Ad Config - Website header

 

Article_top

На днешния ден преди 70 години в България е проведен един от малкото референдуми у нас, който обаче взема едно от най-важните решения за историческата съдба на страната ни - дали тя да продължи да бъде монархия или да стане република. На същия ден 8 години по-късно е открит Паметникът на Съветската армия в София. Съвпадението на тези две дати е многозначителна историческа ирония.

На референдума над 95% от избирателите при 91% избирателна активност се произнасят в полза на републиката. Мнозина твърдят, че резултатите от референдума трябва да бъдат подложени на съмнение, тъй като той е проведен в условията на съветска окупация. Факт е обаче, че и Отечественият фронт, и лидерите на опозицията по онова време единодушно подкрепят идеята за обявяване на република. Самият Никола Петков заявява, че целият народ е бил единодушен за премахването на "монархическия режим, който докара на България само нещастия и катастрофи".

Една седмица след референдума България е обявена не точно за република, а за народна република. И това продължава до 1990 г., когато "народна" отпада от официалното име на страната ни. Обикновено определението "народна" се прибавя към републики, които са по-скоро тоталитарни държави, като тази практика може да бъде забелязана и днес. 

Историята на Народна република България (НРБ) е солидно доказателство в подкрепа на тази теза. В НРБ на практика няма свободни избори, гражданите нямат право на свободно сдружаване, свободата на словото липсва, свободата на придвижване също. Всъщност НРБ е по-скоро монархия, като династията на Сакскобургготски и буржоазният елит са сменени с династията Живкови и червения елит  - бивши партизани и техните наследници, някои от които са част от управлението на България и до днес. Гражданските свободи в Третото българско царство обаче са били несравнимо по-големи в сравнение с последвалата го народна република. Която някои колоритни политици, като Николай Бареков, искаха да връщат.

Историческа ирония е, че на днешния ден, но преди 62 години в София е открит Паметникът на Съветската армия. Защото новосъздадената народна република през цялата си историята е на пряко подчинение на СССР, като в началото на 60-те години лично Тодор Живков, по това време първи секретар на ЦК на БКП и министър-председател, прави предложение България дори да стане 16-та република на съюза. Посолството на Русия не пропусна да отбележи годишнината, макар и само на страницата си във Фейсбук.

С основание понякога се поставя въпросът, че в своята 1300-годишна история България почти винаги е била монархия. А българинът по традиция е склонен да делегира властта на един човек, който да отговаря за управлението и за съдбините на народа. И тази склонност се проявява и до днес по време на избори. От друга страна обаче идеалът на нашите революционери от Възраждането е бил не нещо друго, а "чиста и свята република". Доста напредничав идеал, тъй като през XIX в. в Европа републики на практика не е имало.

Монархията все пак взе частичен реванш през 2001 г. Тогава 2 млн. избиратели гласуваха за НДСВ и още две формации, в чието име фигурираше Симеон II. А Симеон Сакскобургготски, напуснал България като дете след референдума, се завърна триумфално като министър-председател. Той изкара 4 години като такъв, след което партията му бе във властта още 4 години, в рамките на тройната коалиция. Резултатите от тези две участия на НДСВ във властта са, че към момента партията се радва на електорална подкрепа близка до нула. На последните парламентарни избори през 2014 г. за движението гласуваха 7 917 души или 0,241%. Реваншът на Симеон се оказа фатален удар върху монархията, която загуби и малкото си привърженици, афиширали се като такива през 90-те години на XX в. Една от причините за този крах е именно тази, че бившият цар се коалира във властта с онези, които установиха народната република.

В парламента годишнината от референдума бе отбелязана единствено от БСП със слово на Янаки Стоилов. В словото си той призна, че има съмнения относно легитимността на този референдум. Но изтъкна, че през 1991 г., когато се прие настоящата Конституция, е имало 16 проекта за основен закон на държавата и нито един от тях не е предвиждал възстановяването на монархията.

Колко "чиста" и колко "свята"  е настоящата ни република е тема за отделен анализ. Сигурно е обаче едно - към момента републиканското устройство на България изглежда непоклатимо.

 

На днешния ден преди 70 години в България е проведен един от малкото референдуми у нас, който обаче взема едно от най-важните решения за историческата съдба на страната ни - дали тя да продължи да бъде монархия или да стане република. На същия ден 8 години по-късно е открит Паметникът на Съветската армия в София. Съвпадението на тези две дати е многозначителна историческа ирония.

На референдума над 95% от избирателите при 91% избирателна активност се произнасят в полза на републиката. Мнозина твърдят, че резултатите от референдума трябва да бъдат подложени на съмнение, тъй като той е проведен в условията на съветска окупация. Факт е обаче, че и Отечественият фронт, и лидерите на опозицията по онова време единодушно подкрепят идеята за обявяване на република. Самият Никола Петков заявява, че целият народ е бил единодушен за премахването на "монархическия режим, който докара на България само нещастия и катастрофи".

Една седмица след референдума България е обявена не точно за република, а за народна република. И това продължава до 1990 г., когато "народна" отпада от официалното име на страната ни. Обикновено определението "народна" се прибавя към републики, които са по-скоро тоталитарни държави, като тази практика може да бъде забелязана и днес. 

Историята на Народна република България (НРБ) е солидно доказателство в подкрепа на тази теза. В НРБ на практика няма свободни избори, гражданите нямат право на свободно сдружаване, свободата на словото липсва, свободата на придвижване също. Всъщност НРБ е по-скоро монархия, като династията на Сакскобургготски и буржоазният елит са сменени с династията Живкови и червения елит  - бивши партизани и техните наследници, някои от които са част от управлението на България и до днес. Гражданските свободи в Третото българско царство обаче са били несравнимо по-големи в сравнение с последвалата го народна република. Която някои колоритни политици, като Николай Бареков, искаха да връщат.

Историческа ирония е, че на днешния ден, но преди 62 години в София е открит Паметникът на Съветската армия. Защото новосъздадената народна република през цялата си историята е на пряко подчинение на СССР, като в началото на 60-те години лично Тодор Живков, по това време първи секретар на ЦК на БКП и министър-председател, прави предложение България дори да стане 16-та република на съюза. Посолството на Русия не пропусна да отбележи годишнината, макар и само на страницата си във Фейсбук.

С основание понякога се поставя въпросът, че в своята 1300-годишна история България почти винаги е била монархия. А българинът по традиция е склонен да делегира властта на един човек, който да отговаря за управлението и за съдбините на народа. И тази склонност се проявява и до днес по време на избори. От друга страна обаче идеалът на нашите революционери от Възраждането е бил не нещо друго, а "чиста и свята република". Доста напредничав идеал, тъй като през XIX в. в Европа републики на практика не е имало.

Монархията все пак взе частичен реванш през 2001 г. Тогава 2 млн. избиратели гласуваха за НДСВ и още две формации, в чието име фигурираше Симеон II. А Симеон Сакскобургготски, напуснал България като дете след референдума, се завърна триумфално като министър-председател. Той изкара 4 години като такъв, след което партията му бе във властта още 4 години, в рамките на тройната коалиция. Резултатите от тези две участия на НДСВ във властта са, че към момента партията се радва на електорална подкрепа близка до нула. На последните парламентарни избори през 2014 г. за движението гласуваха 7 917 души или 0,241%. Реваншът на Симеон се оказа фатален удар върху монархията, която загуби и малкото си привърженици, афиширали се като такива през 90-те години на XX в. Една от причините за този крах е именно тази, че бившият цар се коалира във властта с онези, които установиха народната република.

В парламента годишнината от референдума бе отбелязана единствено от БСП със слово на Янаки Стоилов. В словото си той призна, че има съмнения относно легитимността на този референдум. Но изтъкна, че през 1991 г., когато се прие настоящата Конституция, е имало 16 проекта за основен закон на държавата и нито един от тях не е предвиждал възстановяването на монархията.

Колко "чиста" и колко "свята"  е настоящата ни република е тема за отделен анализ. Сигурно е обаче едно - към момента републиканското устройство на България изглежда непоклатимо.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

За кого гласувахте?