. По думите на министър Теменужка Петкова от миналата седмица, те са точно 1 305 945 000 лв. Още приблизително толкова е дължимото по решението на Арбитражния съд заради поети ангажименти без ясни планове.

Ето ги милиардите, които все не достигат за необходимата модернизация на България. Сега ще се занимаваме с тристранни срещи, посредничества, Брюксел, Москва, заплахи за вето и всякакви други бомбастики (по Симеон Сакскоургготски, който възобнови проекта АЕЦ „Белене“ - б.а.), само и само да не се питаме за парите.

Имаме историята с изтичането на нашите милиарди. Имаме провала на държавните институции да контролират това. Имаме отказа от разследване и въздаване на правосъдие. А сега се иска от нас да повярваме отново.

Лорънс Гарфилд е името на героя на Дани Де Вито във филма „Парите на другите“. На този герой принадлежат думите:

„Обичам парите. Обичам парите повече от нещата, които могат да купят. Има само едно нещо, което обичам повече от парите. Знаете ли кое е то? Парите на другите".